(22 октомври 2023 година)

С пламтящи сърца и нозе на път (виж Лк 24, 13-35)

Скъпи братя и сестри,

За Световния Ден на Мисиите тази година, аз избрах  темата,

която се вдъхнови от разказа на учениците към Емаус, в Евангелието на Лука (виж 24, 13-35) :

“С пламтящи сърца и нозе на път”. Тези двама ученици са смутени и разочаровани, но срещата с Христос в Словото и в Разчупения Хляб възпламени в тях ентусиазма да тръгнат на път към Йерусалим и да известяват, че Господ наистина е възкръснал. В евангелският разказ ние долавяме преобразяването на учениците с няколко подсказващи израза: с пламтящи сърца  за Писанията обяснени  чрез Исус,  с отворени очи,  за да Го познаят, и като кулминационна точка, с нозе на път. Размишлявайки върху тези три аспекта, които обрисуват маршрута на учениците мисионери, ние можем да подновим нашето дръзновението за евангелизацията в света днес.

1. С пламтящи сърца “докато Той ни тълкуваше Писанията”. Божието Слово просветлява и преобразява сърцето в мисията.

По пътя от Йерусалим към Емаус, сърцата на двамата ученици бяха натъжени  – както си личеше по лицата им – заради смъртта на Исус, в Когото бяха повярвали (виж стих 17). Изправена пред провала на Разпнатия Учител, тяхната надежда, че Той ще бъде Месията се беше стопила (виж стих 21).

И, «докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Исус се приближи и тръгна с  тях» (стих 15). Както в началото на призванието на учениците, така и сега в момента на тяхната заблуда, Господ поема инициативата да се приближи до Своите и да върви редом с тях. В Неговото голямо милосърдие, Той не се уморява да бъде с нас, въпреки нашите пропуски, съмнения и  слабости, въпреки тъгата и песимизмът, които ни правят «неразумни и бавномислещи » (стих 25), хора с малко вяра.

Днес, както и някога Възкръсналият Господ е близо до Своите ученици мисионери и върви редом с тях, особено когато се чувстват изгубени, обезкуражени, уплашени,  изправени пред тайната на беззаконието, което ги обгражда и иска да ги задуши. Ето защо  «нека не позволяваме да ни отнемат надеждата» (Апостолическо насърчение  Evangelii gaudium, т. 86). Господ е по-голям от нашите проблеми, особено когато ги срещаме в известяването на Евангелието в света, защото тази мисия, освен всичко това е Неговата, а ние сме просто  Негови  скромни сътрудници, “негодни слуги” (виж Лк  17, 10).

Изразявам своята близост в Христос с всички мисионери по света, особено с онези, които преминават през труден период: скъпи приятели, Възкръсналият Господ е винаги с вас и Той вижда вашето великодушие и вашите жертви за мисията на евангелизацията в най-отдалечените места. Не всеки ден в живота е слънчев, но нека винаги да помним думите на Господ Исус Христос към Неговите приятели преди Неговото Страдание: «В света ще претърпите мъки, но смелост! Аз победих света» (Йн 16, 33).

След като  изслуша  двамата ученици по пътя към Емаус, Възкръсналият Исус «И като започна от Мойсей  и всичките Пророци, обясни им казаното за Него  в цялото Писание» (Лк 24, 27). А сърцата на учениците се стопляха, както щяха накрая да си го признаят един на друг: «Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанието? » (стих  32). Наистина Исус е Живото Слово, Което единствено можеше да възпламени, просветли и преобрази сърцето.

Така ние разбираме по-добре твърдението на Свети Йероним: «Да пренебрегнем писанията, означава да пренебрегнем Христос» (In Is., Пролог). «Ако Господ не ни въведе в това, невъзможно е да разберем в дълбочина Светото Писание. И все пак обратното е също толкова вярно: без Светото Писание, събитията от мисията на Исус и Неговата Църква в света остават неразгадани» (Апостолическо Писмо M.P. Aperuit illis, т. 1). Ето защо познаването на Писанието е важно за християнския живот, и още повече за известяването на Христос и Неговото Евангелие. Иначе какво  предаваме на другите, освен собствените си идеи и проекти? И дали ще може някога едно  студено сърце да накара да запламтят сърцата на другите?

Затова нека позволим на Възкръсналия Господ, Който ни тълкува смисъла на Писанията, винаги да ни придружава. Да Му позволим да възпламени сърцата ни, да ни просветли и да ни преобрази, та да можем да известяваме на света Неговата Тайна за Спасението със силата и мъдростта, които идват от Неговия Дух.

2. Очи, които “се отвориха и Го познаха” при разчупването на хляба. Исус в Евхаристията е връх и извор на мисията.

Възпламенените сърца от Божието Слово подтикваха учениците от Емаус да помолят тайнствения Пътник да остане с тях, тъй като се свечеряваше. И около трапезата техните очи се отвориха и те Го познаха, когато разчупи хляба. Решаващ елемент, който отвори очите  на  учениците е поредицата от действия, извършени от Исус: взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. Това са обикновени жестове на юдейски домакин, но изпълнени от Исус Христос с благодатта на Светия Дух, така тези жестове  подновиха за двамата сътрапезници знака за  умножаването на хлябовете и особено този на Евхаристията, Тайнството на Жертвата  върху  Кръста. Но в момента, в който разпознаха Исус, в Този – който – разчупи – хляба, «Той стана невидим за тях» (Лк 24, 31). Този факт ни позволява да разберем една съществена реалност на нашата вяра: Христос, Който разчупва хляба в този момент става  разчупеният Хляб споделен с учениците и така е изяден от тях. Той става невидим, защото сега вече е влязъл в сърцата на учениците, за да ги възпламени още повече, подтиквайки ги да тръгнат на път, без да се бавят, за да известят  на всички уникалния опит от срещата с Възкръсналия! Така Възкръсналият Христос е Този- Който –разчупва- хляба и същевременно, Той е  Разчупеният – за – нас – Хляб. И така всеки ученик мисионер е призван да стане като Исус и в Него, под действието на Светия Дух, този- Който – разчупва – Хляба и този-който- е –разчупеният- хляб за света.

За тази цел трябва да помним, че самото разчупване на хляба, като материя, с гладните в името на Христос – вече е един мисионерски християнски акт. С още по-голямо основание разчупването на Евхаристийния Хляб, който е самият Христос е мисионерско действие свише, тъй като Евхаристията е извор и връх на живота и на мисията на Църквата.

Папа  Бенедикт XVI ни напомня: «Ние не можем да пазим за себе си любовта, която честваме  в Тайнството [на Евхаристията]. Тя изисква сама по себе да бъде известена на всички. Това от което се нуждае светът, това е Божията Любов, това е желанието да срещне Христос и да повярва в Него. Ето защо Евхаристията не е само извор и връх на живота на Църквата, но тя е също така извор и връх на нейната    мисия: “Една наистина евхаристийна Църква е мисионерската Църква.” » (Апостолическо насърчение  Sacramentum caritatis, т. 84).

За да даваме плод, ние трябва да останем единени с Него  (виж  Йн 15, 4-9). И това единение се осъществява чрез всекидневна молитва, особено в обожаването, оставайки мълчаливо в присъствието на Господ, Който остава с нас в Евхаристията. Отглеждайки с любов това общение с Христос, ученикът мисионер може да стане действащ мистик. Нека сърцата ни винаги да копнеят за компанията на Исус, промълвявайки пламенната молба на  двамата ученици от Емаус, особено когато настъпи вечерта: “Остани с нас, Господи!” (виж Лк 24, 29).

3. С нозе на път, с радост да разказват за Възкръсналия Христос. Вечната младост на Църквата винаги в изход.

След като им се отвориха очите, разпознавайки Исус в «разчупването на хляба», учениците, «в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим» (виж Лк 24, 33). Това тръгване на бързо, за да споделят с другите радостта от срещата с Господ, показва че «радостта от Евангелието изпълва сърцето и целия живот на онези, които срещат Исус. Тези, които се оставят да бъдат спасени от Него са освободени от греха, тъгата, вътрешната празнота и изолацията. С Исус Христос радостта винаги се ражда и преражда» (Апостолическо насърчение  Evangelii gaudium, т. 1). Човек не може наистина да се срещне с Възкръсналия Исус, без да е запален от желанието да го каже на всички.  Затова тези, които са разпознали Възкръсналия Христос в Писанията и в Евхаристията, и които носят Неговия плам в сърцето и Неговата светлина в очите, са първия и основен източник на мисията. Те могат да свидетелстват за живота, който никога не умира, дори в най-трудните ситуации  и в най-мрачните моменти.

Изображението на  “нозе на път” ни напомня още веднъж за постоянната валидност  на  missio ad gentes – мисия за народите, мисията, дадена на Църквата от Възкръсналия Господ, да евангелизира  всеки човек и всеки народ  чак до краищата на земята. Днес повече от всякога, човечеството наранено  от неправди, разделения и войни, се нуждае от Благата Вест за мир и спасение в Христос. Затова използвам тази възможност,  за да потвърдя отново, че «всички имат правото да получат Евангелието. Християните имат дълг да го известяват на всекиго, без изключение, не като някой, който налага ново задължение, но като някой, който споделя радост, който показва красив хоризонт, който предлага желана трапеза» (ibid., т. 14). Мисионерското обръщане остава основната цел, която трябва да си поставим като индивиди и като общност, защото «мисионерската дейност е парадигмата на всяка задача на Църквата» (ibid., т. 15).

Както твърди Апостол Павел, Христовата любов ни предизвиква и ни подтиква  (виж 2 Кор 5, 14). Тук става въпрос за дублирана любов: тази на Христос, която ни напомня, вдъхновява и събужда нашата любов към Него. И именно тази любов, която прави винаги Църквата млада, когато излиза, с всички нейни членове в мисия, за да известява Евангелието на Христос, които са убедени че «Той умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна заради тях» (стих 15). Всеки може да допринесе  за това  ново мисионерско движение: чрез молитва и действие, чрез дароприношения с пари и страдания, чрез своето свидетелство. Папските Мисионерски Дела са привилегирован инструмент за насърчаване на това мисионерско сътрудничество в духовен и материален план. Ето защо колектата от дароприношения за Световния Ден на Мисиите е посветена на Папското дело за Разпространение на Вярата.

Неотложността  на мисионерската дейност на Църквата естествено включва едно все по-тясно  мисионерско сътрудничество на всички нейни членове на всички нива. Това е основната цел на синодалното пътуване, което Църквата е на път да изпълни  с ключовите думи: общение, участие, мисия. Този курс със сигурност не е вглъбяване на Църквата в себе си; това не е проучване сред хората, които  да вземат решение, както в парламента  в какво да вярват или какво да практикуват, нито пък според човешките предпочитания. По-скоро се касае за едно вървене като учениците от Емаус, слушайки Възкръсналия Господ, Който винаги идва сред нас, за да ни разтълкува смисъла на Писанията и да разчупи Хляба, за да можем най-накрая да продължим със силата на Светия Дух Неговата мисия в света.

Точно както тези двама ученици разказваха на другите какво се е случило по пътя (виж Лк 24, 35), така и нашето известяване ще бъде един радостен разказ за Господ Исус Христос, за Неговия живот, за Неговото Страдание, за Неговата смърт и Неговото Възкресение, за чудесата, които Неговата любов е извършила в нашия живот.

Затова нека тръгнем отново, просветлени от срещата с Възкръсналия и със силата на  Неговия Дух.  Да тръгнем отново с възпламенени сърца, отворени очи и нозе на път, за да възпламеним другите сърца с Божието Слово, за да отворим очите на другите за Евхаристийния Исус и да поканим всички да вървят заедно по пътя на мира и спасението, които Бог дари на човечеството в Христос.

Света Марийо, наша Пътеводителко, Майко на учениците- мисионери на Христос и Царице на Мисиите, моли се за нас!

Рим, Свети Йоан Латерански, 6 януари 2023, Тържеството на Богоявление Господне.

ПАПА ФРАНЦИСК

Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana