Въздигната чрез Божията благодат, след своя Син, над всички ангели и хора, като Пресвета Божия Майка, участница в Христовите тайни, Мария с основание е удостоена от Църквата със специално почитание. И наистина още от древни времена Преблажената Дева е почитана с името Богородица, до чието покровителство прибягват вярващите, като я молят за помощ при всякакви опасности и нужди (Римски часослов, Sub tuum praesidium). Затова най-вече след Събора в Ефес почитанието на Божия народ към Мария удивително нарасна откъм почит и любов, призоваване и подражание според собствените й пророчески слова: „Отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо” (Лук. 1, 48-49). Макар и съвсем своеобразно, това винаги съществувало в Църквата почитание се различава съществено от обожанието на Въплътеното Слово и на Отца и Светия Дух, което развива в най-висша степен. И действително, различните форми на набожност към Божията Майка, одобрени от Църквата в границите на едно здраво и правоверно учение според обстоятелствата за време и място и според характера и начина на мислене на верните, правят така, че докато се почита Майката, Синът, за Когото всичко е създадено (вж. Кол. 1, 15-16) и в Когото „благоволи Отец да обитава всичката пълнота” (Кол. 1, 19), надлежно се опознава, обича, прославя, а Неговите заповеди се спазват. (Lumen Gentium, 66)

През Средновековието в Католическата църква се е родила Броеница, наречена на латински „Розариум”, „розова градина” или „венец от рози”. Тази молитва, казана от сърце, става като благоуханна роза, поднесена на Дева Мария, за да се застъпва пред Сина Си за обръщането на грешниците. Набожността на „Светата броеница” се развива и се разпространява в Католическата църква с появяването на отците Доминиканци. Чрез силата на тази молитва те обръщат към християнската вяра много еретици и много хора със закоравели сърца.

 Днес „Светата броеница” е една от най-разпространените молитви в Католическата църква. Наричат я „Малкото Евангелие”, защото в нея размишляваме върху живота на Божията Майка u на нейния Син Исус Христос. Някъде е наречена „Паспортът на католика”, защото всеки католик, където и да се намира той, обикновено носи със себе си Светата броеница, с която свидетелства, че е добър син на Божията Майка u верен член на Католическата църква.

Целта на „Светата броеница” е да съзерцаваме Исус Христос с чувствата на Неговата Майка, за да бъдем изцяло съобразени с Него и преобразени чрез Него. Неслучайно на Броеницата виси Разпятието! Всичко тръгва от Него, всичко се стреми към Него, всичко посредством Него, чрез Светия Дух, стига до Бога Отец. Според думите на бл. Бартоло Лонго (изградил Светилището на „Дева Мария на Светата броеница” в Помпей) Броеницата е като една „мила верига”, която обединява всички хора помежду им и ги води към Бога.

Броеницата, разделена на пет части, служи, за да се размишлява върху тайните на живота на Исус Христос и на Дева Мария. На фона на тези тайни размишляваме върху собствения си живот. Тези тайни са наричани радостни, скръбни, славни и светли и се молят в различни дни през цялата седмица.

 

КАК ДА МОЛИМ БРОЕНИЦАТА

 

(Казваме намерението, за което желаем да се молим)

 

Знакът на Кръста

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

 

Апостолски символ

Вярвам в Бога, Всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята. И в Исуса Христа, единствен Негов Син, Господ наш, Който се заченал от Светия Дух, родил се от Дева Мария, страдал при Понтийския Пилат, разпънат, умрял и погребан, слязъл в ада, на третия ден възкръснал от мъртвите, възнесъл се на небето, седи отдясно на Бога Отца Всемогъщия: оттам ще дойде да съди живите и мъртвите. Вярвам в Светия Дух, Светата католическа църква, общението на светците, опрощението на греховете*, възкресението на телата и вечния живот. Амин.

 

Господня молитва

Отче Наш, Който Си на небесата, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти както на небето, така и на земята. Дай ни днес насъщния ни хляб и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от злото. Амин

 

Ангелски поздрав х 3

Радвай се, благодатна Марийо, Господ е с тебе! Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба – Исус. Света Марийо, Майко Божия, моли се за нас, грешници, сега и на смъртния ни час. Амин.

 

Славословие на Света Троица

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, както беше в началото, сега и всякога, и във веки веков. Амин.

 

О, Исусе,

прости ни греховете, предпази ни от вечния огън и въведи в Небето всички души, а особено онези, които най-много се нуждаят от Твоето Милосърдие.

 

На големите зърна: Отче наш…

На малките зърна х 10: Радвай се благодатна…

Слава на Отца…

О, Исусе…

 

(накрая)

Радвай се, Царице

Радвай се, Царице, Майко милостива, живот, сладост и надежда наша, радвай се! Към тебе викаме ние, изгнани синове Евини, към тебе въздишаме с плач и ридание в тази плачевна долина. Ти прочее, като наша защитница, обърни милостивите си очи към нас и покажи ни след това изгнание Исуса – благословения плод на твоята утроба. О, преблага, о, милостива, о, сладка Дево Марийо.

 

Радостни тайни (понеделник и събота)

Ангелската благовест на Дева Мария

Марииното посещение при света Елисавета

Рождеството на Исус Христос

Въведението на Детенцето Исус в храма

Намирането на Исуса в храма между учителите

 

Светли тайни (четвъртък)

Кръщението на Исуса Христа

Сватбата в Кана Галилейска

Известяването на Царството Божие

Преображение Господне

Установяването на тайнствата Евхаристия и Свещенство

 

Скръбни тайни (вторник и петък)

Молитвата на Исуса Христа в градината

Бичуването на Исуса Христа

Увенчаването на Исуса Христа с трънен венец

Пътуването на Исуса Христа към Голгота, натоварен с кръста

Разпятието и смъртта на Исуса Христа

 

Славни тайни (сряда и неделя)

Възкресението на Исуса Христа

Възнесението на Исуса Христа

Слизането на Светия Дух над апостолите и над Пресвета Дева Мария

Успението на Дева Мария

Увенчаването на Дева Мария за Царица на всички ангели и светци

 

РАДОСТНИ ТАЙНИ

 

Ангелската благовест на Дева Мария (Лук. 1, 26-27. 30-31. 38)

На шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавраил в галилейския град на име Назарет при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мария. И рече й Ангелът: „Не бой се, Марийо, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус”. Тогава Мария рече: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”. И Ангелът си отиде от нея.

 

Марииното посещение при света Елисавета (Лук. 1, 39-42.46-47)

И като стана Мария през тия дни, отиде бързешком в планинската страна, в град Юдин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни със Свети Дух, извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!”. И рече Мария: „Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой”.

 

Рождеството на Исус Христос (Лук. 2, 7-8. 10-11)

Мария роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И рече им Ангелът: „Не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ”.

 

Въведението на Детенцето Исус в храма (Лук. 2, 22.27-28. 30-31. 34-35)

Когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Мойсеев донесоха Детенцето в Йерусалим, за да Го представят пред Господа. И когато родителите донесоха Младенеца Исуса, за да извършат на Него обичая по Закона, Симеон Го прегърна, благослови Бога и рече: „Очите ми видяха Твоето Спасение, което Си приготвил пред лицето на всички народи”. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: „Ето. Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца”.

 

Намирането на Исуса в храма между учителите (Лук. 2, 43. 46. 48-49)

Когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Исус остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка Му. Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; и Му рече майка Му: „Чедо, защо ни направи така? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим”. Той им рече: „Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?”

 

СВЕТЛИ ТАЙНИ

 

Кръщението на Исуса Христа (Марк. 1, 9-11)

В ония дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.

 

Сватбата в Кана Галилейска (Йоан. 2, 1-11)

Имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Исус и учениците Му. И като се привърши виното, казва на Исус майка Му: „Вино нямат”. Исус й казва: „Какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми”. Майка Му рече на служителите: „Каквото ви каже, сторете”. Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по юдейския обичай, побиращи по две или по три мери. Исус им казва: „Напълнете делвите с вода”. И напълниха ги догоре. Тогава им казва: „Налейте сега и занесете на стария сват”. И занесоха. А когато старият сват вкуси от водата, що се бе превърнала на вино, той повика младоженеца и му каза: „Всеки човек слага първо доброто вино и когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега”. Така Исус сложи начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

 

Известяването на Царството Божие (Марк. 1, 14-15)

А след като бе предаден Йоан, Иисус дойде в Галилея и проповядвайки благовестието за царството Божие, казваше: времето се изпълни, и наближи Царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.

 

Преображение Господне (Лук. 9, 28-35)

Исус, като взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим. А Петър и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Исуса: „Учителю, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Мойсей един, и един за Илия” – без да знае какво говори. Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, Който казваше: „Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте”.

 

Установяването на тайнствата Евхаристия и Свещенство (Лук. 22, 14-20)

И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази Пасха, преди да пострадам, понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в Царството Божие”. И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен”. Също взе и чашата след вечеря, като рече: „Тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива”.

 

СКРЪБНИ ТАЙНИ

 

Молитвата на Исуса Христа в градината (Лук. 22, 39-45) 

Исус, като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. А като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не паднете в изкушение”. И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, преклони колене и се молеше, като казваше: „Отче, ако искаш, отклони от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”. И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга.

 

Бичуването на Исуса Христа (Мат. 27, 22. 24-26)

Пилат каза на народа: „Какво да сторя с Исуса, наричан Христос?”. Казаха му всички: „Да бъде разпнат!”. Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: „Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете”. И целият народ отговори и рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни”. Тогава им пусна Варава, а Исуса бичува и Го предаде на разпятие.

 

Увенчаването на Исуса Христа с трънен венец (Мат. 27, 27-30)

Войниците на управителя взеха Исуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: „Радвай се, Царю Юдейски!”. И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.

 

Пътуването на Исуса Христа към Голгота, натоварен с кръста (Мат. 27, 31; Лук. 23, 26-28)

След като Му се присмяха войниците, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киренеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Исус, като се обърна към тях, рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си”.

 

Разпятието и смъртта на Исуса Христа (Йоан. 19, 18. 25-27; Лук. 23, 44. 46)

Разпнаха Го и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Исус. При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалена. А Исус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: „Жено, ето син ти!”. Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Исус, като извика с висок глас, рече: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!”. И това като каза, издъхна.

 

СЛАВНИ ТАЙНИ

 

Възкресението на Исуса Христа (Мат. 28, 1. 5-6; Йоан. 20, 19 -20. 26-28)

И като мина събота, на разсъмване в първия ден на седмицата дойде Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба. Ангелът се обърна към жените и им рече: „Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Исус; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал”. А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени поради страх от юдеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: „Мир вам!”. И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Исус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: „Мир вам!”. После каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ”. Отговори Тома и Му рече: „Господ мой и Бог мой!”.

 

Възнесението на Исуса Христа (Деян. 1, 4. 8-9.11)

Исус заповяда на апостолите, като се събираше с тях: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца. Ще приемете сила, кога слезе върху ви Свети Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до край земя”. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна и облак Го взе пред очите им. И ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето”.

 

Слизането на Светия Дух над апостолите и над Пресвета Дева Мария (Деян. 1, 14; 2, 1. 4. 11)

Апостолите всички единодушно прекарваха в молитва и моления с някои жени и с Мария, майка на Исуса, и с Неговите братя. Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И всички се изпълниха със Свети Дух и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят, за великите Божии дела.

 

Успението на Дева Мария (Лук. 1, 46-49, 51-52)

И рече Мария: Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна смирението на рабинята Си; и ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени.

 

Увенчаването на Дева Мария за Царица на всички ангели и светци (Откр. 12, 1. 17)

И яви се на небето голяма поличба: жена, облечена в слънце; под нозете й – месечината, а на главата й – венец от дванайсет звезди. И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исуса Христа.