Тайнството Миропомазване заедно с Кръщението и Евхаристията съставя съвкупността от тайнствата на християнското посвещение, чието единство трябва да се съблюдава. Следователно трябва да се обясни на вярващите, че приемането на това тайнство е необходимо за завършването на кръщелната благодат. Всъщност чрез тайнството Миропомазване връзката на кръстените с Църквата става по-съвършена, защото те са обогатени с една особена сила на Светия Дух и имат по-тясно задължение да разпространяват и да защитават вярата чрез думи и дела като истински свидетели на Христос.

 

ЗНАЦИТЕ И ОБРЕДЪТ НА МИРОПОМАЗВАНЕТО

В обреда на това тайнство е уместно да разгледаме знака на помазването и това, което означава и утвърждава: духовния печат. Помазването в библейската и древната символика е богато на множество значения: маслото е знак на изобилие и на радост, то пречиства (помазването преди и след баня); то ни прави гъвкави

(помазването на атлетите и на борците); то е знак на оздравяване, защото облекчава контузиите и раните и ни прави сияещи от красота, здраве и сила.

Всички тези значения на маслото за помазване се намират и в сакраменталния живот. Помазването с масло на катехумените преди Кръщението означава пречистване и укрепване; помазването на болните изразява излекуване и подкрепа. Помазването със светото миро след Кръщението при Миропомазването и при свещеническото ръкоположение е знак на посвещаване.

Чрез помазването помазаният получава белега, "печата" на Светия Дух. Печатът е символ на личността, знакът на нейния авторитет; за нейната собственост върху даден предмет. По този начин войниците се белязваха е печата на техния началник, а също така и робите с печата на техния господар; той удостоверява един юридически акт или документ и понякога го прави таен.

 

ОТСЛУЖВАНЕ НА МИРОПОМАЗВАНЕТО

Един важен момент, който предшества отслужването на Миропомазването, но по особен начин част от него е освещаването на светото миро. Епископът е този, който на Велики Четвъртък на литургията освещава светото миро за цялата епархия. Когато Миропомазването се отслужва отделно от Кръщението, какъвто е случаят в Римския обред, литургията на тайнството започва с подновяване на Кръщелните обещания и с изповядване на вярата на миропомазваните, По този начин става очевидно, че Миропомазването е продължение на Кръщението. Когато се кръщава възрастен, той веднага получава Миропомазването и участва в Евхаристията. В Римския обред епископът простира ръцете си върху тези, които ще се помазват, жест, който още от времето на апостолите е знак за дара на Духа. И епископът призовава изливането на Духа: "Всемогъщи Боже, Отец на нашия Господ Исус Христос, Който си възродил тези Твои чеда от вода и дух свети, като ги освободи от греха, прати в тях, Господи, Светия дух утешителя, дай им духа на мъдростта и разума, духа на съвета и силата, духа на знанието и благочестието, изпълни ги с духа на Твоя страх. Чрез Христа, нашия Господ”.

Следва същинският обред на тайнството. В латинския обред "тайнството на Миропомазването се дава чрез помазване със светото миро върху челото, като се възлага ръка  с думите: „Приеми печата на Светия Дух, който ти се дава в дар”.

 

ВЪЗДЕЙСТВИЯТА НА МИРОПОМАЗВАНЕТО

От отслужването става ясно, че въздействието от тайнството на Миропомазването е особеното изливане на Светия Дух, както е станало изливането връз апостолите в деня на Петдесетница. От този факт следва, че Миропомазването допринася за нарастването и задълбочаването на кръщелната благодат; вкоренява по-дълбоко в нас синовната ни връзка с Бога, което ни кара да казваме: "Авва, Отче" (Рим, 8, 15); увеличава в нас даровете на Свстия Дух; съединява ни по-силно с Христос; прави нашата връзка с Църквата по-съвършена; предава ни особената сила на Светия Дух, за да разпространяваме и да защитаваме вярата с думи и с дела като истински свидетели на Христос, да изповядваме храбро името на Христос и никога да не изпитваме срам от Кръста.

Миропомазването ни се дава един-единствен път, както и Кръщението, на което то е завършек. Миропомазването слага наистина в душата един незаличим духовен белег, "характер", който е знак, че Исус Христос е белязал един християнин с печата на Своя Дух, като го облича в сила свише, за да бъде Негов свидетел.

 

КОЙ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ТОВА ТАЙНСТВО?

Всеки кръстен, но още непомазан, може и трябва да получи тайнството Миропомазване. Тъй като Кръщението, Миропомазването и Евхаристията образуват едно цяло, следва, че вярващите са задължени да получат това тайнство в подходящо време, защото без Миропомазването и Евхаристията тайнството Кръщение без съмнение е валидно и ефикасно, но християнското посвещение остава недовършено. Латинският обичай от векове посочва възрастта, на която трябва да се приеме тайнството Миропомазване - "възрастта на разпознаването". Обаче при опасност от смърт децата трябва да се помажат дори и да не са стигнали тази възраст!" Ако някога се говори за Миропомазването като за "тайнство на християнска зрялост", не трябва в никакъв случай да се смесват зрялата възраст на вярата със зрялата възраст на естествения растеж, нито пък да се забравя, че кръщелната благодат е благодат на безвъзмездно и незаслужено избраничество, която няма нужда от "потвърждение", за да стане ефективна.

Подготовката за Миропомазването трябва да има за цел да доведе християнина до по-тясна връзка с Христос, към една по-жива близост със Светия Дух, с Неговото действие, Неговите дарове и вдъхновение, за да може по-здраво да се натовари с апостолските отговорности на християнския живот. От тук катехизиса на Миропомазването ще се постарае да подобри разбирането за принадлежността ни към Църквата на Исус Христос както за Вселенската Църква, така и за енорийската общност. Последната носи особена отговорност при подготовката на тези, които ще бъдат помазани. За да получим Миропомазването, трябва да бъдем в благодатно състояние. Уместно е да прибегнем до тайнството Покаяние, за да бъдем пречистени за дара на Светия Дух. За Миропомазването, както и за Кръщението, желаещите да се кръстят трябва да потърсят духовната помощ на един кръстник. ПОДХОДЯЩО е той да бъде същият кръстник както при Кръщението, за да се подчертае по-добре единството на двете тайнства!

 

ИЗВЪРШИТЕЛЯТ НА МИРОПОМАЗВАНЕТО

В латинския обред служителят, който по право извършва Миропомазването, е епископът. Въпреки че при уважителни причини епископът може да отстъпи правото да извършат Миропомазването на свещеници, по-уместно е поради самия смисъл на тайнството да го направи той самият, като не забравя, че точно поради тази причина отслужването на Миропомазването е било временно отделено от Кръщението. Епископите са наследници на апостолите, те са получили пълнотата на тайнството Свещенство. Извършването на това тайнство от самите тях подчертава, че то има за цел да обедини още по-тясно с Църквата тези, които го получават, да ги обедини с нейните апостолски първоизточници и С мисията да свидетелстват за Христос. Ако един християнин е в смъртна опасност, всеки свещеник може да му даде Миропомазване. В действителност Църквата иска всяко едно от нейните чеда, дори и най-малкото, да не напуска този свят, без да бъде усъвършенствано чрез Светия Дух с дара на пълнотата на Христос.

 

Съобразно Катехизиса на Католическата Църква (2002)