Време на откровенията

Явяванията на Дева Мария във Фатима се извършват през 1917 г. по време на Първата световна война. Милиони губят живота си. Материалните щети са ужасяващи. 

В Русия избухва болшевишката революция. На власт идват комунистите, които воюват с Бога и Църквата. Духовниците са интернирани или убивани. Обществото се атеизира.

През 1917 г. Великата масонска ложа в Рим празнува двестагодишнината от въстанието. Свидетел на тези походи е бил св. Максимилиан Колбе. Той е запомнил как масоните с флагове и лозунги на сатаната нахлуват на площад „Св. Петър”, за да оповестят господството на дявола. „Сатаната ще царува във Ватикана, а папата ще е негов роб” – прочел отецът на знамената. Това събитие е предизвикано от създаването на Рицарството на Непорочната.

Тревога обгръща Португалия. Настъпва разпад на католическата монархия. Убити са крал Карл и първородният му син Филип, а другият му син, Мануел, е изгонен от държавата. В резултат от военен преврат властта вземат масоните, провъзгласявайки през 1910 г. Португалия за република. Господстващият режим приема декрет за отделянето на Църквата от държавата, разпуснати са ордени и са закривани домове на ордените, конфискувано е църковно имущество, а йерарсите са осъждани на изгнание.

След края на войната през 1918 г. избухва грипна епидемия, която отнася в гроба 22 милиона души.

 

Явленията

През 1917 г. във Фатима, малко селце в Португалия, се явява Дева Мария. За свидетели избира три деца от планинските фамилии Марто и Сантос. Те имат кръвни роднински връзки и живеят в Алюстрал, близо до Фатима. Най-голяма е Луция де Исус Роза дос Сантос (род. 1907 г.). Нейните братовчеди са: Франциск (род.1908 г.) и Яцинта (род. 1910 г.). Луция е на 10 години, Франциск на 9, а Яцинта на 7. Децата не умеят нито да четат, нито да пишат. Пасат овцете в долината Кова да Ириа. На катехизис ги учат свещеникът и родителите им. Броеницата, която молели, се ограничавала само до две молитви: „Радвай се, благодатна Марийо” при всяко от десетте малки мъниста и два пъти: „Отче наш” в началото на всяка десетица. 

 

Срещи на децата с Ангела

Преди децата да видят Дева Мария, те се срещат три пъти с ангел. Това става тогава, когато пасат овцете в Лока до Кабеко, или в малка долинка с формата на мида. Ангелът им се представя като посланик на мира и ги моли за молитва. Децата повтарят след него: „О, Боже мой, вярвам в Тебе, обожавам Те, уповавам се на Тебе, обичам Те. Моля Те да простиш на тези, които не вярват, които не Те обожават, които не Те обичат, които не се уповават на Теб”. Ангелът им казва, че сърцата на Исус и Мария слушат с внимание техните молитви. Децата толкова много се развълнували, че искали да се молят без почивка.

Следващия път ангелът се появява през лятото, когато децата гонят овцете към вкъщи. Той ги поощрява да се молят, защото сърцата на Исус и Мария искат чрез тях да окажат много милосърдие. Също така ги подканва да умъртвяват тялото, или да се откажат от всичко, от което могат да се отрекат, за да дадат удовлетворение за греховете. Най-важното било никога да не се оплакват, а каквото и да ги срещне в живота, всичко да понасят за Бога. От тогава на децата не им липсвали идеи как да правят жертви. Раздавали например хляб, плодове и се въздържали да пият вода.

Третия път ангелът се явил есента. Тогава той държал чаша, над която се издигало Светото Причастие. От Него в чашата се стичали капки кръв. В даден момент чашата със Светото Причастие увиснала във въздуха, а ангелът коленичил на земята и повторил три пъти молитвата: „Пресвета Троице, Отче, Сине и Свети Дух. С най-дълбока покора отдавам Ти чест и Ти принасям Най- скъпото Тяло и Кръв, Душа и Божество на Исуса Христа, присъстващия на олтарите по целия свят като възнаграждение за светотатствата и безразличията, с които Той е оскърбяван. Чрез безкрайните заслуги на Неговото Пресвето Сърце и чрез посредничеството на Непорочното Сърце Марийно, моля Те за благодатта на разкаяние на бедните грешници.”.

Ставайки прав, взел отново в ръцете си чашата със Светото Причастие. Него дал на Луция, а съдържанието на чашата подал на Франциск и Яцинта да я изпият, като същевременно казвал: „Приемете Тялото и Кръвта на Исус Христос, ужасно оскърбяван от неблагодарните хора. Удовлетворете Го заради техните грехове и утешавайте вашия Бог!”. След това отново коленичил и казал заедно с децата три пъти същата молитва – „Пресвета Троице”, и изчезнал. Оттогава децата подражавали на ангела, като коленичели и се молели. Благодарение на него се подготвили за срещата с Божията Майка, познали любовта на Бога и смисъла от приемането на умъртвяването на плътта.

 

Срещите на децата с Дева Мария

Мариините явления започват от 13 май 1917 г. и продължават чак до октомври. Общо били шест срещи. Божията Майка се показвала на децата на зелен дъб.

В първото явление децата виждат, че блестящата Дева произхожда от небето. Когато влизат в контакт с Нея, те са помолени да идват тук през следващите шест месеца. Били така трогнати, развълнувани и окуражени от красотата на Пресвятата Майка, че я запитали дали ще отидат на небето. Отговорът бил утвърдителен, но получили също поръчение да бъдат готови да се принесат на Бога за обръщане на грешниците. Децата отговорили положително. Франциск бил помолен да моли много броеници. Дева Мария им казва, че трябва много да изстрадат, но тяхната сила ще дойде от Божията милост. След тези думи, както описва Луция, от ръцете на Дева Мария се появила тайнствена светлина, която обгърнала децата и те се видели в Бога по-ясно, отколкото в най-хубавото огледало. Майката на Господ помолила всеки ден да молят броеница.

На юнската среща Божията Майка им показала своето Непорочно сърце. То се намирало пред дясната ръка на Дева Мария и било оградено с тръни, които го пронизвали. Това бил отговорът на въпроса на свидетелите на явлението за възможността да отидат на небето. Яцинта и Франциск скоро щели да се окажат там, а Луция „ще остане за известно време” на земята. „Исус иска да си послужи с тебе, за да ме познаят хората и да ме обикнат. Той би искал да бъде установена служба на моето Непорочно Сърце” – чува тя.

Юлските откровения стават главната част от фатимските събития. Защото децата виждат ада, който е „сякаш море от огън. Потопените в този огън дяволи и души са като прозрачна жар, черна или тъмнокафява, за човешките форми, издигат се в този пожар, носени от пламъци, излизащи от тази жар заедно с облаци дим; падат на всички страни така, както искрите падат по време на големи пожари, без тегло и без равновесие, сред крясъци и стенания на болка и отчаяние, които ужасяват и разтърсват заплашително (навярно когато ми беше дадено това видение, простенах, което чуха и другите). Демоните се отличаваха със страховити, отблъскващи форми на непознати и отвратителни животни, но прозрачни и като нажежени черни въглени. Изплашени, сякаш търсейки помощ, вдигнахме поглед към Божията Майка, която ни говореше с добрина и тъга (…)”, разказва Луция.

Децата са потресени от това видение. Дева Мария ги осведомява, че Бог, Който е любов, иска да спаси хората чрез разпространение по света на култа на Непорочното Сърце на Мария. Благодарение на него много хора ще бъдат спасени от ада, ще свърши войната и на света ще има мир. Ако молбите на Дева Мария не бъдат изпълнени, ще настъпи преследване на Църквата и ще избухнат нови войни, които ще донесат загуба на свободата на много народи. Предупреждение за хората ще бъде тайнствена светлина, припомняща за Божието наказание за греховете на хората.

За да се избегне това, Дева Мария моли за поверяване на Русия на нейното Непорочно сърце от папата, което ще доведе до обръщане на цялата държава и стабилизация в света. Майката на Господ помоли също за приемане на Светото Причастие за удовлетворяване в първите съботи с намерение за Русия. Когато Русия се обърне, ще настъпи мир, ако ли не, безбожната идеология ще разпространи своите погрешни учения, ще предизвика войни и преследване на Църквата. Тогава добрите ще бъдат мъчени, а папата ще трябва много да изстрада. Ще погинат различни народи. Най-накрая обаче ще триумфира Непорочното Сърце на Мария.

По отношение на Португалия Божията майка предрече, че тя ще запази догмата на вярата.

Третата фатимска тайна съдържа предупреждение за последиците от неспазването на Нейните указания, каквито са тревожността, страданията на папата и преследването на християните. Сестра Луция го записва на 03.01.1994 г. по поръка на епископа на Лерия, а Църквата го обяви официално на света едва на 29.06.2000 г. в три икони. Всяка от тях е явление, подобно на библейските пророчества.

В първата икона, стоящият с огнен меч отляво на Дева Мария, ангел припомня сцена от Апокалипсиса. Майката на Исус го спира да приложи Божието наказание със светлина, изтичаща от дланта И. Дадени са думите: изкупление, изкупление, изкупление! Те се свързват с апела на Исус: „Покайте се и вярвайте в Евангелието!”.

Този образ потвърждава силата на Непорочната, светеща с блясък, произхождащ от Бога, насочен срещу злото. Той съдържа призив към свободата на човека, който безсмислено отхвърля дара на изкуплението и се самоосъжда на заклеймяване. Въпреки катастрофалните предсказания образът на това явление не е форма на реалността, която пресътворява бъдещето. Тя е апел на обичащия Бог за мобилизация на силите на хората с цел духовна промяна.

Втората икона – най-впечаляващата – представлява епископ в бели одежди, духовници и миряни, вървящи срещу планината през град в руини. Тези символи имат богато значение. Градът е в руини, защото човекът е готов да унищожи делото на ръцете си. Кръстът, това е цел и ориентиращ пункт на историята. Без него тя е нищожна, защото престава да бъде време за промяна на човека и предсказание за нова земя.

Третата икона е с окуражаващо изображение. Драматичната история на ХХ век се е поддава на оздравяващата сила на Бога. Ангелите оросяват под кръста душите с Кръвта на Христос и мъчениците, за да ги приближат до Бога. Това е предсказание за бъдещето на Църквата. Смъртта на мъчениците на ХХ век – в съгласие с науката на св. Павел Апостол – допълва липсите на страданията на Христос за доброто на Неговото Тяло, или на Църквата. Благодарение на това никакво страдание не е напразно. Свидетелствата на свидетелите на вярата получават очистваща сила, благодарение на което се обновява обликът на земята. Страданието на сегашното време пак има дял в страданието на Христос, чрез което внася в реалността своите спасителни резултати.

Юлското откровение завършва с подсказаната на децата от Дева Мария молитва за постоянно казване заедно с броеницата. Тя звучи така: „ О, Исусе мой, прости ни греховете, запази ни от адския огън, заведи всички души в небето, а особено онези, които най-много се нуждаят от Твоето милосърдие”. Съществен неин аспект е реалната заплаха от осъждане. Обаче не тя, а надеждата е нейната живителна сила. Дева  Мария нарежда да молим Сина И, за да бъде спасен всеки. Децата разбират тази истина, затова правят всичко, което могат, за да не бъде осъден никой, като така утешават Непорочното И Сърце, което им се явило с корона от тръни.   

Четвъртото явяване на Дева Мария става на 19 август в Ос Валинос. Не се случва на 13 август, защото децата били заведени във Вила Нова де Оурем от гражданските власти. По време на тяхното отсъствие, на 13 август, в Кова да Ириа се събират много верни, които молят Броеницата, по време на която преживяват духовното присъствие на Божията Майка.

В това явление Дева Мария помолила Свидетелите на Явлението да казват Броеницата и да правят жертви с намерение за грешниците. Обяснила, че причината за осъждането на много души в ада е поради липсата на жертвена подкрепа за тях с молитва и лишения от близките им. Също така било обещано чудо на октомврийската среща.

При септемврийската среща Луция поверява на Божията Майка намеренията на верните и получава уверение от Нея, отнасящо се за някои изцеления. Дева Мария отново изисквала практикуването всеки ден на Броеницата с цел войната да свърши. Потвърдила, че Бог е доволен от промяната в сърцата на трите деца и покаятелните жертви, които правят с намерение за грешниците. В октомврийското явяване е предречено чудо, което да потвърди истинността на мистичните преживявания на Свидетелите на Явлението и да укрепи вярата на събраните.

В шестото, последно явление, на 13 октомври 1917 г. се събира огромна тълпа от верни, наброяващи от 70 до 130 хиляди. За това е писано в пресата. Дева Мария тогава направила обещаното чудо. Това бил танц на слънцето, който видели всички. То изпълнило три пъти танца в небето, въртейки се около оста си, и се спряло. В един момент започнало стремително да пада към земята. Изглеждало, сякаш ще настъпи космическа катастрофа, която ще смаже земята. Хора от различни обществени класи, вярващи и невярващи, падали на колене, крещейки, с ужас молели за милосърдие и съжалявали за греховете си. Хората искали да разговарят с децата. Луция била разпивана най – много, като за нея това било тежко преживяване. Чудото на слънцето, съгласно предреченото от Божията Майка, довежда до укрепване на католическата вяра на португалците и одобряването на Фатима като място на явления. Дева Мария моли в Нейна чест да се построи параклис на това място. Чудото на слънцето е отговор на неверието на хората, за да им се даде знак. Това не е просто каприз на Господ Бог, а доказателство за Неговото Божествено Могъщество, за това че светът и хората Му принадлежат, защото ги е сътворил и им позволява да живеят. Намерили се и такива, които не повярвали на явленията, но – според думите на Луция – „не трябва да се тревожим”. Чрез трите деца, Дева Мария открива на човечеството своята цел, за идването си на земята. Предупреждава ги за опасността, която грози тези, които грехът е обгърнал, и показва лекарство за него.

 

Отговорът на фатимските деца

Срещата на децата от Фатима с Дева Мария повлиява на техния живот. С цялото си сърце те правят усилия, за да се осветят, стремейки се към небето. Нищо не било трудно за тях. Търсели възможности за умъртвявания, жертвайки ги за обръщането на грешниците. И макар да са били само деца, давали добър пример. Молели се ден и нощ, защото Дева Мария постоянно гостувала в сърцата им.

 

Св. Францик и св. Яцинта

Когато Францик по време на срещите с Дева Мария разбира, че трябва да измоли много броеници, той го прави непрекъснато. Това не е трудно за него, понеже по природа бил съзерцател. Обичал да се моли в самота, показвал склонност към медитация. Когато го викали да играе, вдигал ръка и показвал броеницата. Често ходел в църквата на обожаване на Светото причастие. С цялото си сърце искал да утешава Исус и Мария. Даже обикновените тежести на всекидневието, като главоболие, отдавал като жертва, вярвайки, че всяко такова дело е мило за Бога и на Непорочното Сърце на Мария. Когато в последния период на своя живот боледувал от „испанска болест или грип”, решил да посвети своите страдания на Исус, за да Го зарадва.

Яцинта след откровенията се лишила напълно от своите детски недостатъци. Била сериозна и скромна. Възрастните й се възхищавали. Приеманите с желание от нея страдания за грешниците са плод от вида на нещастните хора във видението на ада, а също и духовното общуване с Непорочното Сърце на Мария. Нейният отговор бил героичното посвещаване на себе си за грешниците. Предупредено от Божията Майка за очакващите я страдания, момиченцето година и половина с голямо търпение и решимост, когато боледува от гнойно възпаление на белите дробове, се старае да не показва болката, за да не тревожи родителите си. Скривайки своето страдание, се стараело да забрави за себе си и се жертвало за грешниците.

Непрекъснатите молитви, пост и умъртвявания на децата били отговор на оказаната им любов от Бога и Пресвятата Майка. По този начин измолвали необходимите милости за хората, заплашени от осъждане.

Децата показват също доброделта на мъжеството, когато не се огъват даже при заплахата за живота им от страна на кмета на града Вила Нова де Оурема, който заповядва да му издадат фатимската тайна и им забранява да се върнат на мястото на явлението. С достойни за възхищение сила и търпеливост те приемат затворничеството заедно с възрастни престъпници и се противопоставят на опита да ги уплашат със сваряването им живи в олио.

Пастирчетата били готови по-скоро да умрат, отколкото да предадат своята Господарка. Искали да изпълнят Божията воля, каквато било удовлетворяването и спасяването на грешниците. Знаели, че възнаграждаващото страдание е това дело, което може да удържи силата на злото и да спаси другите от осъждане. По този начин се изразява същността на покаянието, разбирано като съучастие на човека в обединяващата любов на Бога.

Яцинта и Франциск стават жертва на върлуващия тогава в Европа грип, познат като „испанска болест”. Франциск се разболява веднага след явленията през октомври 1918 г. Преди смъртта си той се изповядал и приел Светото Причастие. След това казал на сестра си: „Днес съм по-щастлив от теб, защото имам в себе си скрит Господ Исус”. Починал на 5 април 1919 г. Също Яцинта знаела от Божията Майка, че скоро ще умре в болницата в Лисабон. Имала обещание, че Дева Мария ще дойде за нея в часа на смъртта й, за да я вземе на небето. Така и станало. Това било на 20 февруари 1920 г.

Потвърждение на тяхната святост било чудото с изцелението на Мария Емилия дос Сантос, която от 16-годишна, в продължение на 22 години, страдала от нелечима болест на костния мозък и била напълно парализирана. Постулаторът на техния процес притежавал също свидетелство, изпратено от Испания от жена от Малага, излекувана отведнъж, която била болна от раково заболяване.

Резултатът от потвърденото чудо е беатификацията на Франциск и Яцинта. Никога дотогава в Църквата не са изнасяни деца на олтара, освен ако не са загинали от мъченическа смърт. Свети Йоан Павел Втори казва, че „тяхната святост не е плод на явлението, а на верността и ангажирането, което показали, отговаряйки на специалния дар, получен от Бога и от Пресвятата Дева”. Удивителното тук е, че въпреки детската си възраст, те съумяват да отговорят на големите изисквания на покаянието, а в случая с Яцинта „никакво умъртвяване не е (…) прекалено висока цена за спасението на грешниците”.

Фатимските деца показват какво значи да си Мариин светец. Трябва да се прилепиш към Нея като към Майка, да й се довериш и да правиш всичко, което тя ще поиска. Всеки ден ще бъде хубав, даже ако има страдания и трябва да се жертваш.