Основателят на Францискански Орден е свети Франциск от Асизи (1182-1226 г.). Той е син на богат търговец. Като млад мъж той води безгрижен живот. Мечтае за рицарска слава и поради тази причина на драго сърце участва през 1202 г. в битката с жителите на съседния град на Асизи – Перуджа. В крайна сметка за него всичко приключва в кратко робство. Когато се завръща у дома, той преживява голям духовен катарзис. Отказва се от всичко, което притежава като се отдава напълно на Бога. Въз основа на заповедта на Христос разпнатия: "Франциск, отиди и възстанови моята Църква, защото е занемарена", той възстановява със собствените си ръце изоставените няколко църкви в областта на Асизи. Отказвайки се от всичко, което притежава, дори от собствените си дрехи, които дава на баща си, той живее оттук нататък като отшелник. През 1208 г. в църквата "Дева Мария на ангелите", намираща се близо до Асизи, наречена "Порциункола", той осъзнава, че Бог го призовава към духовно обновление на Църквата. Средствата за постигане на това трябва да бъдат евангелски живот в бедност и апостолство, следвайки примера на Христос и апостолите. Оттогава, облечен в сиво расо, препасан с въже, започва да проповядва Божието Слово. Той се заема със служба на болните, на страдащите и изоставените, а по особен начин към прокажените. Известно време той е самотен, често неразбран и осмиван, но с течение на времето все повече и повече последователи и се присъединяват към него. По този начин той става основател на три ордена: малките братя (1209 г.), монахините на сестра Киара (1211 г.) и светския орден (1221 г.). Свети Франциск не получава свещеническо ръкополагане, а само дяконско. Обществото на неговите последователи е съставено от свещеници и светски хора. Той евангелизира в Италия и в чужбина. През 1219  г. отива в Египет, където християнските войски воюват срещу мюсюлманите за Светите земи. Там ръководейки се от учението на Евангелието, се стреми не чрез меч, а чрез слово да да възпре кръстоносците от кръвопролитията. След поражението на християните в битката при Дамиета, получава разрешение да отиде при врага, където е приет с уважение от султана като слуга на Бога. Искайки да съживи любовта към Христос у хората, той възпроизвежда първата коледна пещера в Гречио. В средата на септември 1224 г., молейки се на планината Алверния, той получава стигмата или раните на Христовото страдание. Умира на 3 октомври 1226 г. в Порциункола. Две години по-късно е издигнат на олтара и провъзгласен за светец. Свети Франциск оставя няколко свои послания, включително Правилото на Ордена на малките братя и известната Песен на слънцето. През 1980 г. Йоан Павел II го обявява за покровител на еколозите, които се стремят да защитят природната среда на човека. Свети Франциск все още се радва на универсална почит, симпатия и любов, не само сред католиците, но и от християни от други вероизповедания, а дори от нехристияни. Без него в днешния свят щеше да има по-малко любов, вяра и надежда в милостта на Твореца.