Летописна книга на католическа църква „Дева Мария от Фатима“

 

 

Повечето от католиците в град Плевен са преселници от околните села – Асеново, град Белене, село Ореш, село Малчика, село Трънчовица, Гостиля, Драгомирово, Бърдарски геран. Те са големи католически центрове с богато историческо минало, традиции и обичаи.

Католиците от село Ореш, Малчика, Белене  и Трънчовица са автохтони, т.е. местни коренни жители, а Асеново, Бърдарски геран, Гостиля и Драгомирово са населени с така наречените банатски католици. След Чипровското въстание те се преселват в Румъния и Австро-Унгария, живеят дълги години там, приемат тамошните бит и култура и се връщат у нас едва след Освобождението.

Двете големи католически общности имат много различия в бита, традициите и начина на труд, но ги обединява вярата, която е една и съща.

И днес в плевенската църква енориашите са именно от тези села, а разликите отдавна са се заличили.

При наличието на такъв голям брой католическо население в града е необясним факта, че тук няма не само църква, а дори един обикновен параклис, в който да се провеждат Литургии поне за големите празници. Някои обясняват това с факта, че броят на католиците в града рязко нараства едва след 9.ІХ.1944 година, когато през 60-те и 70-те години жителите на тези села, поради социални, икономически и други причини, масово се преселват в най-близкия голям град, в случая – град Плевен. Градът им предлага не само работа, но и по-добри битови условия за живот и възможност за професионална реализация. Те идват със своята вяра и религиозни традиции, но в онези години да се поставя въпрос за изграждане на църква, и то католическа, е немислимо. И без това църквата е  подложена на тежки изпитания, от които едвам оцелява. При тези обстоятелства възрастните продължават да спазват някак традициите, поне срещу големите празници, в домашна обстановка, но младите израстват некръщавани, без църковен брак и каквито и да било религиозни познания. Те не са нито католици, нито православни или мюсюлмани – те са без всякаква вяра.

И така до 1989 година, когато настъпват политически промени, които създават реална предпоставка да се даде истинска свобода на църковното вероизповедание, а не само такава на книга, защото де факто църквата по закон никога не е била забранена – но на дело! Пред плевенската католическа общност се създава реална възможност да се помисли за издирването и обединението на католиците в града и най-вече да се постави пред Епархията въпроса за издигането на храм, който за тях е жизнена необходимост.

През 1994 година отец Йосиф Минчев, родом от град Белене, свещеник в село Гостиля, взема изключително важно решение, като поема инициативата да обедини всички католици, живеещи в град Плевен в „Клуб-дружество на католиците“. За целта той взема съгласието на монсеньор Самуил Джудрин /вече покойник/, епископ на Никополската Епархия със седалище в град Русе.

Своята идея споделя с католиците от Плевен – Катерина Янчин, Франц Босилков, Димитър Иванов, Юлия Калинин и майка й - Магдалена Калинин и други. Ентусиазирани те тръгват да събират подписи от познати католици, живеещи в града. На първо време успяват да съберат към 50-60 подписа, но списъкът непрекъснато се допълва с нови членове в Клуба. Мнозина от членовете посрещат с известно недоверие идеята за построяване на католически храм в града, имайки предвид трудните преходни години и огромните средства, нужни за осъществяването на такъв мащабен проект. Това обаче не отчайва пионерите на тази идея, начело с отец Й. Минчев, които решават да проведат първото учредително събрание на 17.ІІІ.1994 година в закусвалнята на Наркооп /до ресторант „Будапеща“/ от 18 ч.

На първата сбирка, организирана от Димитър Иванов и отговорничка Ил. Пеева, присъстват общо 19 души:

  1. Отец Йосиф Минчев
  2. Катерина Павлова
  3. Мария Павлова
  4. Мария Йосифова
  5. Франц Босилков
  6. Петра Мишева
  7. Юлия Калинин
  8. Георги Русинов
  9. Величко Дихонов
  10. Мария Йозова
  11. Николайка Атанасова
  12. Здравко Йозов
  13. Иван Бобойчев
  14. Михаил Чочев
  15. Веселин Велчев
  16. Екатерина Ранкова
  17. Петър Карлов
  18. Любен Босилков
  19. Димитър Иванов

Събранието се ръководи от отец Йосиф Минчев, който изяснява целите и задачите на новосъздаденото дружество, което назовават на името на големия родолюбец, организатор, теолог и роден дипломат марцианополски архиепископ Петър Парчевич от град Чипровци. За председател избират Димитър Иванов. Събранието взема две решения:

а/ Да продължи работата по издирване на други католици в града, които да бъдат поканени да присъстват на следващите сбирки;

б/ Сбирките да се провеждат всеки последен четвъртък от месеца.

На излизане разговорите продължават, а отец Й. Минчев подхвърля фразата: „Искрата е запалена!“ – думи, които се оказват пророчески, защото искрата  наистина се разгаря в пламък, който довежда до действителните резултати – осъществяване на една вековна мечта с построяването на католически храм.

Въодушевени от идеята, членовете на новоучредения клуб „Петър Парчевич“ без да жалят сили и средства звънят от собствените си телефони, издирват други католици и персонално ги канят да присъстват на следващите сбирки. Николайка Атанасова, Франц Босилков и останалите от учредителния комитет не само канят новооткритите, но и ги убеждават, вдъхват им вяра в трудното начинание, което все пак не е непреодолимо.

Първите сбирки се провеждат на различни места – във физкултурния салон на Спортната гимназия чрез съдействието на Величко Дихонов, учител в същото училище, а също и в други клубове. Местата обаче са неудобни, отдалечени и това ограничава броя на присъстващите. На тези сбирки неизменно присъстват Й. Минчев и инженер Д. Иванов като секретар, а Мария Йозова е избрана за протоколчик. Налага се да се събира минимален членски внос за плащане наема на клубовете.

На една от сбирките през месец октомври 1994 година присъстващите биват приятно изненадани от неочакваното посещение на епископ монсеньор  С. Джундрин и младия отец Ремо Гамбакорта, наскоро пристигнал от Италия, енорист от с. Малчика, и отец Винченцио Спагоне от град Русе. На тази сбирка монсеньор Джундрин възлага задача на отец Ремо да отслужва един път месечно литургии – първи във вековната история на града.

Тъй като не успяват да осигурят помещение, първата литургия се провежда на 20 юли 1996 година в жилището на Катерина Янчин в квартал „Сторгозия“ при необичайна обстановка и в присъствието на ограничен брой хора. На тази първа литургия отец Ремо сравнява малката група присъстващи с житното зърно и хлебния квас от Евангелието и пожелава тази малка група да се уголеми и прерасне в голяма католическа общност в града, който е център на регион с най-многобройно католическо население в Северна България – Никополска Епархия.

Тази първа литургия, горещо подкрепяна от членовете на клуба, изиграва решаваща роля за осъществяването на главната цел – построяване на храм. Макар и при големи неудобства, тези литургии продължават да се провеждат всеки  път в различни частни домове – на Николайка Атанасова, Мария Гашпарова, Катерина Янчин и други от отец Ремо, а понякога и от отец Фортурато Грасели.

Дейността на групата се разширява. Отец Минчев редовно доставя вестник „Истина“, а Мишо Драгоданов го разпространява по домовете.

След това твърде неудобно странстване, доцент Иван Стоянов издейства ползването на клуба на улица „Раковски“ за по-продължително време. За обогатяване и придаване на по-религиозен и празничен вид на обстановката, той подарява икона на Дева Мария, завещана от майка му.

Отец Ремо, млад, ентусиазиран свещеник, освен че обслужва енориите в село Малчика и село Трънчовица, водеи жени от село Малчика, монахини от Царев брод, които с молитвите и песните си превръщат безличния клуб в религиозен храм. Нека не забравяме, че повечето местни католици не знаят нито молитви, нито песни, защото отдавна са скъсали с Църквата, а по-младите изобщо не са я посещавали.

Междувременно все повече католици в града научават, че в Плевен идват свещеници и се отслужват Литургии. Броят на присъстващите осезаемо нараства.

По случай 80-годишнината от явлението на Дева Мария в Фатима пред трите пастирчета, в салона е донесена нейната статуя, благословена от негово светейшество папа Йоан Павел ІІ. Тази статуя беше носена за поклонение по всички Енории в страната, а дори и по частни домове. За плевенчани това е голямо и вълнуващо събитие.

За всички обаче е ясно, че ползването за църковна дейност на различни салони, клубове и частни домове създава много неудобства, а и липсва специфична обстановка църковни атрибути, украса и атмосфера за пълноценна дейност. Въпросът за осигуряване на подходящо помещение вече е назрял и не търпи повече отлагане.

Новият епископ на Никополската епархия - монсеньор Петко Христов - взема присърце нуждата на плевенчани и задвижва въпроса, като закупва помещения в жилищен блок на улица „Георги Кочев“ 67. Постройката е на пет етажа, но църквата закупва  три. Първият, приземен етаж, е обзаведен като параклис, в който се провеждат литургиите, а по-малката стая служи за изповедалня. Вторият етаж е пригоден за провеждане на катехизис, пасторална дейност, сбирки и други, а третият - за енорийски дом.

През коледните празници на 1997 година монсеньор П. Христов на литургийна служба официално обявява новосъздадената общност за Енория, която ще носи името на „Дева Мария от Фатима“. Той говори как в далечната 1917 година, когато светът е обхванат от кървави войни, там - в землището на малкото селце Фатима - Португалия, пресветата Дева Мария се явява шест пъти пред трите малки овчарчета - Лусия, Жасмина и Франциск. Тя се появява като „прелестна светлина, като сияйно кълбо“ и казва на слисаните деца, че е Божията майка и им разкрива важни въпроси, отнасящи се за цялото човечество. Мария живее в небето, но не забравя земята и се чувства майка на всеки човек.

При поклонничеството си през 1996 година във Фатима монсеньор Христов дава обет, че първата Енория, която се обяви в Епархията, ще бъде кръстена с това име и отстоява.

Днес Енорията и църквата носят името на светата „Дева от Фатима“. Най-после, на 31 май 1998 година, в присъствието на отец Лучано – Провинциал на отците пасионисти, на отец Фернандо Таконе от Италия и енористите Ремо, Фортунато, Марко - монсеньор Петко Христов -  както Исус изпраща сред хората своите ученици да проповядват словото Божие, представя пред плевенската католическа общност младия свещеник – италианец – Анджело Джорджета за енорийски свещеник в Плевенската католическа църква „Дева Мария от Фатима“ и църквата в село Гостиля. Плевенчани го посрещат повече от радушно. И има защо! За тях това е първият им постоянен свещеник, в първата в града католическа църква и най-млада енория в страната.

Отец Анджело е роден на 6.ІІІ.1966 година в Монтемитро – селище в Кабанско – Италия с хърватско население, дошло от Балканския полуостров през ХVІ век, прогонено от турски гнет и говорещо славянски език.

От 1976 до 1985 година учи в строително училище, а през 1987-88 година отбива военната си служба. През същата година започва изпитанието на пасионисткия живот в Реканати и след годината на послушничеството – на 15.ІХ.1990 година дава монашеския си обет в Конгрегацията на пасионистите в Мариконе, град Рим. През 1992 година защитава дипломната си работа по философия, а през 1995 година по богословие в Папския университет „Антониум“ – град Рим. На 20.ІV.1996 година е ръкоположен за свещеник в светилището на Свети Габриел на Прескърбната. През 1997 година получава лиценз „източни науки“ в Папския институт в град Рим. От 1997 до 2003 година изпълнява пасторалната си служба като мисионер в Северна България, в старата, с богато историческо минало Никополска Епархия.

Отец Анджело приема присърце новите си задължения, а те не са никак малко. Наистина отец Ремо и другите приходящи свещеници слагат трудното начало, но при необичайните условия, при които работят – липса не само на църква, но и на постоянно помещение и всичко необходимо за провеждане на пълноценна пасторална дейност, те нямат възможност да привлекат повече енориаши и да изградят за този кратък срок някакви традиции сред хора, които не са имали възможност години наред да изповядат вярата си.

Плевенските католици са благодарни на отец Ремо Гамбакорта, който устоява на всички трудности – постоянно пътуване, обслужване на две-три енории, работа в Плевен в студени, неуютни и необзаведени за целта помещения. При тези условия той работи повече от две години.

Отец Анджело продължава неговата работа, стремейки се да привлече все повече енориаши и то най-вече деца и младежи, с които умее да контактува непринудено, да ги заинтригува с подходящи игри и занимания. Той успява за кратко време да превърне църквата в притегателно място за стари и млади, които се стремят да му помогнат с каквото могат. Една от първите му задачи е да обзаведе църковното помещение и пригоди за бъдещата религиозна дейност. Монсеньор Петко Христов закупва столове, а енориашите се включват доброволно в помощ на отец Анджело. Баба Мария Гашпарова изработва бродериите на покривките за Олтара и Амвона, баба Анка Горанова изплита дантелите, Лидия Нешкова подарява гоблена „Мадоната с трите ангела“, ушита от самата нея; Юлия Качаунова ушива подходящи дрехи на свещеника за литургиите и изработва украсата за предстоящата юбилейна 2000 година, която се очаква с най-голямо вълнение в целия свят.

Неоценима помощ на новия свещеник оказва и бившата учителка по френски език Николайка Атанасова, която е негов най-близък помощник, както в организационната работа, така и с отличното си владеене на френски и италиански език при налагащите се преводи и литературна обработка на различни материали. В помощ е и бившия учител Димитър Янков, който работи с компютъра.

Слага се началото на малък хор, в който участват най-вече жени – Мария Цилева, Анка Янкова и други, които са редовни посетители на Литургии и които знаят песните от родните си места. Често песните са придружени с музикален съпровод на хорариум в изпълнението на Мирабела, а често и на сестра Кристиана, която идва от село Ореш, за да подпомогне младата Енория и нейните първи стъпки. Плахи и неуверени в началото, хористите уеднаквяват своите гласове и песните им зазвучават все по-смело и хармонично. Обстановката става празнична и тържествена, особено по големите празници. Тогава запяват и повечето от присъстващите, давайки израз на своето въодушевление.

Разбира се, невъзможно е да се изредят имената на всички, които според възможностите си са оказали помощ на свещеника в ония първи стъпки. Винаги забързан, усмихнат и дружелюбен, той като че ли върши едновременно по няколко работи – и то е така. Около него винаги кръжат деца, които обучава на компютър, осигурява хармониум, слага началото на малка библиотека, събира старинни книги, забравени из църковните архиви, а след смъртта на отец Недялко Романов поема да обслужва и енорията „Света Троица“ в село Асеново.

По Коледа за града е истинска сензация изградената в центъра коледна пещера, обзаведена с керамични статуи на Дева Мария, малкия Исус, овчарите, които дават нагледна представа за оня необикновен момент. Всичко това се осъществява по инициатива и под ръководството на отец Анджело и с помощта на фирма „Алпина“ на Руси Босилков, същата, която изгражда новия храм.

Освен всичко това, отец Анджело се занимава и с научна дейност. Той събира исторически данни от наши и чужди библиотеки и издава две книги – „Дълбоки корени“ /2004 г./ и „Край брега“ /2006 г./. И двете са посветени на католическото движение в България. По неоспорим начин, с много исторически факти доказва дълбоките корени на католицизма в България и неговата роля и място не само в религиозния, но и в културния и обществен живот на нашия народ.

Много скоро за всички става ясно, че закупеното помещение, където се провеждат литургиите, не отговаря и не задоволява нарасналите нужди. По големите празници енориашите изпълват не само църковното помещение, а стоят прави по стъпалата до втория етаж. Единственият изход да се разреши този въпрос един път завинаги е да се построи църква, която да отговаря на всички канони и да задоволи напълно потребностите на плевенската католическа общност.

Епископа – монсеньор Петко Христов отрано разбира, че със закупуване на имота на „Георги Кочев“ не разрешава проблема за Плевен и затова още същата 1997 година започва преговори с общинските власти в града за отпускане на подходящ парцел за построяването на католически храм. С активното съдействие на епископа, отец Анджело, М. Павлова и други радетели на идеята, след дълги преговори и бюрократични спънки е определен терен в квартал „Мара Денчева“, булевард „Христо Ботев“ 180, на път към „Кайлъка“.

Денят за освещаване на първата символична копка е определен на 13 май 2001 година – патронния празник на Енорията „Дева Мария от Фатима“. Денят се превръща в радостно събитие не само за католиците, но и за целия град. След тържествената литургия в църквата, всички се отправят към определения за строеж терен. На тържеството присъстват плевенчани - католици /към 500 души/, други граждани и гости от цялата страна. Сред тях е епископ Христо Пройков – председател на Епископската конфедерация в България, епископ Игнатий, православен владика на Плевенската Епархия, кмета на града – Найден Зеленогорски, областния управител и конструктор на бъдещата църква – Милчо Илиев, министъра на земеделието Венцислав Върбанов, главния архитект на бъдещия строеж – Алексей Трифонов, свещеници от други енории, журналисти.

Епископ Петко Христов прави първата символична копка и пожелава успех на благородното начинание. Радостта на плевенчани е голяма и всички се поздравяват и снимат за спомен от този паметен ден. След официалната част, присъстващите са поканени на трапеза, специално подготвена от енориашите в чест на този голям ден. Всички знаят, че трудностите ще бъдат големи и че проектът няма да се осъществи бързо и лесно, но дълбоко вярват, че щом е сложено началото, ще има и край – рано или късно.

И наистина изглеждаше невероятно, че на това голо, тревясало и запустяло място един ден ще се издигне красив храм, но с усилията и щедростта на много хора, това стана. Още на следващия 14 май 2001 година започна почистването на терена и специалист от техническата служба на кадастъра очерта регулацията му. Специалистът Трифон Тавлинов се оказа също католик от село Трънчовица. Той с голяма радост и задоволство изпълнява задачата в най-кратък срок.

Строежът е възложен на колектива на фирма „Алпина“, собственост на Руси Босилков – племенник на блажения Евгени Босилков, към който изпитва дълбоко преклонение и известно задължение да построи този тъй дългоочакван храм. За технически ръководител е определен Николай Марков, също католик от село Трънчовица, и архитект Алексей Трифонов.

След сключване на задължителните договори и оформяне на цялата документация, строежът започва. Според архитектурния проект църквата ще бъде построена във формата на Латински кръст. Страничните фасадни стени ще бъдат изнесени по границите на парцела, а главният вход на храма ще бъде оформен като полудъга и обърнат към оземлената площ.

За съжаление трудностите и неудачите започват още в самото начало. Сондажът на земните пластове показва нестабилна и слаба почва, под която лежи твърда скала. Това налага сериозни промени в първоначалния проект. Изкопната дейност поема да извърши фирмата на братя Павлови от село Асеново „Павлови и сие“ безплатно, като дарение за църквата. Това е изключително скъп жест от тяхна страна, защото помощта е не само материална, а и морална и дава пример за родолюбие и щедрост. Те са едни от първите местни дарители, достойни потомци на своите деди.

Новите обстоятелства налагат сериозни промени - изкопаване на по-дълбоки основи /близо 4 метра/ и тяхното укрепване с допълнително количество бетон. Основите на масивната постройка трябва да легнат на здрава почва и да са стабилни, защото тежестта е огромна, а почвата нездрава /възрастни съседи си спомнят, че това място някога е било градско сметище/.

И друга неприятност спъва работата още в самото начало и забавя строежа. Неотбелязана в плана отводнителна тръба, част от дренажната мрежа, бива скъсана при изкопната работа и трапът се изпълва с вода. Налага се с помпи водата да бъде източена, а тръбата изместена на безопасно за строежа разстояние. Това забавя и прекъсва работата за няколко месеца, тъй като настъпват студени зимни дни и изливането на плочата става невъзможно.

Няма да се спираме подробно на трудностите, които неизменно съпътстват всеки такъв голям строеж, но ще подчертаем един неоспорим факт – постоянното присъствие на монсеньор Петко Христов и разбира се на отец Анджело. Това красноречиво говори за това, че строежът е от първостепенно значение и за него се полагат много усилия и влагат много средства.

През февруари 2002 година е отлята бетонната плоча в кота нула, на основата на църквата с площ 450 кв.м. С тази кота започва изграждането на подземния етаж, който включва гараж, два салона и стаи за пасторална и друга дейност в енорията – тържества, чествания по различни поводи, събрания, срещи и други.

Почти едновременно с изграждането на църквата започва и строежа на четириетажен енорийски дом със застроена 159 кв.м. жилищна площ. Храмът и енорийския дом са архитектурно свързани с вътрешни коридори и стълби, а строителството на целия комплекс се извършва едновременно.

Това мащабно строителство, с което ще се решат изцяло църковните проблеми, изисква много средства, които се осигуряват предимно от дарения на католически организации и фондации, които подпомагат с парични средства църкви, нуждаещи се от спешен ремонт и обновяване или построяване на нови там, където е крайно необходимо. А именно в Плевен е повече от нужно да се изгради такъв храм. Той, както вече подчертахме, е областен и географски център на всички католически села от Никополската епархия, които са разположени на разстояние от града на 20-30 до 70 км. Именно населението, дошло от тия села, съставя католическата общност в града. И за сравнение с други градове в Северна България тук броят на католическото население е най-голям. Така например във Варна се водят около 1000 души, в град Русе – 800, в град Търново – 200, в Добрич – 100 и т.н., а те имат ако не църква, то поне параклис, където вярващите да могат да изповядат своята религия. Може би и затова епископ Петко Христов взема присърце идеята за построяване на храм в град Плевен и направи всичко възможно да я осъществи.

В процеса на работа се явяват много недоразумения, несъгласия между строителната фирма и църковната управа; съмнения за злоупотреби с парични средства и прочее, които довеждат да решението за нови експертизи, проверки, оценки и накрая до съдебни дела, а това забавя за дълго строежа. По думите на обектовия технически ръководител Николай Марков всичко е било почтено и честно, а документацията за всички разходи изрядна, подписана от три длъжностни лица.

Тези стоварили се неприятности довеждат и до някои персонални промени – отец Анджело Джорджета е преместен в село Ореш. Плевенските католици посрещнали особено радушно своя първи свещеник и привързали се вече към него приемат с негодувание тази промяна и остро реагират – събират подписи, пишат писма, изказват открито своето недоволство пред владиката. За много хора така и не стават ясни съображенията на епископа да предприеме тази промяна.

На мястото на отец Анджело е изпратен отец Франтишек Дрихуш от Полша. Той е добър проповедник, допре познава българската литература и умело използва цитати от нея в своите проповеди. Той обаче остава в плевенската енория само няколко месеца, след което напуска и бива заместен от отец Збигнев Карневич през 2003 година.

Отец Збигнев е роден в западна Полша и завършва семинария в град Краков. Там се обучава в Ягелонския университет, в който учи и български език. Когато идва в България постъпва най-напред като свещеник в село Житница, а след това идва в Плевен като енорийски свещеник. Тук остава малко повече от година, след като е преместен в село Бърдарски геран.

На 29.ІХ.2004 година в Плевен пристига отец Станислав Жемински – също от Полша. Изпратен по линия на Францисканския католически Орден, който извършва широка проповедническа и благотворителна дейност в целия свят и който има дълбоки корени и в историята на католическото движение в България.

Отец Станислав е роден в град Радом – Полша. Завършва богословие в град Лодз и става магистър по теология. Освен полски език говори много добре и български, английски, старогръцки и малко руски. Мисията на Францисканския католически Орден, към който принадлежи, го довежда в България. Преди да дойде тук е работил като свещеник повече от две години в град Сувалки – Полша. Отец Станислав сварва твърде сложна обстановка в Енорията, свързана най-вече със строежа на църквата. Той работи известно време заедно с отец Збигнев, след което последният е преместен в Бърдарски геран. И двамата млади свещеници, още незапознати с обстановката, с нашите нрави, начин на мислене и работа, срещат много трудности още от самото начало на своето постъпване. Когато те идват тук, грубият строеж на храма и енорийския дом е завършен и направена вътрешна мазилка на стените. Неприятностите, свързани със строежа са започнали далеч пред тяхното идване, но на тях се пада участта бързо да се ориентират в сложната обстановка, когато се правят допълнителни експертизи, водят се дела с цел да се докаже истината – дали има злоупотреба със средства по време на строителната дейност. Отношенията между фирмата и църковната управа се изострят дотам, че договорът с фирма „Алпина“ се прекратява и строежът се поверява на фирма „Лазарета“ от град Русе през 2006 година. След почти година и половина застой, работата под ръководството на енорийския свещеник отец Станислав тръгва с бързи темпове.

През месец август 2005 година от Полша пристига като помощник на енорийския свещеник отец Ярослав Барткиевич. Той е роден на 3 юни 1977 година в Остров Мазовецка – Полша. Основно училище завършва в родното си село, а след това – техникум в Лубиейево през 1997 година.

През това време той осъзнава своето призвание да служи на Бога и да посвети живота си на Него. На 18.ІХ.1997 година той осъществява това свое желание като постъпва в францисканския Ордена. След това започва своята формация в Ниепокаланов, където се подготвя за монашески живот. Следващата година започва новициат в Смардзевице, където през септември 1999 година полага първите си обети след което следва философия и теология в семинарията в град Лодз. Подготвяйки се за свещеник, той проявява особен интерес към мисиите на францисканския Орден и по тази причина през 2003 година посещава България, село Житница, за да се запознае с дейността на своите францискански братя и да започне да изучава български език. След един месец той заминава за Словакия, Брехов, за да се подготви за вечните обети, които полага на 8.ХІІ.2003 година. През месец май, 2004 година е ръкоположен за дякон. Защитава магистърската си работа и се подготвя за ръкополагане за свещеник, което става на 29 май 2005 година. Един месец работи във Варшава, а след това приема мисийния кръст и заминава за България.

Той започва своята пасторална дейност в град Плевен през август 2005 година. Това е неговата първа енория и той – млад и ентусиазиран, не щади сили, за да бъде максимално полезен на също тъй младата енория. Той бързо се приспособява към новата обстановка, сближава се с хората и научава сравнително добре български език.

Двамата млади свещеници са в постоянно движение, защото обслужват и три енории – Плевен, Асеново и Гостиля а после и Бърдарски геран.

Едновременно с това напредва и строежът. Прави се изолация на цялата църква, външна мазилка, водна инсталация, канализация, поставят се врати и прозорци. Първият енорийски празник в новата църква се провежда в твърде необичайна обстановка – без врати и прозорци, на течение, с празнично настроение и големи надежди.

 

На 17 февруари братята преместват обзавеждане а 22 февруари 2007 започват да живеят в новия манастир. Напредва и строежът на енорийския дом, който е завършен преди църквата и тържествено открит на 28.10.2007 година.

 Енорийският дом е масивна триетажна сграда, която включва обширен параклис на първия етаж, използван за провеждане на литургии преди завършването на църквата, а другите два етажа са обзаведени като енорийски дом с необходимите за целта помещения – кухня, трапезария, спални помещения, библиотека, хол и канцелария.

Манастирът е кръстен на името на Йоан Дънс Скот, защитник на Непорочното зачатие и  пример за всеотдайна служба на Бога и вярата.

Той живее през ХІІІ век. Роден е в Шотландия и още на 13 години постъпва в Ордена на Францисканци. Образованието си получава в Шотландия и след ръкополагането му за свещеник следва в Париж, където остава да работи като преподавател в университета.

Тържеството при освещаване на манастира се превръща в събитие не само за католиците, а и за другите граждани. Сред присъстващите са видни гости – кмета на града Найден Зеленогорски, пастор Даниел от методистката църква, отец Антон и Иван от Източноправославната Църква, гости от Полша, Румъния, Чехия, Беларус, Словакия, свещеници и гости от почти всички енории, много граждани. Получена е специална благословия от папа Бенедикт ХVІ и поздрав от папския нунций в България.

След освещаването на манастира цялата църковна дейност се прехвърля тук и сградата на улица „Георги Кочев“ се освобождава изцяло.

На 26.02.2007 година в Плевенската енория пристига Главният настоятел на францисканския Орден – отец Йоахим Гермек – глава на францисканските конвентуалци от цял свят. Той идва за пърли път в България и обръща особено внимание на най-младата енория в Плевен, в която служат свещениците францисканци – отец Станислав и отец Ярослав.

Същия ден се провежда литургия, на която високият гост подчертава факта, че францисканският Орден има високо благородни идеали – да привлича хората към вярата, да ги подпомага в трудни дни, да ги научи на любов един към друг, на скромност и грижа за бедни, болни и страдащи. „Църквата, казва той, не е лукс, а необходимост, не е израз на богатство, а отговор на потребностите на хората“.

В непринуден разговор след литургията той обещава, че ще следи внимателно работата на Ордена в България и ще направи всичко възможно да посети отново нашия град.Накрая всички присъстващи, заедно с видния гост, се снимат за спомен пред църквата.

Едновременно с пасторалната дейност в трите енории – Плевен, Асеново и Гостиля, усилено продължава работата по завършване, обзавеждане и украсяване на църквата, на енорийския дом, засаждане на  градината пред централния вход и тази в малкия двор зад църквата. Отначало терена е неравен, буренясал и пълен с остатъци от строителни материали С помощта на местни енориаши като Франц Босилков, Петър Калонкин и други, а също така и на братя Павлови от Асеново, безвъзмездно с машините си изравняват двора, който се превръща в идеален терен за градина.

Засаждат се, пак с доброволен труд дръвчета, цветя, озеленява се свободната площ, която редовно се полива, коси и поддържа. След време, когато насадените дървета и храсти израснат, градината ще стане кът за отмора и естетическа наслада за плевенчани. Нейната зеленина и цъфнали цветя и храсти дооформят целия храмов комплекс.

Красивата централна фасада във формата на полудъга /същевременно и основна и носеща колона/, цветът на външната мазилка в наситен бриков и резедав цвят, белите мраморни стъпала /дарение от Антон Босилков, местен енориаш/ и зеленината на градината се съчетават и образуват един забележителен и неповторим ансамбъл.

Много са хората, които всеки според възможностите си е направил някакво дарение, за да подпомогне материално строителството на храма, който тъй дълго са очаквали. Имената на някои от дарителите са изписани на черна мраморна плоча, поставена на стената, вдясно до олтара. Списъкът обаче е непълен и предстои неговото допълване според отец Станислав. Тук се четат имената на четири фамилии: Павлови от село Асеново. Ю. и И. Павлови, Г.С.Павлови, Антон Павлов и К. и Н. Павлови, Петя и Цветан Цекови, А. и Т. Антонови, К. и Т. Цилеви и Антон Босилков.

Дарения са правили и други лица като Снежана Димитрова, която дава средства за направа на олтара, дело на Илиян Начев; фолиото имитиращо витражи е от сем. Марцеви.

Но даренията не се изразяват само с парични средства, а и с доброволен и безвъзмезден труд. Така например Георги Цилев прави външната електро-инсталация, а Калин Георгиев – интернет-инсталацията.

Особено ценна е безвъзмездната помощ на бригада майстори от Италия, под ръководството на господата Ромео и Илес, които заедно с други работници от Итакия, нареждат гранитогресни  плочи в църковната зала. Те също са дарение от доброволен спонсор от Италия. Бригадата работи професионално, бързо и в сравнително кратък срок се справя със задачата.

Изпращането на бригадата става по време на една Литургия. Връчени са им скромни подаръци за спомен от България. Благодарността на плевенските католици към тях, към отец Лучионо Марини, отговарящ за францисканските мисии по света, беше голяма.

Дарителството е черта не само на нашия народ, а на всички народи по света. Имало го е в миналото и за голяма радост го има и днес.

Дарителството има много имена, но едно значение – Доброта!

Всяко дарение, малко или голямо, с труд или средства, направено от сърце и в необходимия момент, е неоценимо и хората не го забравят. Сред направените дарения се откроява най-вече това, направено от Кирил Мескин – професор, скулптор, потомък на дарители от село Асеново.

Той изработва от бял мрамор скулптурите на Дева Мария от Фатима и трите овчарчета, пред които се явява през 1917 година. Фигурата на Мадоната, с височина 270 см се издига на висок пиедестал, а около нея са разположени фигурите на трите овчарчета, застанали в молитвени пози.

Целият скулптурен ансамбъл е разположен в дъното на олтара. Изработен от бял прилепски мрамор и с внушителните си размери той добре се вписва във вътрешното пространство на обширната църковна зала. Сполучливо осветената фигура на Дева Мария изразява смирение, святост, целомъдрие и напомня за действителното събитие, когато тя се явява пред слисаните овчарчета като видение и светлина. Средствата за изработването й са отпуснати от църквата. Тя закупува мрамора и заплаща хонорара на скулптура, изключение на изработката на фигурата на Дева Мария, което е дарение от автора за църквата.

През 2007 година пристига от Полша и брат Марек, който е добър помощник в твърде обемната и многостранна дейност на двамата свещеници – отец Станислав и отец Ярослав.

Освен задължителната пасторална дейност, поддържането на трите енории, учение с децата и младежите, по-голяма част от времето им е отделено за завършване на църквата. Те срещат големи трудности, които им костват много време и нерви – бюрократични спънки, липса на достатъчно средства, неустойка на договори и много други. Всяко нещо изисква, казва отец Станислав, тройно повече време и усилие, за да бъде свършено.

Независимо от многото им задължения, те правят всичко възможно и да разнообразят живота на младите енориаши като организират срещи, екскурзии и много други мероприятия, които привличат младежите.

Незабравима ще остане екскурзията до историческия обект Старосел, където групата разглежда тракийската гробница, а също така и по-кратки излети в околностите на град Плевен.

Паметни за плевенските католици ще останат и много други събития, които църквата отбелязва с достойни почести и добре организирани тържества. Едно от тях е идването на папа Йоан Павел ІІ в България през 2002 г. Със специален автобус желаещите енориаши от град Плевен и другите енории посещават град Пловдив, за да се срещнат със Светия Отец и да поднесат своите почитания и благодарности за неговата огромна миротворческа дейност. По-малко от три години след тази историческа среща папа Йоан Павел ІІ напуска този свят. Плевенските енориаши провеждат траурна литургия, на която присъстват и много гости от града – кмета, журналисти и граждани, които изказват своите съболезнования, а група енориаши заедно със свещениците присъстват на погребението в град Рим.

Друго запомнящо се събитие е идването на група полски граждани – католици, които донасят дарове за своите събратя – българи. Група младежи от Плевенската енория, заедно с отец Ярослав, присъстват на тържеството в град Раковски и донасят оттам статуята на Дева Мария и голяма икона на Милосърърдния Исус. Днес тези дарове заемат видно място в храма, от двете страни на олтара. Пред красивата статуя на Дева Мария винаги има свежи цветя. Тя е патрон на църквата и неин покровител.

Без да спазваме някакъв хронологичен ред, ще посочим някои събития, които подчертават разностранната дейност на всички свещеници в енорията.

Особено впечатляващо е едно от тях – изграждането на Коледната пещера, защото се прави за първи път и е непознато, както за по-младите католици, така и за останалите граждани. Първата такава е направена при отец Анджело в центъра на града. В изграждането взема участие строителната фирма на Р. Босилков и с помощта на енориаши – доброволци. Пещерата е с внушителни размери, а вътре в естествена обстановка са разположени фигурите на Дева Мария, малкия Исус и овчарите, дошли да поднесат своите дарове. Те са изработени по поръчка в град Троян. Събуждат голям интерес в града. Част от фигурите са откраднати, но после - възвърнати. След това такава пещера правят пред новия храм или вътре в самата църква.

При отец Анджело, а по-късно и при другите свещеници, широка дейност развива и Каритас – организация, имаща за цел да помага на бедни, болни и самотни хора, а също така да открива и се свързва с хора, имащи възможност и желание да помагат на нуждаещите се и страдащи хора. В Плевен Каритас раздава най-вече трайни продукти като ориз, брашно, боб, захар и други, а също така и дрехи – най-вече детски. Отговорник и представител на организацията е Елена Минева, която получава помощите и ги раздава по списък, взет от Общината. Такива получават най-вече болни хора, инвалиди или социално слаби. Голяма част от дрехите са предадени в детския дом за изоставени деца и сираци в квартал „Сторгозия“.

Нещо повече – отец Анджело организира акция сред енориашите за събиране на дарения за тези деца – дрехи, играчки, книги, лакомства и други, с които да ги зарадва срещу големите празници. Помощите, макар и осигурени от католическата Църква, се раздават не само на католици, а на всички граждани, нуждаещи се от тях. Всички, получили дарения, се одобряват от комисия в състав: Елена Минева, М. Павлова и Р. Босилков.

Елена Минева, по линия на Каритас, присъства на конгрес в Шотландия, на който се предлагат и одобряват програми за помощи на хората, най-вече от бившите социалистически страни.

Плевенската църква не е откъсната от обществения и политическия живот в страната и в света. Тя своевременно реагира и показва на дело своята съпричастност към събитията, които вълнуват света и народа ни. Ведно с другите църкви се провежда молебен за мир в целия свят, за сестрите в Либия, несправедливо обвинени от либийските власти, отбелязват се и други важни събития. В тези проповеди свещеникът подчертава мисълта, че светът трябва да се промени към по-добро, а за да се осъществи това, всеки човек трябва да започне промяната от себе си.

Свещениците в енорията обръщат особено внимание и на средствата за масова информация – преса, телевизия, брошури, отразяващи живота в двете енории – Плевен и Асеново. Началото слага отец Анджело с бюлетините „Нашият живот“ и „Заедно“, и това става традиция, която продължава и след неговото напускане. Брошурите разглеждат въпроси, свързани с дейността в енорията, с предстоящи чествания на големите християнски празници, запознават се енориашите със значението на религиозните традиции, отпечатват се поучителни разкази и забавни страници за малките.

По-късно отец Станислав и отец Ярослав започват да издават интересни фототабла, отразяващи живота на енорията нагледно. Такива бяха издадени след голямата екскурзия в Лурд – Франция, в Полша, Румъния и посещението на двамата отци при при папа Бенедикт ХVІ.

Те поддържат връзка с местния плевенски вестник „Посредник“, където често се отпечатват статии за католическата Църква, интервю с отец Станислав за впечатленията му от България, от града и хората, за целите и задачите, които си поставят енорийските свещеници относно бъдещето на църквата и други.

В същия вестник е отпечатано и интервю с генерала на францисканския орден с отец Й. Гермек при посещението му в енорията тук; публикувани са материали за международния колоквиум „Абагар“, посветен на братята Кирил и Методий, проведен в галерията за изкуство „Светлин Русев“ и в присъствието на много гости; отразена е и срещата на полския посланик с неговите сънародници – католици, живеещи в Плевен.

За живота на енорията, всеки, който се интересува, ще намери материали в интернет-страница, във вестник „Истина“, „Абагар“ и издаваните от църквата брошури. Интерес събуди и изказването на отец Станислав по телевизионния канал „Спринт“, с което цели да популяризира името и съществуването на католическата Църква в града, да подчертае, че тя винаги е отворена за всички.

За съжаление има, дори и сега, хора – католици, които не знаят за нея или и да знаят, никога не са я посещавали.

Привличането на хора в църквата е една от най-трудните задачи на свещениците, защото по-голямата част от енориашите изобщо нямат никакви навици, не знаят нищо за католицизма, повечето от тях не са и кръстени и всъщност не принадлежат на никакво вероизповедания. По-възрастните, предимно преселници, са  посещавали църквата в родните си места и са запазили своите навици и традиции. Отначало те са най-редовните посетители – „Моите баби“, както ги нарича отец Анджело. Напоследък обаче те една по една отпадат поради напредналата си възраст.

Радостното е това, че свещениците отец Анджело, Станислав и Ярослав, с много усилия и разнообразни форми на работа, успяват да привлекат и доста млади хора, които образуват едно дейно ядро – винаги в тяхна помощ. Много са инициативите, осъществени за този все пак твърде кратък срок от съществуването на църквата. Така например, голям интерес и трайни впечатления оставят в участниците организираните поклоннически екскурзии до други страни, посещения на исторически обекти и други. За някои това е първата, а може би и последната възможност да излязат извън страната и да се запознаят с историята, бита и културата на други народи, да видят шедьоври на световното изкуство, архитектура и да се поклонят пред свети за всички християни места. В групата на поклонници участват и хора от други енории – Асеново, Малчика, Трънчовица. Впечатленията оттам дълго време са тема за разговор, а видяното е отразено във фототабла. Отец Станислав си поставя и други цели – в бъдеще да превърне храма не само в духовен, но и в културен център. За целта той кани известни личности да изнесат лекции с различна тематика пред плевенските католици. Чест гост на църквата е професор Георги Елдъров – директор и главен редактор на вестник „Абагар“, автор на много статии и трудове, посветени на католическото движение в България; Светослав Т. Борутко – професор в Папската богословска академия в Краков – Полша; папския нунций в България и други.

В плана за бъдещето на църквата се предвиждат и лекции с общообразователен, а не само с религиозен характер; обучение на младежите в компютърната техника; изучаване на чужди езици и прочее, които ще спомогнат не само за духовното възпитание на младите, но и за хармоничното им изграждане, което ще им помогне да израснат като културни и научно информирани млади хора, способни правилно да изберат своя житейски път. За целите и задачите на църквата е отпечатана и статия „Бъдещето на Плевенската католическа църква „Дева Мария от Фатима“ във вестник „Истина“. И това не са само мечти.

От няколко години стана традиция да се изнасят концерти с класическа музика в църквата, най-вече срещу големите християнски празници Рождество Христово, Великден и други, от плевенски градски хор „Гена Димитрова“. Тези концерти се посещават и от много граждани – некатолици. Така обикновените енориаши имат рядката възможност да се насладят на прекрасните творби с религиозен характер от Бах, Чайковски, Шуберт, да слушат популярни оперни мелодии в изпълнение на тримата тенори, които са много известни не само у нас, а и в чужбина.

Няколко пъти се организират и „Вечери на поезията“, на които известни плевенски поети четат свои поетични произведения на фона на подходящ музикален съпровод. Това не само популяризира църквата, но издига нейния авторитет в града и я прави културно средище.

Към църквата се организира и хор, предимно от млади хора, които под ръководството на Здравка Стоева, озвучават музикално всички празници, а и ежедневните Литургии. Младият хоров състав се стреми да усъвършенства своето певческо умение и да разшири и обогати своя репертоар с нови песни. Желанието на младите свещеници е някога, в бъдещето, да зазвучи и орган, но за съжаление за сега това е само мечта.

През 2008 година отец Ярослав напуска Плевенската енория и се премества в град Раковски. Плевенските католици искрено съжаляват за него. Той е изключителен проповедник, много инициативен и добър организатор, който отделя много време за работа с децата и младежите, за тяхното религиозно обучение. За големите празници подготвя подходящи сценки и рецитали с религиозен характер. Умее да привлича и да работи и с родителите, които му помагат в тази дейност. Той използва и всички съвременни техники и средства, най-вече интернет, за да публикува статии с различна тематика – „Плевенската църква – днес и утре“, за „Абагар“ за живота в плевенската енория и още много други.

След неговото напускане работата на отец Станислав в две енории се увеличава, но той продължава да спазва вече установените традиции, като ежегодни поклонничества, вечери на младото семейство, които се очакват с най-голям интерес, чествания на рождени и именни дни и други различни поводи.

Всички проведени мероприятия позволяват на енориашите да се опознаят и сближат, да почувстват църквата своя, близка като място не само за молитва, а и за утеха, размисъл и развлечение. По-младите енориаши с най-голямо желание участват в организиране на бригади за почистване на градината, засаждане на нови дървета и цветя, при украсата на църковния храм срещу всеки празник.

Осъществена е една интересна идея – да се направи кът на банатските българи, които имат богато историческо минало и различен бит и култура от тези на останалите автохтонни католици. Облечени в характерните за банатските българи носии, манекените бяха разположени около коледната трапеза с традиционните за този празник ястия. Всичко това дава една нагледна представа за нравите и обичаите на тези чисто български католици, прекарали години наред в принудително изгнаничество, приели много неща от Запада и обогатили своя живот, но не забравили родината си и при първа възможност се завърнали пак на българска земя, за да започнат всичко отначало.

В осъществяването на тези и на много други идеи вземат участие предимно млади хора като Рени Игнатова, Здравка Стоева, Анка Раева, Маргарита Матеева, Бисер и Диана, които освен това участват и в Пасторалния съвет, който под ръководството на отец Станислав се събира периодично и взема съответните решения за организиране и изпълнение на предстоящите задачи.

В кратката история на Плевенската църква и енория вписват имената си не само младите енориаши, а и по-възрастните, и всеки според възможностите си се стреми да бъде полезен на своята църква.

Николайка Атанасова, най-възрастната в момента енориашка дава материалите за първите години, когато се ражда идеята за построяването на Католическата църква в Плевен, Димитър Янков винаги, с най-голямо желание и готовност, прави компютърни отпечатвания на различни материали, останалите по-възрастни – с постоянното си присъствие в църквата, дават положителен пример на по-младите.

През 2009 година в Плевенската енория идва отец Асен Я. Генов от село Бърдарски геран. Отец Асен е роден на 12 май 1925 година в село Малчика. Кръстен е на 13 май 1925 година от отец Петър Аров. След завършване на основно образование, днес VІІ клас, а някога – ІІІ, той постъпва да учи в семинарията в град Свищов през 1939 година. В периода от 1946 до 1947 година е войник във Велико Търново, след което постъпва в трудови войски. През 1947 година се завръща в семинарията. На 4 ноември 1949 година е ръкоположен за свещеник в село Малчика от Н.В.Пр. монсеньор Евгени Босилков – епископ на Никополската епархия. След ръкополагането е изпратен като свещеник в село Бърдарски геран, където служи 34 години. За период от 11 години той е свещеник в село Асеново, което също като Бърдарски геран, е населено с банатски българи.

От 2009 година отец Асен е в Плевенската енория „Дева Мария от Фатима“, където продължава да служи и днес. Отец Асен е един от тези свещеници – мъченици, останали на поста си в най-трудните години за Католическата църква в България. След принудителното напускане на 58-те чуждестранни свещеници, останалите български са принудени да обслужват по няколко енории, да работят при неимоверно трудни условия, условия на постоянни заплахи, страх, лишения и несигурност за утрешния ден. Останали с малко енориаши, предимно възрастни хора, те са принудени да вършат основните си задължения като кръщения, венчавки, опело, със страх, защото са непрекъснато следени, клеветени и заплашвани, но устояват. Те не оставят да угасне светлината на олтара в нито една католическа църква, в нито едно от селата с католическо население. Храмовете са запазени, а вратите им – отворени за всеки. Отец Асен Генов е един от последните съвременници на блажения Евгени Босилков, станал жертва за вярата. Целият живот на отец Асен е преминал в служба на Бог и църквата. Това му дава сили да бъде на поста си и днес, в напреднала вече възраст.

През 2010 година в Плевенската енория идва отец Венцислав Николов, тогава дякон, за да изкара свята дяконска практика в манастира „Блажен Йоан Дънс Скот“. Отец Венцислав е роден в град Пловдив на 22 декември 1983 година. Израства и се възпитава в религиозно католическо семейство. Завършва средно образование в СОУ „Хр. Данов“ в град Пловдив със специалност „Бизнес-финанси“ през 2002 година. Същата година заминава за Полша, където постъпва в Ордена на Малките братя Конвентуалци в град Лодз. На 19.09.2003 година е приет за иновации в манастира „Св. Ана“ в Смардзевице. Полага първите си обети Непокаланув на 11.09.2004 година и започва своята интелектуална и духовна формация във Висшата духовна семинария на Ордена в град Лодз. На 29 ноември полага вечните си обети в църквата „Успение Богородично“ в с. Житница. На 10 март 2010 година се дипломира в степен магистър по философия и теология. Същата година се завръща в България и е ръкоположен от  Н.В.Пр. монс. Георги Йовчев в катедралния храм „Св. Лудвиг“ – град Пловдив.

Започва своята пасторална дейност в енорията „Дева Мария от Фатима, град Плевен, но през февруари, 2011 година е преместен в манастира „Св. Максимилиян Колбе“ – град Раковски. През лятото на 2012 година, след напускането на отец Станислав Жемински, се завръща отново в енорията в град Плевен през 2012 г. През 2011 година на 5 август, преди него пристига и отец Евгени Ружански.

Отец Евгени е роден на 16 април 1967 година в град Остров Мезовецка в Полша. След завършване на средното си образование и казарма, той работи около две години. На 28.08.1992 година постъпва в иновацията в Ордена на Малките братя Конвентуалци в с. Смардзевице – Полша. През 1993 година започва да следва философия и теология в семинарията в град Лодз. На 08.12.1997 година полага вечните обети, на 30 май 1998 година е ръкоположен за дякон, а на 22 май 1999 година – за свещеник. Същата година започва да реализира своето монашеско и свещеническо призвание в манастира Непокаланув, който е основан и в който е работил Св. Максимилиян Колбе. Отец Евгени работи тук една година като преподавател по вероучение на деца и младежи в основното училище. Следващата 2000 година, на 2 август, пристига в България в Софийско-Пловдивската епархия и започва да изучава български език.

Работи като енорийски свещеник в село Житница и град Раковски до 2011 година. Същата година през месец август е преместен в манастира в Плевенската енория „Дева Мария от Фатима“.

Същата – 2011 година е знаменателна за Плевенската енория с едно изключително събитие – освещаване на храма „Дева Мария от Фатима“ на 18 декември 2011 година /неделя/. Тържественото освещаване на храма се извършва в присъствието на много енориаши и видни гости от цялата страна и от чужбина. Плевенската католическа общност, заедно с отец Станислав, посрещат гостите, с които искат да споделят своята голяма радост – осъществена е една дългогодишна мечта – да имат своя църква.

Ритуалът по освещаването е предварително добре обмислен и организиран, а в подготовката взема участие целият пасторален съвет и други енориаши. Задачите са разпределени персонално дълго преди събитието. На тържеството присъства епископ монсеньор Петко Христов, много свещеници и гости от други католически села и градове, журналисти, преки участници в строителството на храма, архитекта на храма, собственик на строителната фирма „Алпина“, Р. Босилков, скулпторът К. Мескин и много други.

Епископ П. Христов, в присъствието на видните гости – папският нунций в България и Македония архиепископ Януш Болонек, помощник епископа Шчечин Блажей Крушилович, провинциал на отците францисканци отец Мирослав Бартос и много други свещеници, отслужиха специален ритуал за освещаването на Божия храм. Най-напред монсеньор Петко Христов освети водата, с която поръси олтара и стените на църквата, след което последва обреда за помазване на жертвения олтар на пет места, символизиращи петте Христови рани, след което църквата се посвещава на християнския култ. Благоуханието и дима на разпаления тамян, изпълнил храма, е символ на жертвоприношението на Христос и реалното му присъствие между нас. Покриването на олтара е знак, че той е център на Евхаристичната жертва, а запалените свещи внасяха светлината Христова, която озари всички.

Прочетена е и кратка история на Плевенската църква, от раждането на идеята за нейното построяване, до нейното осъществяване. Епископ Петко Христов честити новия храм на плевенските енориаши и ги призовава да се грижат за него, за своята общност, за да стане в бъдеще още по-сплотена, дейна и многочислена. Отец Станислав Жемински благодари на всички, взели участие в издигането на храма, на всички, уважили това изключително събитие с присъствието си. На всички гости бяха поднесени скромни подаръци – цветя и декоративни чинии с изображението на храма. Това е един незабравим ден.

Една вековна мечта най-после е осъществена.

2012 година е отбелязана с важни за нашата енория събития. Тази година я определяме като юбилейна. Дори във вестник „Истина“ е отпечатана статия под надслов „Един празник – много поводи“. Първият от тях е десетгодишнината от започването на строежа. На 13 май 2001 година с подобаващо тържество монсеньор Петко Христов, Никополски епископ, прави първата копка за бъдещия строеж на храма и манастира. Десет години за едно такова мащабно строителство е твърде кратък срок, за да бъдат завършени и обзаведени двете постройки. Това само по себе си означава упорит труд, преодоляване на много препятствия, постоянство и воля.

На 14 май 2012 година отец Асен Генов отбелязва 60-годишен юбилей – 60 години – отдадени в служба на Вярата, Бога и хората. Един заслужен, достоен юбилей!

Тези дни се навършват десет години от ръкополагането за свещеник на отец Станислав Жемински, настоящ енорийски свещеник. На него се пада благородната, но трудна задача да завърши строежа на новопостроения храм. Заедно с отец Ярослав полагат неимоверни усилия и упоритост, за да доведат работата докрай. Плевенските католици оценяват техния труд, както и на техните предшественици, и им благодарят.

През лятото на същата година плевенските граждани трябва да се разделят и със своя енорийски свещеник отец Станислав Жемински, който заминава за Италия, за да продължи учението си. Раздялата е твърде мъчителна, още повече, че плевенските енориаши трябва за един твърде кратък период от време да се разделят с няколко свещеника – отец Ремо, отец Збигнев, отец Анджело, отец Ярослав и сега отец Станислав, който е най-дълго тук.

За тез 7-8 години отец Станислав оставя зад себе си един напълно завършен храм, една стабилна енория; привлича много хора в църквата, упорито работи за нейното популяризиране и превръщане в център на духовна и културна дейност. Той е добър проповедник и организатор, инициативен и предприемчив, умеещ да привлича и млади и стари да служат за общото дело. Плевенчани са му благодарни за всичко, което прави за тяхната църква и енория. Затова и прощалното тържество е мъчително и тъжно. Мнозина плачат и искат лично да се сбогуват с него, да му подарят нещо, което да му напомня за нас, за нашия град и България. Пожелават му от сърце здраве и успех в бъдещите му начинания. Канят го, когато има възможност, да заповяда в нашия град, в нашия и неговия храм – винаги ще бъде добре дошъл.

Днес в плевенската църква служат трима свещеници – отец Асен, отец Ярослав, отец Ириней и отец Венци. Те продължават делото на предхождащите ги свещеници със същия дух и ентусиазъм. И макар, че храмът е завършен, то по неговото благоустройство има още какво да се прави – да се оправи протеклия покрив, да се обзаведе салон, библиотека, които ще направят храма още по-привлекателно място за младите хора.

Радостен е фактът, че преобладаващото мнозинство, посещаващо литургиите, са повечето млади хора и семейства на средна възраст. По-възрастните, които отначало са болшинство, постепенно отпадат поради напредналата възраст и смърт. За мнозина от младите църквата става необходимост. Те не само посещават литургиите, но и проявяват готовност да помагат на свещениците във всяко начинание. Упоритата работа на всички свещеници, работили в тази млада енория, дава своите плодове. И така трябва да бъде. Все повече хора ще търсят утеха, опора, надежда и сили във Вярата, Бога и Църквата в тези тежки за нашия народ години.

 

Магдалена Мушатова

Плевен, 2018 г.