Света Фаустина Ковалска е родена на 25 август 1905 г. в полското селце Глоговиц, недалеч от град Лодз, Полша. Произхожда от многодетно земеделско семейство. На 1 август 1925 година постъпва в Апостолския орден на Богородичното милосърдие. След 13 години служба на Бога умира на 5 октомври 1938 година. На 18 април 1993 година е обявена за Блажена. На 30 април 2000 година е канонизирана за Светица от Негово Светейшество папа Йоан Павел II.

Бог дарява сестра Фаустина с голяма благодат, като многократно й се явява, подготвяйки я за Своето Откровение. За първи път Милосърдният Исус се явява на сестра Фаустина на 22 февруари 1931 година в град Плоцк, Полша. Ето как тя отразява това в своя дневник: „Вечерта, когато бях в килията си, видях Исус, облечен в бяла дреха, с вдигната за благословия дясна ръка, а лявата положена на сърцето.Изпод пръстите на лявата Му ръка струяха два големи лъча – единият пурпурно-червен, другият безцветен. Онемяла гледах Господа, душата ми се изпълни със страх, но и с радост. Исус ми каза: „Изобрази Ме така, както ме виждаш, и напиши на иконата: „Исусе, уповавам се на Тебе”. Желая тази икона да бъде почитана в параклиса на този манастир, а после и по цялата Земя. Обещавам, че душата, която почита тази икона, няма да загине. Обещавам, че тя ще побеждава враговете си на земята и ще получи помощта ми в смъртния си час и че ще я защитавам както славата Си”. След това Исус ми каза за лъчите: „Безцветният лъч е водата, умиваща душата, червеният е кръвта, животът на душата. Това са лъчите на Милосърдието, бликащо от моето прободено Сърце... Блажен е, който ще живее в светлината на тези лъчи, защото няма да познае Божия гняв”.

След това Исус говори за празника на Божието Милосърдие: „Желая този празник да бъде убежище на всички души, а особено грешните. В този ден ще излея цяло море от благоволение върху душите, които ще се приближат до извора на Моето милосърдие. Душата, която в този ден се изповяда и причести, ще получи пълно опрощение на наказанието за греховете си. В този ден ще са отворени всички извори на Моята милост. Желая празникът да се чества в първата неделя след Великден. Хората няма да познаят утеха, докато не се обърнат към Моето милосърдие.

На 13 септември 1935 година сестра Фаустина Ковалска пише в своя дневник: „Видях ангел, пратеник на Божия гняв, който искаше да изпълни Божията воля на Земята... Молих го да спре и че хората ще се разкаят, но молитвата ми беше нищожна пред Божия гняв... Тогава чух в себе си молитва, която не познавах: Предвечни Отче, поднасям Ти... Тези думи лишиха ангела от силата му и той не можа да изпълни справедливото наказание, за което беше изпратен. На следващия ден Исус ми каза: „Моли се непрестанно с тези думи на броеницата. Чрез нея ще измолиш всичко, ако това, което просиш, бъде съгласно с моята воля. Който се моли чрез нея, ще получи великото милосърдие в смъртния си час. Когато при умиращия друг моли тази броеница, се укротява Божият гняв, а душата обгръща безкрайно милосърдие. Свещеници да я дават на грешниците като последна възможност да спасят душите, доверили се на Моето милосърдие. Благодат от Моето милосърдие се черпи с един съд и това е доверието – колкото повече душата се доверява, толкова повече ще получи”.

Набожността към Божието милосърдие изисква всекидневно милосърдие с думи, дела или молитви към ближния. Исус казва: „Ако душата не е милосърдна, тя няма да познае Моето милосърдие”.

През 1935 година сестра Фаустина пише в своя дневник: Исус ми каза: „Ще дойде време, когато набожността ще бъде забранена, но след това ще се възроди и ще свидетелства за истинността Си”.

Тези думи се сбъднаха. На 6 март 1959 година Църквата не одобри тази набожност по начина, предложен от сестра Фаустина. Двадесет години по-късно, на 20 април 1978 година, след дълги проучвания на теолози и богослови Църквата одобри тази набожност. Светият отец папа Йоан Павел II през 2004 година обяви официално да се чества празникът на Божието Милосърдие в неделя след Великден (Втората Пасхална Неделя).

В началото:

Отче Наш... Радвай се, благодатна Марийо... Вярвам в Бога...

На големите зърна (x 1):

Предвечни Отче, принасям Ти Тялото и Кръвта, Душата и Божеството на Твоя възлюбен Син, нашия Господ Исус Христос,

за опрощаване на нашите грехове и греховете на целия свят.

На малките зърна (x 10):

Чрез Неговите мъчителни страдания,

смили се над нас и над целия свят.

На края (x 3):

Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, смили се над нас и над целия свят.

(Из Дневника на св. Фаустина Ковалска)