ДЕФИНИЦИЯ

  1. Бракът, чрез който един мъж и една жена образуват съюз за цял живот, предназначен по своята природа за доброто на свързващите се и за създаването и възпитаването на деца, е бил издигнат от Исус Христос между кръстените до висотата на тайнството. По своята натура този съюз, ако е сключен между кръстени е тайнство. Следователно, не може да съществува между кръстенилица един валиден брачен договор без да бъде тайнство.
  2. Християнските съпрузи в своето положение и състояние на живот имат в Божия народ своите собствени дарове. Тази благодат, присъща на тайнството Брак, е предопределена да усъвършенства любовта на съпрузите, да подсили тяхното неразтрогваемо единство. Чрез тази благодат те си помагат взаимно да се осветят в брачния живот при приемането и възпитанието на децата.
  3. Всички, на които закона не забранява, могат да сключат брак.
  4. Брачния съюз между католици, дори ако само ако един от двамата е католик, е уреден не само от Божието право, но и от каноническото, приемайки компетенцията на цивилното право относно гражданските последици на брака.
  5. Католици, които все още не са получили тайнството Миропомазание трябва да го получат, преди да бъдат допуснати до брака, ако това може да стане без сериозни неудобства. За да се сключи ползотворно тайнството Брак, препоръчва се на съпрузите да пристъпят към тайнствата Покаяние и Евхаристия.
  6. Освен в случай на необходимост, никой свещеник не може да асистира при сключване на брак без разрешението на епископа ординарий, при следните случаи:
  • брак между скитници;
  • брак, който не може да бъде признат от гражданското право или му противоречи;
  • брак при който, една от страните има природни задължения към трета страна или към деца, произтичащи от предишен съюз;
  • брак на човек, който е известен с отхвърлянето от католическата вяра;
  • брак на човек, който е санкциониран според Църковното право;
  • брак между непълнолетени, без знанието на техните родителите или въпреки тяхното ясно изразено несъгласие.

Енорийските свещеници трябва да разубеждават млади хора от влизането брак преди достигането на пълнолетие или на възрастта определена в семейния кодекс.

 

ЦЕЛИ НА БРАКА

  1. Целите на тайнството брак, според неговата дефиниция, са добро на свързващите се и създаване и възпитаване на деца

 

СВОЙСТВА НА ТАЙНСТВОТО БРАК

  1. Съществените свойства на брака са единство и неразтрогваемост, а в християнския брак те придобиват една отличителна сила по причина на това тайнство.

 

ИЗИСКВАНИЯ НА БРАЧНАТА ЛЮБОВ

  1. Поради самата си природа любовта между съпрузите изисква:
  • единство;
  • неразтрогваемост;
  • ненакърнима вярност;
  • създаване и възпитание на децата.

 

БРАЧНО СЪГЛАСИЕ

  1. Църквата счита размяната на съгласия между съпрузите за необходима основа, която създава брака. Ако липсва съгласие, липсва и брак.
  2. Главни действащи лица на брачния съюз са мъжът и жената – кръстени, свободни да сключат брака и които изразяват свободно съгласието си. „Да бъдеш свободен” означава да не си подложен на насилие и да не бъдеш възпрепятстван от никакъв естествен или църковен закон.
  3. В брака се проявява съгласието на лицата, имащи право да го сключат. Брачното съгласие представлява „човешки акт, с който съпрузите се отдават и се приемат взаимно”. Съгласието трябва да бъде акт на волята на всеки един от договарящите се, свободен от насилие и от голяма външна заплаха. Ако липсва тази свобода, брачният съюз е невалиден. Това съгласие, което свързва двамата съпрузи помежду им, намира своето изпълнение в това, че двамата „стават една плът”.
  4. За да бъде това „Да” на съпрузите свободен и отговорен акт и за да има брачният съюз трайни и солидни християнски и човешки основи, подготовката за брака има съществено значение.
  5. Неспособни за сключване на брак са всички тези, които:
  • са лишени от достатъчно използване на разума;
  • страдат от тежка липса на преценка относно основните брачни права и задължения, взаимно дадени и приети;
  • поради причини от психологическо естество не са в състояние да поемат основните задължения на брака.
  1. За да съществува брачно съгласие е необходимо, договарящите страни да знаят най-малко, че бракът е постоянна връзка между мъж и жена, насочено към израждането на потомство чрез някаква сексуална дейност. Такова невежество не се приема след достигане на пълнолетие.
  2. Грешка отнасяща се до личността провокира невалидност на брака. Грешка за дадено качество на другото лице, макар и това качество да е причина за брачния съюз, не прави един брак невалиден, освен ако е проявено предумишлено.
  3. Лице, което сключва брак с цел измама, извършена за постигне на брачно съгласие, отнасяща се до някои качества на другата страна, която измама по самото си естество може сериозно да наруши функционирането на съпружеския живот, сключва брак невалидно.
  4. Предполага се, че на вътрешното съгласие отговарят думите или знаците, използвани в сключването на брака. Ако едната или и двете страни с положителен акт на волята изключват брака, основен негов елемент или съществено свойство сключват брак невалидно.
  5. За да бъде брака валиден е необходимо да присъстват едновременно двете страни, лично или чрез пълномощник. Съпрузите трябва да изразят брачното съгласие с думи, но ако те не могат да говорят, е допустимо с еквивалентни знаци.
  6. Бракът може да бъде сключен чрез преводач, но енорийският свещеник не може да асистира при такъв брак, докато не се увери в надеждността на преводача.

 

КАНОНИЧНА ФОРМА ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК

  1. Според църковната форма се изисква:
  • свещенодейната венчавка е един литургичен акт и като такъв трябва да се отслужи в Литургията на верните в Църквата;
  • бракът въвежда в един църковен ред. Той поражда права и задължения в Църквата между съпрузите и спрямо децата;
  • понеже бракът е едно състояние на живот на Църквата, необходимо е във венчавката да има сигурност (оттук необходимостта от свидетели);
  • публичният характер на съгласието закриля това „Да”, дадено веднъж, и помага да се запази верността.
  1. Само тези бракове са валидни, които са сключени в присъствието на епископа ординарий или на енорийския свещеник, или на друг свещеник или дякон, делегирани от тях, в присъствието на двама свидетели.
  2. Свещеникът, който присъства на брачната служба, приема съгласието на съпрузите в името на Църквата и дава благословението на Църквата. Присъствието на служител на Църквата, както и на свидетелите е видимият израз на това, че бракът е една църковна действителност.
  3. Епископът ординарий и енорийският свещеник в рамките на своята територия валидно асистират при бракове не само на техните лица, но и при чужди, при условие че една от страните принадлежи към латинския обред .
  4. Браковете трябва да се сключват в енорията, в която поне една от страните има постоянен или временен адрес. С разрешение на епископа или енорийския свещеник, бракът може да се сключи в друга енория.
  5. Бракът между католици или между католическа страна и кръстени некатолици, трябва да се състои в енорийската църква. С разрешение на епископа или на енорийския свещеник, той може да се сключи в друга църква или параклис. Епископът може да позволи един брак да се сключи в друго подходяща място. Бракът между католическа страна и некръстена страна може да се състои в църква или в друго подходящо място.
  6. Освен в случаите на необходимост, сключването на брака се извършва според ритуала предписан в богослужебните книги, одобрени от църквата.

 

ВАЛИДНОСТ НА БРАКА И ПРЕЧКИ

  1. Бракът се радва на подкрепата на правото. Следователно, при възникване на съмнение относно валидността му трябва да се приеме за валиден до доказване на противното. Винаги е валиден брака между кръстени лица, когато той е вече сключен, дори и ако не е консумиран. Валиден и консумиран е тогава, когато съпрузите помежду си са извършили брачен акт. Предполага се консумация на брака, ако съпрузите са заживели заедно, след сключването му, до доказване на противното.
  2. Преди сключването на брака, трябва да бъде установено, че нищо не стои на пътя на неговата валидност и законност. Преди брака, всички вярващи са задължени да разкрият на свещеника или на местния епископ тези пречки.
  3. Ако някой свещеник, различен от енорийския или от този който асистира при сключването на брака, извършва пред брачното изследване и попълва пред брачния протокол, той е задължен да информира чрез автентичен документ за резултата от тези запитвания.
  4. Анулираща пречка прави един човек неспособен за валидно сключване на брак.
  5. Не може валидно да сключи брак мъж преди завършването си на шестнадесета годишна възраст, нито жена преди завършването си на четиринадесета годишна възраст.
  6. Предшествуваща или постоянна импотентност на мъжа или жената, независимо дали е относителна или абсолютна, по самото си естество прави невалиден брака. Ако импотентността е съмнителна не трябва брака да се предотвратява, нито да се обявява за невалиден, докато след сключването му съмнението продължава. Стерилитетът нито забранява, нито анулира един брак .
  7. Невалидно сключва брак този, който е обвързан с предишен брак, дори и неконсумиран. Въпреки че предишния брак може да е бил сключен невалидно или по някаква причина прекратен, не може да се влиза валидно в друг брачен съюз, преди да се установило законно невалидността и разтрогването на предишния .
  8. Бракът е невалиден между лица, едно от които е кръстено в католическата църква или прието в нея и не се е отлъчило формално, а другото не е кръстено. От тази пречка може да се освобождава, след изпълнението на следните условия:
  • Католическа страна е нужно да декларира, че е подготвена да премахне опасността от изгубване на вярата си и да направи всичко по силите си децата да бъдат кръстени и възпитани в Католическата църква;
  • Другата страна трябва да бъде информирана за тази декларация на католическа страна, така че да е в действителност наясно с обещанието и задълженията на католическа страна;
  • Двете страни трябва да бъдат инструктирани за целите и основните свойства на брака, които не могат да бъдат изключени от тях.
  1. Неуспешно се опитват да сключат брак тези, които са обвързани с вечен обет за целомъдрие в монашески институт.
  2. Не може да съществува валиден брак между мъж и жена, при положение, че жената е била отвлечена или задържана от този мъж с цел бракосъчетание, освен ако тя, след като е била освободена от нейния похитител, избере брак с него по собствено съгласие.
  3. Човек, който с намерение за брак с определено лице причинява смърт на съпруга му или на собствената си съпругата, невалидно сключва този брак. Също така неуспешно се опитват да сключат брак с друг тези, които чрез физическо или морално действие причиняват смъртта на съпруга си.
  4. Бракът е невалиден между лица, свързани с кръвно родство във всички степени на пряка линия, независимо дали е възходяща или низходяща, законна или физическа. При съребрена линия е невалиден до четвърта степен включително. Бракът никога не се разрешава, ако съществува съмнение за кръвно родство между страните по някаква степен на пряката линия или във втора степен на съребрената линия .
  5. Бракът е невалиден между лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия.
  6. Пречката на общественото благоприличие възниква, когато една двойка заживее заедно след един невалиден брак или от обществено извънбрачно съжителство между двама. Тази пречка прави невалиден брак в първата степен на пряката линия между мъжа и роднините на жената и в обратния случай.
  7. Тези, които са роднина по причина на законно осиновяване не могат валидно да случат брак е в пряка линия или във втора степен на съребрената линия.
  8. Вземат се под внимание пречките за сключване на брак според чл. 13 от Семейния кодекс.

 

ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК

  1. От сключения валидно брак между съпрузите се образува връзка, която по своя характер е постоянна и изключителна. Освен това, в християнския брак съпрузите са подсилени по специален начин от благодатта на тайнството и посветени на задълженията си.
  2. Всеки съпруг има равни права и задължения за това, което се отнася до съпружеския живот .
  3. Най-голямото задължение на родителите е да направят всичко по силите си, за да гарантират на децата си както физическо, социално, културно, така и морално и религиозно възпитание.

 

СМЕСЕНИ БРАКОВЕ

  1. Без изрично разрешение от компетентния орган, забранен е бракът между две кръстени лица, едното от които е кръстен в Католическа църква или приет в нея и след кръщението не се е отделил чрез официален акт, а другият от които принадлежи към църковна общност, която не е в пълно общение с Католическата църква.
  2. Католическата страна е нужно да декларира, че е подготвена да премахне опасността от изгубване на вярата си и да направи всичко по силите си децата да бъдат кръстени и възпитани в Католическата църква;
  3. Другата страна трябва да бъде информирана за тази декларация на католическа страна, така че да е наясно в действителност с обещанието и задълженията на католическа страна.
  4. Двете страни трябва да бъдат инструктирани за целите и основните свойства на брака, които не могат да бъдат изключени от тях.

 

РАЗДЕЛЯНЕ НА СЪПРУЗИ (СЕПАРАЦИЯ)

  1. Брак, който е валидно сключен и консумиран не може да бъде разтрогнат от някаква човешка власт или по други причини, освен от смърт. Брачната връзка е установена от самия Бог по такъв начин, че брак, сключен и консумиран между кръстени, не може никога да бъде разтрогнат. Тази връзка, която е резултат на свободен човешки акт и от консумацията на брака, оттам нататък е невъзвратима реалност и дава началото на един, съюз гарантиран от верността на Бога. Не е във властта на Църквата да се произнася против такова разпореждане на божествената мъдрост.
  2. Неконсумиран брак между кръстени лица или между кръстено и некръстено лице може да се бъде прекратен от римския папа поради сериозна причина, по искане на двете страни или на една, дори и ако другата не желае.
  3. Съпрузите имат правото и задължението да поддържат общ съпружески живот, освен ако съществува законна и основателна причина.
  4. Искрено се препоръчва на едната страна, мотивирана от християнска любов и загрижена за доброто на семейството, да прости на другата страна изневярата й и да не я напуска. Въпреки това, ако първата страна изрично или мълчаливо не толерира вината на другия има право да прекъсне съпружеския живот при условие, че не е изразила съгласието си за извършеното прелюбодеяние, не е била негова причина или сама не е извършвала прелюбодеяние.

 

УСЛОВИЯ И ДОКУМЕНТИ НУЖНИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК

  1. Препоръчително е около 6 месеца преди тайнството Брак кандидатите да извършат годеж. Преди тайнството Брак трябва да се изпълнят няколко изисквания и да се представят следните документи:

- три месеца преди планираната дата кандидатите трябва да се явят в канцеларията, за да се уточнят всички подробности, да се попълни пред брачния протокол и да се започне пред брачен курс, в рамките на 10 учебни часа.

- свидетелство за завършен пред брачен курс, ако се е провел в друга енория;

- копие от кръщелно свидетелство и свидетелство за миропомазание;

- лична карта;

- копие от свидетелство за сключен граждански брак;

- ако кандидатите са от друга енория, а желаят да се венчаят в нашата, трябва да представят позволение (licencia) от тамошния енорийски свещеник, което трябва да съдържа попълнен пред брачен протокол и характеристика, отнасяща се за практикуването на католическата вяра.

 

Текста е взет от Кодекса на Каноническото Право (1983) и

от Катехизиса на Католическата Църква (1997)