ТРИТЕ ТАЙНИ НА ФАТИМА 

Трите тайни на Фатима представляват серии от загадъчни видения и пророчества,  които са се случили с появяването на Дева Мария. Вярва се, че са се случили на трима млади португалски пастири – Луция Сантос и нейните братовчеди Яцинта и Франциск Марто. Всичко е започнало на 13 май 1917 г. Трите деца твърдят, че са били посетени от духът на Дева Мария шест пъти за времето от май до октомври 1917 г. Това видение (духът) е известен сега под името Дева Мария от Фатима.

Според Луция, на 13 юли 1917 г., по обяд, на Дева Мария й е било възложено да повери на децата три тайни. Две от тайните са били разкрити през 1941 г. в документ, написан от Луция по молба на Хосе Алвес Корея, епископ от Лейрия, Португалия, като било с цел да се попълни новото издание на книгата на Яцинта.

Когато през 1943 г. Луция била помолена от епископът да издаде и третата тайна, тя известно време отказвала, като казвала, че „не е убедена, че Господ й позволява да я разкрие”. Но през октомври 1943 г., епископът й наредил да напише тайната. Накрая Луция написала тайната и я запечатала в плик, който не трябвало да бъде отварян преди 1960 г., когато „ще се разбере по-ясно”. Третата тайна била официално обявена от Папа Йоан Павел II-ри през 2000 г. Някои твърдят, че той не е казал цялата тайна, която Луция е написала, въпреки че Ватикана отричат тези твърдения.

Според официалните тълкувания на католиците, трите тайни включват Ад, Първата световна война и Втората световна война и опитът за покушение над Папа Йоан Павел II-ри.

До днес, официалното посвещаване на Русия широко се обсъжда като непълно (незавършено) от някои поклонници на Фатима. Някои твърдят, че променящите се посвещения, направени от последните няколко Папа, са недостатъчни, за да изпълнят специалните изисквания, които Дева Мария се твърди, че е направила. Други смятат тези твърдения за неуместни след последните актуализации, отнасящи се до Вторият Ватикански съвет и Втората световна война.

ИСТОРИЯ

От хилядите твърдения за появяването на Дева Мария, изследвани от Католическата църква, само дванадесет от тях са получили църковно (духовно,свещеническо) признание. Девет от тях са се случили между 1830 и 1933 г. Културните антрополози Виктор и Едит Търнър виждат нарастването на култа за появяването на духа на Мария като „пост-индустриална” реакция на лишените от граждански права средна класа за бърза променящата се култура.

На 14-годишна възраст, Луция е изпратена да учи в училището на Сестрите на Света Доротея във Вилар. През 1928 г. тя става църковен послушник в манастира на Света Доротея в Туй, точно до границата с Испания. През целият си живот, Луция продължава да твърди, че периодично има видения. По средата на 1930-те, епископът на Лейрия окуражава Луция (сега сестра Мария Луция дас Дорес) да напише мемоари, в случай, че реши да разкрие по-подробни детайли за виденията си от 1917 г.

През юли 1917 г., когато излиза твърдението, че Дева Мария е посветила тайните си на деца, се говори, че „това е добре за някои и лошо за други”. Докато не написва третият си мемоар, през 1941 г., не става ясно, че тайната има три части.

ПЪРВА ТАЙНА

В третият си мемоар, написан през 1941 г., Луция пише, че първата тайна е видението за Ада, и тя е разкрита на децата на 13-ти юли 1917 г.

„Дева Мария ни показва огромно море от огън, което изглежда, че е под Земята. В този огън са потопени (гмурнати) демони и духове в човешка форма, като прозрачни горящи въглени, целите почернели или блестящи като бронз, плуващи в пожара, които се издигат във въздуха чрез пламъци, излизащи от тях, огромни облаци от пушек и после се спускат като искри в огромен пламък, без никаква тежест или баланс. Те издават жестоки крясъци и стонове на болка и безнадеждност, които ни ужасяват и плашат и ни карат да треперим от страх. Демоните могат да се опишат с ужасяващо и отблъсващо сходство на страшни непознати животни, целите в черно и прозиращи. Това видение траеше за кратко. Как можем да се отблагодарим на нашата мила Божествена Майка, която вече ни подготви и обеща с първото си появяване, че ще ни заведе в рая. Иначе, мисля, че щяхме да умрем от страх и ужас.”

ВТОРА ТАЙНА

Втората тайна твърди, че Първата световна война ще свърши, заедно с предсказанието за друга война, която ще е по времето на Папа Пий XI, ако хората продължават да не зачитат Бог и ако Русия не бъде посветена на Непорочното сърце на Дева Мария:

„Адът е там, където отиват душите на грешниците. За да ги спаси, Господ иска да от света да се отдаде на моето неопетнено (милосърдно) сърце. Ако това, което ти казвам се направи, много души ще бъдат спасени и ще има мир. Войната ще свърши: но ако хората не престанат да не зачитат Бог, нова по-лоша война ще се случи по време на Папа Пий XI. Когато видиш нощта осветена от невиждана светлина, знай, че това е върховният знак, който ти дава Господ, че ще накаже света за неговите престъпления, в лицето на войните, гладът, и преследването на църквата и на Господ. За да предотвратиш това, трябва да дойда и да поискам посвещаването на Русия на моето неопетнено (милосърдно) сърце и вземането на причастие като компенсация Първите Съботи. Ако моето искане бъде взето под внимание и се изпълни, Русия ще бъде преустроена (обърната в друга вяра) и ще има мир. Ако ли не – Русия ще разпространи грешките си по света, причинявайки войни и преследвания на църквата. Доброто ще бъде мъченик, Бог много ще страда; различни нации ще бъдат унищожени (изтребени). Накрая, моето Непорочно Сърце ще триумфира. Бог ще посвети Русия на мен и тя ще трябва да бъде преустроена (обърната в друга вяра) и ще бъде дадено време на мир на света.”

През 1925 г. Сестра Луция съобщава за видение на Дева Мария в Манастира Света Доротея в Понтеведра, Галиция. Тя е помолена да предаде съобщението по време на молитвите в Първата Събота. Като нейно последващо видение се появява със същата молба детето Исус. През 1930 г., Луция пише на своят изповедник, че през 1929 г. е имала видение и на Дева Мария и на Светата Троица (Отец, Син и Дух), чрез които видения Господ е поискал посвещаване на Русия на Свещените сърца на Исус и Дева Мария от Папата с участието на всички епископи на света. Съобщението относно установяването на молитвите (набожността) на Петте Първи Съботи напомня за това, казано от Маргарет Мери Алакок (Alacoque) през 17 век, което води до молитвите (набожността) през Първият Петък.

Изглежда невероятно (неправдоподобно), че това съобщение е било съобщено на Папата, но епископът на Лейрия предположил, че Луция е написала мемоарите си, в случай, че реши да разкрие повече детайли от виденията си през 1917 г. В третият й мемоар, написан през 1941 г., Сестра Луция си спомня, че във видението на 13 юли 1917 г., Дева Мария за първи път споменава за освещаването на Русия и казва, че ще въведе по-подробни детайли.

Скептиците отбелязват, че второто пророчество не е разкрито до август 1941 г., след като Втората световна война е вече започнала. Също така, те се съмняват дали през 1917 г. Дева Мария е имала предвид точно Папа Пий XI, след като Амброджио Рати си избира папското име след като го избират през 1922 г. Също така, Европейските сили вземат участие във Втората световна война на 1-ви септемрви 1939 г., а дотогава Папа Пий XII вече е успял Папа Пий XI.

ТРЕТА ТАЙНА

Сестра Луция решава да не издава третата тайна в мемоара си от август 1941 г. През 1943 г. Луция се разболява много сериозно от грип и плеврит. Епископ Силва я посещава на 15 септември 1943 г., предполагайки, че тя пише третата тайна и за да бъде сигурен, че ще написана, в случай, че тя умре. Но Луция се е колебаела да го направи. По времето, когато Дева Мария й разкривала тайната, Луция чула от нея, че не трябва да я разкрива, защото Carmelite послушание изисква заповедите, които идват от по-висши да се считат като идващи директно от Бог и Луция се е чудела кои заповеди имат предимство. Най-накрая, по средата на октомври, епископ Силва и праща писмо, съдържащо директна заповед да напише тайната и Луция се подчинила.

Третата част на тайната била написана на 3 януари 1944 г., „по заповед на Негово Светейшество епископът на Лейрия и още повече на Божията Майка”. През юни 1944 г., запечатаното писмо, съдържащо тайната било получено от Силва, където останало до 1957 г., когато най-накрая било изпратено до Рим.

На 13 май 2000 г., 83 години след първото появяване на Дева Мария на децата в Кова да Ирия, третата тайна била обявена от Кардинал Анджело Содано. В неговото съобщение, Кардинал Содано казва, че тайната била относно преследванията на християните от 20 век, което завършва с провал на опита за покушение над Папа Йоан Павел II-ри на 13 май 1981 г., 64-тата годишнина на първото появяване на Дева Мария от Фатима.

Текстът на третата тайна бил обявен от Ватикана на 26 юни 2000 г.:

Третата част на тайната е разкрита в Кова да Ирия-Фатима на 13 юли 1917 г.

„Пиша Ти в Твое послушание, Господи, Който ме наставляваш да го направя, чрез Негово Светейшество епископът на Лейрия, чрез Светата Божия Майка и от мое име.

След като вече обясних двете части, горе вляво от Дева Мария, ние видяхме Ангел с пламтящ меч в лявата ръка, блестящ, от него излизаха пламъци, сякаш могат да запалят света, но тези пламъци угаснаха от блясъкът, който Нашата Великолепна Дева Мария насочи към него с дясната си ръка: сочейки към земята с дясната си ръка, ангелът плачеше на висок глас „Покаяние, покаяние, покаяние!”. И ние видяхме с необятна светлина Господ: „нещо подобно както когато хората се показват в огледалото, когато минават покрай него”, епископ, облечен в бяло „имахме чувството, че това беше Господ”. Други епископи, свещеници, религиозни мъже и жени, изкачващи се по стръмна планина, на върха на която имаше голям кръст от груба коркова дървесина. Преди да стигне дотам, Господ премина през полуразрушен голям град, с несигурна и трепереща крачка, с болка и страдание, Той се молеше за душите на телата, които срещаше по пътя Си. Изкачвайки се на колене към върха на планината, с големия кръст върху Него, Той беше убиван от войни, които стреляха с горящи стрели по Него; по същият път там умираха един след друг епископи, свещеници, религиозни мъже и жени и различни по ранг и с различни позиции хора. От двете страни на кръста имаше два ангела с кристални бокали в ръце, за да събират Свещената кръв на Мъченика, с която поръсваха душите, които търсеха своя път към Бога.”