Днес 13.10 (неделя) честваме първата годишнина от освещаване на триптиха в олтарното пространство, изобразяващ явленията на Дева Мария във Фатима. Също така честваме годишнина от последното явление.
Заминаха за Полша поклонниците от плевен и няколко други населени места. Нека да се молим за успешно преживяване на поклонничеството, духовно израстване и щастливо завръщане. да ги подкрепяме в нашите молитви.
Нали десетимата се очистиха? А де са деветимата?
Проказата, това е била и все още продължава да е много ужасна болест. Всеки, който се е разболял от тази болест, трябвало да се отдалечи от населеното място, за да не заразява другите. Трябвало да остави най-близките си хора и да тръгне там, където не е бил вече опасен за здравите. Според живеещите по това време хора, да се разболее някой от тази ужасна болест означавало, че Бог го е наказал, и че този човек е отхвърлен от Него.
Неделя – 6.10, след литургията от 11:00 ч. ще проведем организационна среща на поклонниците за Полша 2019.
През настоящата седмица честваме следните празници и литургични възпоминания:
- 10 (пт) – св. Йоан XXIII, папа
Господи: усили у нас вярата.
Тази молитва на Исусовите ученици е валидна и за нас и ние би трябвало да се молим всеки ден на Господа да усили и увеличи нашата вяра. Да живееш всеки ден според това, което Бог изисква от тебе никак не е лесно, и без Божията интервенция не е възможно.
Променят се политическите и пазарни системи и човек се старае да създаде общност, в която царува равенство във храненето, в обличането, в живеенето. Колкото повече целият свят се старае, толкова по-често се вижда разликата между тези, които притежават всичко и преяждат, и тези, които нямат нищо и се надяват на трохите от трапезите на богатите.
На заседанието на Общинския съвет на 26.09 бе разрешено поставяне на скулптурната композиция „Дева Мария от Фатима” в двора пред църквата. Изказваме огромна благодарност на всички институции, причинили се за позитивния развой на нашето заявление от средата на август.
Верният в най-малкото е верен и в голямото. Днешните думи на Исус от една страна са много лесни, за да ги разберем, но от другата страна са много трудни, за да живеем според тях. Исус днес ни казва, че иска от нас, да сме верни на Него и в най-малките неща. Той не иска да показваме нашата вяра само тогава, когато става дума за големи събития. Той иска да си Му верен и в най-малките неща. Нашият живот не се състои от големи събития, те понякога ни се случват, но по-често в нашият живот се занимаваме със дребни и малки неща.
През настоящата седмица честваме следните празници и литургични възпоминания:
25.09 (ср) – Започваме Деветница в чест на св. Франциск от Асизи. Този ден няма да отслужваме литургия, понеже свещениците от епархията се събират на среща във Варна.
27.09 (пт) – св. Винкенти от Пауло, свещ. – възпом.
28.09 (сб) – св. Венцислав, м. – възпом.
Нашата неделна среща в църквата, е като среща на една семейна трапеза. Тази притча, която чухме, е като семеен албум със снимки, в който намираме себе си заедно с Небесния Отец. Виждаме себе си в различни ситуации. Веднъж сме, като по-малкия син, тогава когато вършим зло, поради нашата слабост. Друг път приличаме на по-големия син, когато се подчинихме на лошата си воля и сме ядосани. Този Баща представлява нашия Отец от небето, който обича и двамата си сина. Понякога се случва, че ни омръзва добротата и приятелството на нашия небесен Отец, струва ни се, че законите, които важът в Неговата къща са прекалено строги.
Преблаги Господи, изпрати ми благодатта на Свети Дух, за да могат учащите да внимавам в науките, които ми се преподават, та чрез тях да се възпитават за Теб и в полза на Църквата, на семействата си и на нашето отечеството.
Господи, на Тебе поверяваме нашите учащи и учители учение. Стори чрез него да откриват все повече Твоята премъдрост и величието на човешкото същество. Научи ги да се възхищават от сътворението и от напредъка на науката, да разберат своето призвание, за да открият точното място в служба на хората. Стори така, че техните усилия да бъдат увенчани с духовен и материален успех. Помогни им да изкарват прехрана за тях и за близките си, но най-вече да могат да отдадат живота си в християнската общност и гражданското общество.
ТРЕТИ СВЕТОВЕН ДЕН НА БЕДНИТЕ
17 ноември 2019 година, 33та Неделя от Годината
Надеждата на бедните никога няма да бъде разочарована
1. «Защото не завинаги ще бъде забравен сиромахът, и надеждата на бедните не докрай ще загине» (Пс9, 19). Думите от псалма показват невероятна реалност. Те изразяват една дълбока истина, че вярата успява да се отпечата преди всичко в сърцата на най-бедните: нека да върнем надеждата изгубена, заради несправедливостта, страданията и несигурността в живота.
Кръстени и изпратени:
Църквата на Христос в мисия по света
Скъпи братя и сестри,
Поисках цялата Църква да живее едно извънредно мисионерско време през месец октомври 2019 година, за да може да възпомене стогодишнината от обнародването на Апостолическото Писмо Maximum illud от Папа Бенедикт ХV (30 ноември 1919г.). Пророческата прозорливост на неговото апостолско предложение ме убеди в значението за обновяването на мисионерския ангажимент на Църквата, за уточняването на евангелския начин на нейната мисия за известяване и носене в света на спасението на Исус Христос, умрял и възкръснал.
Той приема грешници и яде с тях.
Днес Исус иска да ни помогне да разберем, че Той обича всички хора и на всички иска да даде спасение. Исусовата любов към нас не зависи от това дали я приемаме или не, дали сме грешници или светци. Ние много често приличаме на фарисеите, които се бунтуват и казват: Защо, Той приема грешници и яде с тях.
"Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик".
Наистина много сме, които вървим с Исус, Които Го търсим и искаме да вървим след Него. Но защо? Може защото, моят дядо и баба са Неговите ученици и родителите ми също, и такава е вече семейната традиция. Може защото се надяваме на Неговата помощ, когато ни се случи нещо опасно или искаме дълъг живот, когато сме добре. Истински Негов ученик е само този, който наистина Го е познал и много Го обича. Любовта на истинския Негов последовател е готова да върви след Него навсякъде, даже и на кръст. Който няма такава любов трябва да се върне...
През настоящата седмица честваме следните празници и литургични възпоминания:
13.09 (пт)– св. Иван Златоуст еп.ц.уч. – възпом.
14.09 (сб) – ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ, Кръстовден - празник
НА 13 СЕПТЕМВРИ (ПТ) ОТ 18:30 Ч. В ЗАЛАТА НА МАНАСТИРА НИ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ЕНОРИЙСКИ ПАСТОРАЛЕН СЪВЕТ. МНОГО МОЛЯ ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ ДА ПРИСЪСТВАТ. ЩЕ БЪДАТ ПОКАНЕНИ НЯКОЛКО НОВИ ЛИЧНОСТИ.
За да отговоря на този въпрос, мисля, че трябва да се обърна навътре към мен, към сърцето ми.
Връщам се назад във времето, когато просто знаех за Бог от моите баби, дядо, майка, от моите роднини по майчина линия, като за Този, Който всичко знае и помага, когато Му се молиш. Майка винаги ми повтаряше, че вярата трябва да я пазя в сърцето си, че хората около мен не трябва да знаят за това, защото ще ми се присмиват, пък и това може да повлияе на бъдещето ми. И така години наред аз се молех тайно на Бог, винаги когато имах проблеми, благодарях Му за получените резултати, но не ходех на църква, защото си мислех, че съм праведна във всичко и така, докато не настъпи срив в моето семейство.
За човека който вярва в Бога съвсем натурално е да се моли. Молитвата това е най-честа религиозна дейност на човека. Много често се появява този въпрос: какво е молитвата?, и как да се молим? В днешното Евангелие един от учениците Исусови моли Го, за да ги научи, как да се молят. И не затова Го моли, че е чул за молитвата, но той е бил свидетел на Исусовата молитва.
„Дай ми едно обичащо сърце и ще разбере какво Ти казвам. Дай ми едно неспокойно, горящо и странстващо сърце, което е жадно за любов в тази пустиня; едно сърце, което жадува за извора на живота във вечното Отечество и то ще разбере, що Ти говоря”
Когато нашият Спасител умираше на Кръста, случи се нещо неочаквано и много красиво. Той погледна към Майка Си и към “ученика, когото обичаше” и каза: “Жено, ето син ти! Ето майка ти!” (виж Йоан 19:26,27). Защо свети Йоан не спомена името си, а каза: “ученика, когото обичаше”? Не беше ли затова, за да се почувства всеки един от нас директно призован да застане на това място? Та нали всички ние сме безкрайно обичани от Исус?
Всеки християнин знае, че в момента на кръщението е поучил дара на вярата. Този дар трябва да развиваме с помощта на Божията благодат. Говорим за жива вяра, тоест не е достатъчно да знам или да вярвам, че Бог съществува, но желая да имам лично общение с Него. Вярата означава да приема Исус като моя Господ и спасител. Той е в центъра на моя живот. Когато човек има това отношение, в него се ражда се желание за молитва, с радост участва в Евхаристията и практикува другите тайнства като извор на Божиите благодати.
Иди и ти прави също така
Как можем да стигнем небето, може да ни каже само Този, който е дошъл от небето – Божия Син Исус Христос. Когато един учител по Еврейския закон, е попитал Исуса точно за това, Христос му отговорил с притча за милосърдния Самарянин. На края е добавил: Иди и ти прави също така. Иди, не стои на удобното място, не чакай наранените да дойдат сами при тебе.
Свети Августин замисляйки се върху своето обръщане е казал много кратко: Бог се е борил с мене за самия мене. Това е трудно възпитателното дело, в което възпитателят се бори с възпитаника си за самия него. Треньор имайки предвид доброто на този когото тренира, търси все по силни съперници за него. В такива борби неговият състезател усъвършенства своите умения и учи нови неща. Тези възпитателни методи виждаме в днешните четива. Бог е най-добрия педагог и ги използва, възпитавайки избрания народ.
Върви след Мене – толкова вече пъти Исус повтаря тези думи. Той се обръща към човека и го моли да тръгне след Него, да Го последва. Исус не ни заповядва, въпреки, че сме Негови създания, Той ни кани и ни моли. Днешното Евангелие може да се каже, че е много тъжно. Всички, които бяха извикани от Исуса, си намираха някаква причина да Му кажат не, или чакай да направя това или онова. От една страна те искат да вървят след Него, но от другата страна искат още нещо за себе си. Исус иска да ни каже, че когато вика някой човек да Го следва, това означава, че този човек е готов да върви след Него. Не му трябва нищо, не му трябва никаква подготовка. От този момент Исус поема всичките негови задължения и ангажименти.
Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Исусовата любов няма граници, Неговата любов Го е накарала да ни остави своето тяло и своята кръв, като храна, за да се храним по пътя към небето. Това е единствената храна, която подкрепя духовния живот в нас. Когато искаме да живеем, да растем, да се развиваме тогава трябва да ядем различни неща. Ако човек спре да яде, след няколко дена със сигурност ще умре. Също така е и в духовния живот, живот, който получихме от Исуса по време на нашето кръщение. Този живот трябва да се подхранва. Не с обикновена храна, но с Тялото и Кръвта на нашия Приятел и Господ, Исус Христос. Днес честваме празник на Исусовото Тяло и Кръв и трябва да сме много благодарни на Бога, за Неговата доброта и любов.
Организираме поклонничество до Полша от в дните 12-21 октомври. Програмата може да се намери на сайта и на фейсбук страницата на енорията ни. Цената по обменния курс е 730 лв. Записване до края на месец юни или до изчерпване на местата при внасяне на капаро в размер на 350 лв. В цената са включени: Транспорт с автобус, медицинска застраховка, настаняване и нощувки, 3 хранения на ден, входни такси, водачи (екскурзоводи) на български език. Цената не включва: разходи от личен характер.
На 24 юни – понеделник, честваме тържеството Рождение на Свети Иван Кръстител, затова ще отслужим литургия от 18:00 ч.
Божието единство в Светата Тройца ни се яви, като единството в едно семейство. Бог за да ни обяви тайната на своя живот използва езика на семейството. Основата на едно семейство е бащата. Всемогъщият Отец има единствен възлюбен Син. Тяхната взаимна любов е Светия Дух. Божията общност между Отца и Сина е общността на действащата Любов. Това семейно единство ни помага да разберем тайната по какъв начин човек е включен в Божият живот. Бог Отец може да осиновява децата. Може да включи в своето семейство всекиго. Обичащото се семейство винаги е отворено на другите.
Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме сред полето – а то беше пълно с кости... Тогава Той ми каза: Изречи пророчество за тези кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ: Ето Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете... Аз изрекох това пророчество, както ми бе заповядано, и когато прпрокувах, произлезе шум, и ето движение, и почнаха да се сближават костите, кост до своята кост. И видях, ето жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре... и влезе в тях Дух – и те оживяха и се изправиха на нозете си – твърде твърде голямо опълчение.
Н.В.Пр. монс. Петко Христов и духовенството на Католическа Никополска епархия имат удоволствието да ви поканят на симпозиум на тема: „Дева Мария Майка на Църквата“, който ще се проведе на 15 юни в епархийното светилище „Дева Мария от Фатима“ в гр. Плевен. Мероприятието започва от 10:00 ч. с благодарствена Света Евхаристия за посещението на папа Франциск в България.
Исусовото възнесение ни напомя, че земното съществуване не е нашата главна цел. Земята е само един малък етап по пътя към Бащинската къща. Небето – това е нашата истинска родина. До тази родина ни кани Бог. Там ни чакат ангелите и светците, там ни чакат нашите близки. Там самият Бог ще e нашето истинско и пълно щастие. Исус е напуснал земята, за да ни каже, че реалността е по-богата от тази очевидната, всекидневната и безобразната. Понякога ние се възхищаваме от тази земя, от нейните тайни и красота – колко повече трябва да тъгуваме за небесната красота.
Н.В.Пр. монс. Петко Христов и духовенството на Католическа Никополска епархия имат удоволствието да ви поканят на симпозиум на тема: „Дева Мария Майка на Църквата“, който ще се проведе на 15 юни в епархийното светилище „Дева Мария от Фатима“ в гр. Плевен. Мероприятието започва със Света Евхаристия от 10:00 ч.
Мир ви оставям, Моя мир ви давам.
Мирът, това е ценност и едновременно аргумент, с който винаги можем да спечелим човешкото сърце и разум. Затова, не може да ни учудва този факт, че толкова много се говори и пише за мирът в днешният свят. Ако на някой, който е много уморен, ще кажат: направи това, и ще имаш мир, въпреки умора, ще го направи и ще му напишат на могилата – почивай в мир.
Нова заповед ви давам, да се обичате един друг, както ви възлюбих, та и вие да се обичате един друг. Никога не трябва да забравяме, че любовта е най-важната заповед която Исус остави за своите ученици и за нас преди да замине от този свят. Любов нова заповед, както я нарича Исус, затова е нова, понеже винаги имаме възможност да обичаме. Любовта винаги е млада, тя не може да остарее.
Заповядайте в нашата църква на концерт на оригинална ГОСПЪЛ МУЗИКА с Легендарните Инграметс и Шърман Холмс СПЕЦИАЛНО ОТ САЩ на 23 май от 19:00 ч., организиран от американското посолство. Вход свободен! На 21 май ще бъдат гости на Слави Трифонов.
Днес Исус ни сравнява с овце, а себе си с Пастир. Няма да Му се сърдим затова, че ни сравнява с животните. Той не иска да ни обижда, а да ни каже една много важна истина. Както овцете, които слушат своят пастир и вървят след него могат да кажат, че са в безопасност, така и ние можем да кажем, че сме в безопасност само тогава, когато слушаме нашия Пастир Исус и когато Го следваме.
Ваше Високопреосвещенство, Монсиньор Анселмо Пекорари, Апостолически Нунций,
Ваше Високопреосвещенство, Монсиньор Петко Христов, Никополски Епископ,
Ваши Превъзходителства, Представители на различните Институции,
Преподобни Отци, Монаси и Монахини,
Сестри и братя в Господа!
- „Яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозета й – месечината, а на главата й – венец от дванадесет звезди” (Откр. 12,1).
По случай храмовия празник на енория „Дева Мария от Фатима” общността на Малките Братя Конвентуалци
и верните от енорията „в гр. Плевен имат удоволствието да Ви поканят
на тържествена света Евхаристия,
която ще бъде отслужена
на 11 май от 11:00 ч. в едноименния храм в гр. Плевен, председателствана от Н.В.Пр. монс. Петко Христов – Никополски епископ, с проповедник о. Страхил Каваленов – Ген. викарий,
както и на скромен францискански обяд след общата молитва.
Получихме пропуските за мероприятията, свързани с посещението на Светия отец папа Франциск. Каним всички записани да вземат тези дни своите пропуски. Идната неделя ще бъде отслужена Света литургия от 9:00 ч. за всички онези, които няма да участват в поклонничеството до София. Автобусите ще тръгнат в 10:00 ч. от булеварда пред църквата. Нека бъдем малко по-рано, за да можем да си получим атрибутите за участие.
Виждайки празния гроб на Исуса можем да кажем, че нямаме вече право да се страхуваме от смъртта. Тя вече не е страшна. Исус я победи. Този празен гроб доказва, че живота, който е в Исуса, е по-силен от смъртта, и че последната цел на човешкото пътуване на този свят, това е живот, а не смърт. Затова този празен гроб, е като основа на нашата христянска вяра.
Евхаристията – голям дар на всички нас. Най-голям подарък, повече Исус не можа да ни подари. Той даде за нас всичко – даде себе си. Дали имаме представа колко е голям този дар? Дали сме благодарни на Бога за тази голяма чест? Ние можем да се храним с Исусовото Тяло, за да имаме сила да вървим по пътя към небето. Тази храна е единствената храна по пътя към светостта и пълното щастие. Евхаристията е последния дар, който получиха Исусовите ученици.
ПРОГРАМА ЗА ВЕЛИКАТА СЕДМИЦА
ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК - 18:00 ч
ВЕЛИКИ ВТОРНИК - 18:00 ч.
ВЕЛИКА СРЯДА – няма литургия.
ПАСХАЛНО ТРИДНЕВИЕ
ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК - 18:00 ч. - УСТАНОВЯВАНЕ НА ТАЙНСТВАТА ЕВХАРИСТИЯ И СВЕЩЕНСТВО
ВЕЛИКИ ПЕТЪК - 18:00 ч. - СТРОГ ПОСТ; КРЪСТЕН ПЪТ СЛЕД ВЕЧЕРНАТА ЛИТУРГИЯ; ДЕВЕТНИЦА ПРЕДИ ТЪРЖЕСТВОТО НА БОЖИЕТО МИЛОСЪРДИЕ
ВЕЛИКА СЪБОТА - 20:00 ч. - БЛАГОСЛАВЯНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ХРАНИ ПО ВРЕМЕ НА ЛИТУРГИЯТА; ОБОЖАВАНЕ НА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ СЛЕД ЛИТУРГИЯТА
ВЕЛИКДЕН - ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО - 11:00 ч., 18:00 ч. - БЛАГОСЛАВЯНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ХРАНИ ПО ВРЕМЕ НА ЛИТУРГИЯТА
ИЗПОВЕД ПОЛОВИН ЧАС ПРЕДИ ВСЯКА ЛИТУРГИЯ!
Когато слушаме днес този откъс от евангелието на Св. Лука, се раждат в нас различни чуства. На кой от тези двама сина приличам? Дали съм този блуден, който е страда и постъпва много лошо. Или приличам на този уж праведен и добър, но който няма в себе си любов нито към бащата, нито към своят брат. Никога не оставя своя баща, но неговата привързаност към бащата няма нищо общо с истинската любов. Не разбира, че най-голямата му награда това е възможността да се намира в дома на бащата си.
От 24 март в неделен ден от 17:00 ч. не се отслужва Света литургия на български език.
Всеки петък след Светата литургия се провежда Кръстен път, а за англоговорящите всяка неделя след литургията от 18:00 ч. Обръщаме внимание за нуждата от размишление върху Страданието Господне. До сега не се забелязва голям интерес към провеждането на тази молитва. Обръщаме се към всички енориаши, особено към младежите за дейно участие.
Със своите думи днес Исус може да шокира много от нас. Ако се не покаете, всички тъй ще загинете. Много от нас със такъв начин на Исусовата информаця може да не са съгласни. Могат да кажат, че Той не разбира човешкият живот. Слушайки днешното Евангелие не можем да не се замислим над нашата смърт, над нашето заминаване от този свят. По-какъв начин ще стане това? Никой от нас не знае как ще стане това. Никой не го знае. Сигурно е само това, че по рано или по късно ще умрем. Философ Мартин Хайдегер е казал: В момента на своето раждане, човек е вече готов да умре.
Скъпи приятели, поради факта, че за Литургията в гр. Раковски за Първо причастие с папа Франциск, трябва силно да се редуцира и намали броя на записалите се и че няма да има място и няма да бъдат допуснати в храма много родители всички катехисти, братя, сестри и други роднини, като енорийски свещеник, след разговор с родителите на нашите деца, взех решение да проведем тържеството за Първо причастие в нашата енория и да откажем участието си в гр. Раковски. Тайнството Първо причастие е семеен празник и преди всичко енорийски, пример за много деца и младежи. Според информацията има вероятност да няма място и за всичките родители. Душпастирската отговорност изисква тържеството да бъде преживяно семейно и с дълбока вяра. Във връзка с това нека да се молим и подкрепяме нашите деца, които се подготвят за това толкова важно тайнство.
Както всяка година по време на Великия пост каним различни проповедници, за да може всеки един от вас да се подготви по-добре за Възкресение Христово, така и тази година ще има такава възможност, както следва:
|
III неделя (24.03) о. Збигниев Тенча |
|
IV неделя (31.03) о. Патрик Вале |
|
V неделя (7.04) о. Донбор Жирва |
Исус на тази планина на която се е преобразил е говорил не само с Мойсей и Илия. Той е гопворил със своят Отец, който още ведъж Го убеди в своята Любов към Него. Направи това пред свидетели: Петър, Яков и Иван. Това е моят Възлюбен Син – Него Слушайте. Почти същтите думи Исус е чул по време на своето кръщение в река Йордан. И след тези думи започва своята дейност. Обикалия села и градове и проповядва Добрата Новина, за спасението. Лекува човешките тела и души.
Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.
Ние живеем в по-добри условя отколкото нашите дядовците или родители. Имаме по-вече възможноси, не ни липсва храна, и много често трябва да пазим диета, за да отслабнем. Това означава, че хлябът не ни липсва. Но трябва да признаем, че въпреки нашето матерялно благосъстояние често ни липсва мир в сърцето и нееднократно ни липсва желание да живеем. Защо?
Започнахме Великите пости.
Папа Франциск:
„Да постим, т.е. да се научим да променяме отношението си към другите и към създанията: от изкушението „да погълнем“ всичко, за да задоволим нашата алчност, към способността да страдаме от любов, която е способна да изпълни празнотата на сърцето ни. Да се молим, за да разберем как да се отречем от идолатрията и от самодостатъчността от нашето собствено аз, и да признаем, че имаме нужда от Господ и от Неговото милосърдие. Да практикуваме благодеяние, за да се освободим от глупостта да живеем, трупайки всяко нещо за себе си в илюзията да си осигурим едно бъдеще, което не ни принадлежи. Следователно става въпрос за преоткриване на радостта от Божия замисъл за сътворението и за сърцето ни, този да Го обичаме, да обичаме нашите братя и целия свят, и да намираме в тази любов истинското блаженство“. Послание за Великите пости 2019 г.
« Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове» (Рим 8,19)
Скъпи братя и сестри,
Всяка година Бог с помощта на нашата Майка Църквата « дава възможност на християните да се подготвят за пасхалните празници в радостта на пречистеното сърце» (Предговор към Великия Пост 1), за да могат да черпят от тайните на изкуплението, пълнотата поднесена чрез новия живот в Христос. Така ние можем да вървим от Пасха към Пасха, чак до пълнотата на спасението, което ние вече сме получили благодарение на Христовата Пасхална тайна: « Защото нашето спасение е в надеждата » (Рим 8,24). Тази тайна на спасението вече действа в нас в този земен живот, и се представя като динамичен процес, който обхваща както Историята така и цялото сътворение. Свети Павел го казва: «Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове » (Рим 8,19). Именно в тази връзка аз бих искал да ви представя няколко гледни точки за размишление, които да съпътстват нашия път за обръщане по време на предстоящия Велик пост.