Исус е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки... Който яде Моята плът и пие Моята кръв, ще има живот вечен... пребъдва в Мене и Аз в Него“ (Иоан. 6, 51.54.56).

Евхаристията е сърцето и върхът в живота на Църквата, защото в нея Христос присъединява Своята Църква и нейните членове към Своята хвалебна жертва и благодарение, принесено на Неговия Отец един път завинаги върху кръста; чрез това жертвоприношение Той излива благодатите на спасението върху Своето Тяло, което е Църквата.

Евхаристичното отслужване включва винаги: провъзгласяването на Словото Божие, благодарност към Бог Отец за всичките Му благодеяния, най-вече за дара на Своя Син, освещаване на хляба и виното за участието в литургичното угощение чрез приемането на Тялото и Кръвта на Господа. Тези елементи съставляват един и същ акт на богослужението.

Евхаристията е възпоменание за Христовата Пасха: т.е. на делото на спасение, извършено чрез живота, смъртта и Възкресението на Христос, дело, станало присъстващо чрез лиmургuчноmо действие.

Самият Христос, вечният Първосвещеник на Новия Завет, Който, като действа чрез службата на свещениците, поднася евхаристичната жертва. И същият Христос, реално присъстващ във вид на хляб и вино, е този, Който е принасян в евхаристичната жертва.

Само законно ръкоположените свещеници могат да ръководят Евхаристията и да освещават хляба и виното, за да станат Тялото и Кръвта на Господа.

Същностните знаци на евхаристичното тайнство са пшениченият хляб и гроздовото вино, върху които е призовано благословението на Светия Дух. Свещеникът произнася думите на освещението, казани от Исус Христос по време на Тайната Вечеря: „Това е Моето Тяло, което за вас се дава ... Това е чашата ... с Моята кръв...”.

Чрез освещаването се извършва преосъществяване на хляба и виното в Тялото и Кръвта на Христос. В осветените хляб и вино сам Христос, жив и прославен, присъства истински, реално и същностно, със Своето Тяло и Своята Кръв, със Своята душа и Своето божество.

В качеството си на жертвоприношение, Евхаристията също се принася за опрощение на греховете на живите и мъртвите и за да се получат от Бога духовни и материални благодеяния.

Този, който иска да получи Христос в евхаристичното Причастие, трябва да се намира в благодатно състояние. Ако някой има съзнанието за извършен смъртен грях, не трябва да се приближава до Евхаристията, без предварително да е получил опрощение в тайнството Покаяние.

Светото Причастие с Тялото и Кръвта на Христос увеличава връзката на причестяващия се с Господа, прощава му простителните грехове и го предпазва от тежки грехове. Понеже връзките на любов между причестяващия се и Христос се засилват, приемането на това тайнство усилва единството на Църквата, мистичното Тяло на Христос.

Църквата препоръчва горещо на вярващите да приемат Светото Причастие, когато присъстват на отслужването на Евхаристията; за това тя ги задължава поне един път годишно.

Понеже сам Христос присъства в Тайнството на олтара, трябва да Го почитаме с култ на обожанието. „Посещението на пресветото Тайнство е доказателство за благодарност, знак на любов и задължение за обожаване на Христос, нашия Господ”.

След като премина от този свят при Отца, Христос ни дава в Евхаристията залог за бъдещата слава при Него: участието ни в Светото Жертвоприношение ни отъждествява с Неговото сърце, поддържа нашите сили по време на поклонничеството ни през този живот, кара ни да желаем Вечния живот и ни присъединява към Небесната Църква, Света Дева Мария и всички светци.

(KKЦ, 1406-1419)