Деяния 27,33-3

"Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене  с думите: «Днес е четиринайсети ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата». Като каза това взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. Тогава всички се успокоиха и също ядоха".

Размишление

Приканвайки всички спътници на кораба да вземат нещо за ядене, Павел ги призовава да възвърнат силите си за предизвикателствата, които ги очакват. Това хапване от хляба бележи промяната в поведението на спътниците на кораба, които спират да се отчайват, а възвръщат силите си.  По същия начин Евхаристията или Господнята Трапеза ни храни и ни подкрепя за пътя, който ни очаква, като се фокусираме отново върху живота в Бог. Разчупването на хляба – което е в сърцето на живота и молитвата на християнската общност – ни съставлява с оглед на християнската служба, към която сме призвани. Ние копнеем за деня, в който всички християни ще споделят Господнята Трапеза на една и съща маса и ще възвръщат силите си, разчупвайки един и същ хляб и пиейки от една и съща чаша.

Молитва

Боже на Любовта, Твоят Син Исус Христос разчупи хляба и пи от една и съща чаша със своите приятели в навечерието на Своето Страдание. Дай ни да израснем заедно в по-тясно общение.

По примера на Апостол Павел и първите християни  дай ни сили да градим мостове на състрадание, солидарност и хармония. Чрез силата на Свети Дух ние Те молим в името на Твоя Син, Който се пожертва, за да имаме ние живот. Амин.