Деяния 27,23-26

«Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, и каза: 'Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе!' Затова,братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога: че ще стане тъй както ми бе речено. Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров».

Размишление

Докато бурята бушува, насърчението и надеждата на Павел са в противовес със страха и отчаянието на неговите спътници. Нашият общ призив да бъдем ученици на Исус Христос изисква от нас да бъдем знак за противоречие. В един свят разкъсван от тревога, ние сме призвани да бъдем свидетели на надежда,  уверени в любещото Божие провидение. Християнският опит ни показва, че Бог пише право с криви линии и ние можем да продължим да се надяваме против всяко очакване, знаейки че няма да се  загубим.  Защото постоянната Божия любов трае вечно.

Молитва

Боже Всемогъщи, в нашите лични страдания, ние изплакваме болката си

И ние треперим от страх от болестта, мъката  или от смъртта на любим човек.

Научи ни да се уповаваме в Теб. Направи нашите Църкви знаци на Твоята провиденческа подкрепа. Направи ни истински ученици на Твоя Син, Който ни научи да слушаме Твоето слово и да служим едни на други.

Изпълнени с доверие ние Те молим в името на Твоя Син и със силата на Свети Дух. Амин.