Над този въпрос днес трябва сериозно да се замислим, ако искаме истински да изживеем този празник. Рождество Христово е празник, който има религиозен характер. Придавайки му друг светски, нерелигиозен  характер ние изпразваме от съдържание празника Рождество Христово, лишаваме го от неговата свръхестествена същност.

Празника Рождество Христово, както говори самото име е спомен, присъствие и изживяване отново на историческия факт от идването на света на Бога в човешко тяло преди 2000 години за да изпълни очакванията, копнежите, надеждите на цялото човечество.

Денят Рождество Христово е не само среща на семейната трапеза, пеене на коледни песни, елха, подаръци, обичаи, традиции, но преди всичко среща между небето и земята, между Бога и човека, но също и обединяването на Създателя със сътворения по негов образ и подобие човек като осиновени чеда. Често се говори, че Рождество Христово е семеен празник, празник на Божията любов, празник на братството: да, но преди всичко е припомняне на истината, че човек е призван към свръхестествен живот, за небесния рай, че човек имайки достойнството на Божие дете е предназначен за участие в живота на самия Бог.  

Рождество Христово е съвсем ново събитие, нямащо равно на себе си, уникално и удивително, започване на една нова история на света. Във Витлеемската пещера се роди нов човек; в него Божествената природа се съединява с човешката природа. Той дойде на света и влезе в човешката история под името Исус Христос, синът на Мария. Невидим, Вечен, Всемогъщ, Безкрайният Бог стана човек. От онзи благословен ден годините не се броят от съществуването на Рим, а от рождението на Исус, Бога– Човек, който започна нова ера в историята на света. Празника Рождество Христово е прокламация на една нова действителност.

Във  Витлеем, Божият Син, вечното Божие слово – Логос, въплътен в утробата на Дева Мария от град Назарет застана в центъра на историята на света; без публичност и показност влезе в човешкия свят за да може грешния човек да се издигне от състоянието на позор в състояние на святост и достойнство на Божие дете за да се реабилитира в очите на Бога. Второто Божие Лице, най-чист Дух се свърза с материята, приемайки човешкото естество и стана централна точка на цялата вселена и в историята на спасението.

Бог ни проговори чрез малко дете, чрез Словото, което стана плът и заживя между нас. „Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците (евр. 1,1)“, но от времето на Малахия, т.е. от почти пет века мълчи. Чак в наше време е проговорил, но по различен начин. В Стария Завет Бог говореше на човека от синайската планина с поучителни слова проявявайки своята сила и справедливост; появяваше се на облак изпълнен с блясък между гръмотевици и мълнии, на висока планина покрит с дим и огън. Земята наоколо се тресеше, а хората трепереха.

Днес Бог говори на човечеството чрез своя единороден Син, говори чрез малко дете, което не говори. Но няма по-силна реч, по – мъдра проповед от това дете – повито в пелени и лежащо в ясла. Нека всеки човек послуша речта на Детето от Витлеем и приеме нейното послание за да може всеки човек без изключение да бъде неин получател. Бог е способен да говори на човека по различни начини. Говори непрестанно, при всеки наш избор, при всяко наше решение чрез гласа на нашата съвест. Говори ни за спазването или неспазването на действия от морална гледна точка, това е Божия глас, който ни говори: Прави добро, избягвай злото!

Денят на Рождество Христово – това е спомен но и едновременно присъствие на Христос, като  Спасител на човечеството, който влиза в историята на света, в нашето емпирично ежедневие; Могъщия и Безкраен Бог се превръща в малко дете, разплакано и безпомощно, но става наш брат. Това навлизане на Христа в човешките семейства се превръща в основа и пример на всяка общност: общение на хората с Бога и братство между човеците. Вечното Слово на Отца, по-малко осезаемо от мъгла, от вятър, от въздуха стана тяло: най-напред тяло на еврейско дете, а след това в края на живота тяло на осъден на кръста: „Защото Бог толкова обикна света, че отдаде своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, а да има живот вечен“ (Йо 3,16).

Бог се роди между нас, за нас и като един от нас, за да направи всички ни свои чеда. Неговото желание е да го приемем и повярваме в Него: ,,А на онези, които Го приеха и повярваха в Негово име, той им даде възможност да станат Божии чеда“ (Йо, 1,12). Това е религиозното и теологично съдържание на днешния празник. Това реално е Рождество Христово.

А какво е Рождество Христово за тези, които не повярвали и не приели Исуса Христа? – за тези, които на този празник се ограничават само с изпращане на поздравителни картички, или за тези, които най-важни са подаръците? Какво е за тези, които в този ден почитат елхата? – или за тези, които цялото съдържание на този празник е писането на писма до Дядо Коледа. Дали за тях Рождество Христово все още има свръхестествен и религиозен характер? Дали наистина вярват, че Бог се роди също и за тях? Дали това не е празнуване на Рождество Христово без Рождество Христово?

Забравяйки за основното съдържание на Рождество Христово и Неговата цел, човек може много лесно да се изгуби в неонови светлини, различни видове лампички, използвайки си времето за слушане на музика, легенди и истории за народни обичаи, пред телевизора или компютъра. Днес човек колкото и да е голям едновременно става малък и повърхностен, именно тогава , когато не е в състояние да приеме посланието от Витлеем, и с лекота заменя свръхестественото с пошлото, преходното и светското, което няма нищо общо с факта за раждането на Бога – Човек.

Голямо недоразумение е също подсъзнателното съдържание на Рождество Христово. Един доктор веднъж го попитали какво мисли за Рождество Христово; отговорил, че това е семеен празник, време за спомени, подновяват се връзки, споменават се покойните, хора от различни националности се обединяват. Дали за  всичко това е необходимо Рождество Христово? Всичко това не може ли да се случи всеки един ден от годината, например на 1-ви май, или друг празник? Разбира се, че да!

Същественото значение на Рождество Христово касае срещата и обединяването на Бога с човека, а именно раждането на Бога в човешката душа. В действителност в нощта на Рождество Христово единственото важно е това Христос да се роди в нас. А това се случва тогава, когато човек започва да мисли като Христос, да прави добро като Христос, когато се превръща в извор на благословение за другите, когато човек страда и умира като Христос. Добре разбирал смисълът на Рождество Христово един поет, който написал: „Вярваш, че Бог се е родил във Витлеемска пещера? Но горко ти, ако не се роди в теб!“

Тук не става въпрос единствено да изповядваме вярата в Бога-човек, в Неговата Църква, а нещо повече: да изберем живот с Бога или без Него. Който вярва в Него, като слово на Отца и Го приема, се превръща в Божие чедо, а този, който  го отхвърля остава в тъмнина, умира от глад и жажда.

Вярно е, че традицията за честване на празника Рождество Христово в българския народ е дълбоко вкоренена. Но това не би трябвало да бъде единствено външно преживяване, подчинено на моментно настроение при което по-голямо значение се отдава на елхата, пеенето на коледни песни, или на народни обичаи и традиции. Би било много жалко, ако акцента не бъде поставен върху истинската всъщност на Рождество Христово. Христос навлизайки в историята на човечеството ú даде правилна посока и смисъл. Христос стана видим знак на Божието присъствие. Той чрез своята благодат, който ни дари с Божествен живот, трябва да се роди в нас и да стане наш Спасител. Това тогава ще е Рождество Христово. 

JMB