Св. Бернард е казал: “Когато мисля за светците чувствам сърцето ми да гори отвътре с голямо желание да се присъединя към общението на Всички светци, които вече прославят Бога на любовта в Небесното Царство”. Голямо е и нашето желание и сърцето ни гори от стремеж да достигнем до онзи ден, когато ще се приобщим към нашите братя и сестри, които вече са в славата Господня.

Защото ние сме сътворени за небето, нашето желание е да се осветим, защото и Божията воля е “бъдете свети, защото Аз съм Свет” . Свети са онези, които повярваха напълно в думите на Христа, дори и тогава, когато изглеждаше, че думите Му са невероятни. Те се довериха на Христа. Повярваха във вестта за блаженото вечно царство, което Христос благовестеше. Животът е една ангажираност за която всеки един от нас ще трябва да даде сметка на Бога. Нека тогава да разберем, колко голямо е нашето задължение да живеем добре нашият християнски живот. Не да бъдем християни само на име, но да изпитваме глад и жажда за Христа живия. Да бъдеш християнин означава не само да говориш за Христа, но и да можеш да Го раздаваш на другите след като живееш в Него. Светците са точно това – живяха с Христа и техният живот беше едно живо свързване с Христа Господа. Трудността за всички е еднаква да умеем да се помиряваме всеки ден, уповавайки се на словото на Христа – това е животът, да започваме отново всеки ден. В днешно време не трябва да се стремим само към почести и да желаем да ни хвалят постоянно тук, защото горко на онези, които желаят само почести и похвали в този свят, а да не приемат кръста Господен и своят личен кръст. Бог желае от нас да не бъдем християни само в неделята, но също така и в трудностите на ежедневието да поемаме своя кръст без ропот. Светците не са станали такива понеже никога не са грешили, но в грешките си са разбрали, че трябва да се борят с тях за да вършат винаги доброто, което Бог иска от тях. Тогава нека и ние да бъдем като тях - може би светци без ореоли, но ... “светци”. Добре е да знаем, че Божият рай е славата на много непознати светци, на онези които живееха с християнска вяра и бяха последователни във  вярата си. Можем да кажем, че светци бяха хора от нашето семейство, баби и дядовци, майки и бащи, които живяха верността в сянка, непознати от никого, изпълнявайки със семплота тяхната лична отговорност. Тогава светостта не е далеч от нас възможно е също ние да я достигнем достатъчно е да се уповаваме на Христа, достатъчно е също въпреки трудностите и болките в живота да отправяме с упование очите си към Бога, Който ще ни приеме във вечното отечество, там където са вечните и блажени радости.

JMB