Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Исусовата любов няма граници, Неговата любов Го е накарала да ни остави своето тяло и своята кръв, като храна, за да се храним по пътя към небето.

Това е единствената храна, която подкрепя в нас духовен живот. Когато искаме да живеем, да растем, да се развиваме тогава трябва да ядем различни неща. Ако човек ще спре да яде, след няколко дена със сигурност ще умре. Също така е и в духовен живот, живот, който получихме от Исуса по време на нашето кръщение. Този живот трябва да се подхранва. Не с обикновена храна, но с Тялото и Кръвта на нашия Приятел и Господ, Исус Христос. Днес честваме празник на Исусовото Тяло и Кръв и трябва да сме много благодарни на Бога, за Неговата доброта и любов. Чухме в начало на тази проповед думи на Исус: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Тука на земята ние може ще живеем сто години, може някой по-вече. Този живот на земята, ще премине много бързо и много е важно да се погрижим за онзи живот, който никога няма да свърши, за който говори Исус. Исус дава ни своето Тяло и своята Кръв точно за това, да не свърши в нас вечен живот, за да можем да живеем вечно щастливи с Него. Той остави Своето Тяло не само за няколко избраници, Той остави себе си за всички и казва по време на литургия: Вземете и яжте от него всички. За съжаление не всички от нас чуват Исусовата покана, или което е още по-лошо не искат да приемат тази спасителната храна. Може си мислим, че имаме време, може разчитаме сами на себе си и не ни е нужна Исусовата Жертва. Тази жертва се осъществява винаги по време на лиутургия. Исус умира, възкръсва и дава ти себе си, за да не умреш за винаги. А ти какво правиш? Отказваш ли Му, а чрез това отхвърляш своя щастлив вечен живот? Няма да се лъжеш днес, трябва да си отговориш, какво правиш с този Голям Дар? Не дай Боже, да е така, че Исусовата жертва е излишна за тебе. Спомни си днес твоето първо причастие и върни се към тази децка любов спрямо Бога. Няма да разбереш, колко е голям този дар, който ти предлага Исус, ако няма да го приемеш, като дете с голяма доверчивост. Не е възможно, човек да разбере Евхаристята, но възможно е да я приема и трябва да я приема, когато иска да живее вечно. Исус ни е оставил Себе си, не за да Го разберем, но за да повярваме в Неговата безкрайна любов, и да Я приемаме. Скъпи, да се замислим днес над тази Любов и над нашето отношение към Нея. Пожелавам на всички нас, да сме винаги готови да отговорим с любов на Божията любов, която е скрита в Евхаристията.

о. Ярослав Барткиевич