Страстната седмица – последната седмица от земният живот на Исус Христос. Последна седмица отдадена за нас хората - вярващи в Христа! В тези дни, покрай суматохата от предстоящото посрещане на светлия християнски празник Възкресение Христово, нека не забравяме, че преди всичко сме християни. Много от нас са заангажирани с плануването на почивните дни, шетнята около трапезата, цената на онова, което ще сложим на нея. Всичко това в голяма степен измества същността на онова, което ще празнуваме – Възкресението!

Повече от 2000 години ние празнуваме нашето спасение. А дали поради нарасналата цифра на годините не сме загубили представа и все по-рядко се замисляме какво всъщност честваме?! Дните около Великден ни се струват по-спокойни и леки. Те носят мириса на напъпилата пролет и радостта. Обикновено ги прекарваме със семейството и приятелите. Ако наоколо има деца, често ни се налага да обясним смисълът на празника, като го разделим от боядисаните яйца и кошници пълни с шоколадови зайци. Повечето възрастни често се затрудняват да дадат обяснение. Чрез този празник ние броим нашите години, а не по великденските яйца. Ако нямаше Възкресение Христово, не би имало и християнство. Христос би бил първият и последният християнин, който е издъхнал и умрял на кръста, а заедно с него и неговото учение и неговото дело. Божият Син дойде на земята, за да спаси всеки един от нас от грехопадението, но наближава времето, в което Той ще бъде подложен на страдания и позорна кръстна смърт.

Позабравили сме на какво ни учи Исус Христос. Позабравили сме, че той е нашият спасител и изкупител. Ние имаме привилегията, за разлика от живелите преди 2000 години, да знаем какво се случва след разпъването на Исуса. Ние имаме привилегията да вярваме във Възкресението! Великден идва като нашето прераждане! Да обновим душите си за едно ново начало. Да се претворим наново, в по-добра форма на собственото ни „АЗ”. И всяка година ни се дава тази уникална възможност – да преоткрием християнина в нас, да събудим добрия човек, който спи дълбоко вътре в нас. Да се подготвим за вечния живот – по-малко грешни, по-добри християни, по-човечни, с отворени и чисти сърца да приемем Божия дар, божието изкупление. Смисълът на Великден е, че в края  животът побеждава смъртта, истината – лъжата, правдата – неправдата и любовта – омразата! Иначе всичко би било безсмислено. Ето затова нашата вяра и нашата надежда трябва да бъдат винаги по-големи отколкото са нашите проблеми. Ние, хората, се нуждаем от надеждата както от въздуха, за да дишаме. Ако нямаме кислород, ние се задушаваме. Ако ни вземат надеждата, остава само отчаянието. Надеждата ни предпазва в тежки дни от отчаяние, а в добри дни – от лекомислие. Надеждата ни активизира, дава ни сила и дълбоко вдишване, за да не се предаваме никога. Вярата ни прави силни и устойчиви на всякакви бури и изпитания. Възкресение означава надежда. Възкресението ни показва, че това, което е преходно и незначително, не е последното нещо в живота. Възкресението е история на надеждата. Исус Христос възкръсна и вече няма погребани надежди. Това е божественото уравнение на живота, затова празнуваме Великден.

Нека отделим повече време да размишляваме над тази последна земна седмица от животът на Исус. Представете си, че това е вашата лична седмица сред живите. Вживейте се в роля, че в края на тази седмица вие ще бъдете друг човек – прероден. Размишлявайте над това на кого какво бихте искали да кажете, да простите, да се извините на някого. И го направете – така сякаш за последно ще срещнете човека. Простете искрено, извинете се сърдечно, сякаш се разделяте с близкия си завинаги. Направете го сега, за да не носите товара от тук нататък! В тази лична ваша седмица, изживейте по свой начин Възкресението за нов живот! Поискайте прошка от Бог, за това, че не следвате пътя му неотклонно. Помолете го да ви помогне в това ново ваше начинание – да се преродите за новия живот! И не го правете, защото така ви съветва любимия свещеник или някой друг. Направете го защото го искате с цялата си душа, като божие създание! Направете вашето лично Възкресение да бъде истинско, за да живеете в мир с Бога и със самите себе си!

След няколко дни ние радостно ще се поздравяваме с думите „Христос Възкресе!”, но преди това нека се замислим какво точно ще празнуваме? Дали ще отдадем почит на Бога на любовта и прошката или ще ликуваме за оня Бог, готов да изпълни егоистичните ни желания. Идва празникът на смирението! Възкресение Христово е празник едновременно на скръбта и радостта, точно както в живота ни постоянно се преплитат благоденствие и тъга. Когато отнасяме вкъщи върбовата клонка и запалената свещ заедно с тях трябва да отнесем и радостта от вярата ни в Христа, за да свидетелстваме, че наистина сме готови да Го посрещнем.

Всяка година по време на Великия пост слушаме различни нравствени поучения и послания, които ни изпълват с богата палитра от различни чувства и лични емоции, както и от трепетното очакване на радостта. Прекрачихме прага на Страстната седмица – нека намерим и сили да прекрачим и прага на прошката, смирението и любовта! Да се опитаме да преживеем в мислите и сърцата си Исусовото мъченическо страдание и разпятие, по пътя към нашето избавление, до срещата ни с неговата безгранична любов! Да Възкръснем с Бога за Нов Живот!

Райна Параскова, гр. Плевен