Човешкият живот, както директно даден от Бога, представлява най-високата стойност на този свят и поради това изисква достойнство и уважение от зачатието до естествената смърт. В днешно време има все повече и повече нови форми на престъпления срещу достойнството на човешкия живот. Животът на човека, който е създаден по образ и подобие на самия Създател, и особено живота на неродените деца, е представен днес като непоносимо бреме.

Говорейки днес за въпроса за аборта, като се вземат в предвид общите социални детерминанти, е много необходимо. Основното право на живот на всяко човешко същество е отхвърлено в различните демократични страни, сред които е и България.

Броя на абортите в България за последните тридесет години влияе положително на процеса на обезлюдяване в страната, което води до заемането на челните редици в световната статистика, показваща степента демографския проблем. 

България е сред страните от Централна и Източна Европа. Влизането й на политическата сцена на Европейския съюз, до голяма степен доведе до политическа и икономическа зависимост от развитите страни на Европейската общност. По същия начин, различни вярвания, философски възгледи и биополитически концепции за човека са отразени в гражданското законодателство на страната.

Легализацията на абортите се ръководи от либералната идеология, която се основава на два основни принципа: правото на жената да управлява собственото си тяло и отхвърлянето на личностния статут на плода. Съвременният свят позволява, жената да притежава пълна самостоятелност при вземане на решения за аборт. Сегашното положение става все по-сложно, защото плода се определя като нормална част на тялото. В тези възгледи ясно можем да видим метафизичната основа на натуралистичната антропология, според която човекът е психо-материален бит. Подобни твърдения не могат да бъдат норма в законодателството, тъй като размиват границата между юридическото и етичното измерение на проблема за легализиране на абортите. 

Борбата между езичеството и християнството е битка на идеи. Терминът „свобода” е загубил своят християнски смисъл за сметка на хуманистичната философия. Човекът сам определя разбирането си за свобода. Либералният манталитет се опитва да наложи абсолютната свобода като най-високата стойност. В същото време отхвърля най-висшата Истина, тъй като тя ограничава свободата на човешката личност. Днес се иска от държавата да се превърне в инструмент на интересите на обществото. В резултат на либерално право в България, започва да доминира атеизъм и култа към парите, илюзията, че Църквата е победена, а корените на християнска Европа са отхвърлени.

Общоприетия на Запад принцип на „политическата коректност”, имащ за цел създаването на нова, синкретична религия, въвеждащ табу за решаването на много проблеми, отхвърля моралните норми, признати от Магистериума на Църквата, които спрямо постмодернистичната ера на законите на природата и волята на инстинктите са твърде репресивни и служат само за потискане на хора.

В същото време, нормата в постмодернистичния мироглед е идеята, която се ползва с временна популярност в едно плуралистично общество. По този начин, религията и духовните ценности, се третират иронично за сметка на правата, наложени от мнозинството чрез изборния режим. В климата на разширяване на секуларизма, постмодернистичния нихилизъм получава специален статут, превръщайки се в виртуална реалност. Това е придружено от смъртта на великите досега идеи или - както Фридрих Ниче го описва – „смъртта на Бог”.

Християнската антропология и съвременните генетични познания приемат процеса на оплождане като начало на съществуването на човешкия ембрион, който започва автономията на новото човешко същество. По този начин, той е надарен с познавателно-волево и духовно естество и започва да се стреми към постигането на пълното личностно развитие.

Според християнската антропология ембрионът е автономна, програмирана от генетичния код структура, непрекъснато се стремяща да достигне пълната си вещественост и е част от човешката раса от момента на зачеването. В светлината на персоналистичната и реалистичната философия, можем да заключим, че той притежава стойността на един човек. Ето защо, аборта е истинско убийство, дори ако това е позволено от закона. Търсенето на началото на човешкия живот между зачеването и раждането е обречено на провал. В светлината на съвременните познания на биологията и генетичната теория отговаряме в духа на християнската антропология, че личностния живот започва от зачеването. 

 „От момента на зачатието, живота на всяко човешко създание трябва да бъде почитан, понеже е единственото създание, което Бог пожела за самия себе си, а разумната душа на човека е непосредствено сътворена от Бога: цялото естество е образ на Бога”. (DV, 5) 

 „Предизвиканият аборт е предумишлено и пряко убийство – по какъвто и начин да е извършен – на човешко същество в неговата начална фаза на съществуване; между зачеването и раждането”. (EV, 57-58) 

Не само философските, но също така и социалните условия допринасят за все по-голям растеж и разпространението на „абортната епидемия”. Западните експерти стигат до заключението, че когато една нация не може да си позволи деца, наближава края на света. Докато едни практикуват аборта като израз на сексуална свобода, а други като средство за планиране на ражданията, крайните резултати могат да бъдат еднакво тъжни, не само за България, но и за всички останали страни в света.

о. Венци Николов OFMConv.