В моя живот много пъти ми се е случвало да ходя в болница, по различни поводи. Всяко едно посещение ми е правило голямо впечатление. Забелязах, което е нещо нормално, че когато човек е болен – страда. Веднага търси помощ. Не оставя въпроса за след това, но търси решение. Отива при доктор, който може да му помогне. Болния човек с голямо смирение приема докторските съвети и е послушен в преценката на лечение, само да оздравее и да може да живее нормално.

Нашият християнски живот, също има такива моменти, когато можем да кажем, че прилича на болно състояние. Имам в предвид човешкия грях. Грехът в нашия духовен живот е като една болест, от която всички страдаме – няма изкупление. Всичко се започва от нашите прародители – Адам и Ева, първородния грях. 

Бог е сътворил човека на своя образ и подобие – човек има разум, безсмъртна душа, свободна воля. Греха на прародителите е извършен в свободата, значи те са избрали това решение, непослушание спрямо Бог. От тогава всеки един човек се ражда обременен с първородния грях. Макар, че в кръщението ние сме освободени от него, остава в нас като следствие, че сме грешни, слаби. Трябва да подчертаем, че всеки грях който вършим в нашия живот означава същото непослушание на Адам и Ева и не само. Грехът изнемощява нашата воля, което означава, че по-лесно вършим следващия грях. Чрез смъртните грехове ние губим благодатното състояние на душата, отдалечаваме се от Бог. Грехът унищожава в нас, душевната красота която получихме в момента на нашето кръщение. Има още и друго – когато човек греши не може да развива в себе си вярата, постоянно живее на далече от Бог и също се отдалечава от вечното щастие. Затова е много важно ние християните често да гледаме нашата съвест, нашето сърце и да съпоставяме с Божиите заповеди, с Евангелието за да можем да разберем къде сме и на къде отиваме.

Казахме, че грехът е като една болест. Когато болестта не се лекува, тя води до смърт. Същото е и с греха – той ни унищожава, както казахме отдалечава ни от Бога и води до смърт, тоест до ада. Затова Исус ни остави голям дар който променя нашия живот – тайнството изповед. Без никакво съмнение можем да кажем, че в изповедта ние се срещаме с „Божествения лекар” който изцерява нашите сърца. В тайнството ние се срещаме със същия Христос, който минавал из Палестина научавал, изцерявал, прощавал грехове. Раните, които оставя в нашето сърце грехът имат нужда от Божествено лекарство, което е прошка подарена от самия Бог, от другите хора и от себе си. Бог е любов и постоянно желае да подари своето милосърдие. Получава го само този човек, който признае своите грехове, съжалява че ги е строил и има желание да не ги върши повече.

Сигурно всички помним евангелската притча за блудния син. В този разказ виждаме баща, който много обича – виждайки грешката на своя син, той е готов да му прости. Сигурно в сърцето си е страдал, че неговия син се е отдалечил, имал желание да го прегърне, отново той да е близо до Него. Четейки притчата от евангелието, виждаме, че авторът обръща също нашето внимание на поведението на сина. Той казва „ Ще стана и ще отида при баща ми и ще му кажа: Татко съгреших срещу небето и спрямо тебе”. Тези думи показват, че той е разбрал своята грешка, осъзнал своето положение, вярвал в бащинската любов. Тръгнал и приел прошката на баща си.

Този разказ е прекрасен пример за всички нас. Колко пъти се случва, че и ние чрез нашите грехове се отдалечаваме от Бог. Искаме да тръгнем по своя път и по този начин губим всичко това което иска да ни подари Бог. По време на този Велик пост Бог отново желае да остави на всеки един от нас покана – да се върнем при небесния Отец. Бог много обича всеки човек. Изразява своята любов в лицето на Исус Христос. Неговото мило сърце е велико, винаги готово да подари на човек своята прошка, затова да приемем тази покана, да отидем при Исус, който ни кани в тайнството изповед. Няма смисъл да оставяме изповедта за по-късно или на другия ден. Да погледнем на блудния син, който осъзнавайки своя грях със смирено сърце е приема бащината любов. Да направим и ние същото. Няма смисъл да оправдаваме нашите грехове, казвайки „ Другите са по лоши от мене” или „Никого не съм убил” – греха винаги си е грях. По добре със смирение да открием нашето сърце пред Бог, за да може да го изцери. Понякога се учудваме, че днес човек е толкова нещастен – притежава много, но няма радост. Това се получава, когато човек не се грижи за своята съвест, когато човек не приема божието милосърдие. Има един духовен принцип, когато в сърцето на човека царува грях, там не може да присъства радост, мир и щастие.

Хората ми разказваха за старите времена. Казаха ми, че помнят когато е липсвало храна. Единствената прехрана е била качамака – той е спасил положението. Интересното е, че тези хора казваха, че са били по-щастливи и с по добри отношения по между си. Не това което притежаваме ни прави щастливи, а това което имаме в сърцето. Днес имаме много – храна, коли, апартаменти и купища други неща и въпреки всичко ни липсва щастие. Затова е много важно да приемем Исусовата покана да подредим нашето сърце, всичко започва от там.

Исус Христос днес иска да ни остави още една покана, а именно да участваме в светата литургия. Казахме, че всеки човек по природа е грешен и слаб. Човек единствено със своята воля и интелигентност не може да направи добро. Човек със своите сили, както казва свети Франциск, може да върши само грехове. Когато, обаче, човек приема Божиите благодати, тогава е способен да върши чудеса в своя живот. Затова Исус Христос подарява на всеки един от нас този дар – светата литургия – тя е извор на Божиите благодати, тя е дар за всеки един от нас, за да можем да изпълним нашите сърца с Божийте дарове, с които можем да усъвършенстваме нашия живот. В светата литургия Исус Христос жертва себе си за нас. Той по литургичен начин се ражда, страда, умира и възкръсва. Излива обилни благодати на човека, който става по-добър.

Днешния човек е много забързан. Казваме, че имаме много задачи, различни задължения. Често се случва, да казваме „Нямам време за светата литургия”. Това е трагедията на днешните времена – имаме време за любим сериал, на среща с приятели, за компютър, за различни развлечения, но нямаме време да се срещнем с Исус Христос. Толкова много днес говорим за икономическата световна криза. Вярно е, усещаме я. Колко е по-голяма кризата на вяра и любов в нашите сърца. Това, че днес християните нямат време за неделната литургия означава, че не обичат достатъчно Исус. Затова днес отново Исус чука на вратите на нашите сърца с тази покана: „Спри за малко, ела при Мен, почини си, вземи моите дарове, с които ще можеш да се справиш с различни проблеми и трудности”. Колко е важно днес отново да открием стойността на светата литургия не като задължение, но като голям дар, възможност да се срещнем с Исус.

Приключвайки това размишление искам да изразя едно пожелание. Пожелавам все по-често нашето сърце да приема Божието милосърдие в тайнството изповед и да приемаме Божиите благодати, присъствайки на светата литургия.

о. Ярослав Барткиевич