Началото на Великият пост започва от Пепеляна сряда и продължава 40дни до Възкресение Христово (Великден).  Пепеляна Сряда  е началото на нашия път към признаването на това колко много ни е необходим Господ.  Названието идва от ритуала, който свещеникът извършва на този ден - той поръсва със светена вода специално приготвена пепел от благословена върба. Със същата пепел прави кръст на челото на всеки мирянин дошъл в храма, произнасяйки думите "Покай се и вярвай, защото от пръст си направен и на пръст ще станеш."

Пепелта е символ на смирение – без Бог в нашия живот ние ще сме разпръснати, разпилени като прашинките пепел, но благодарение на него – ние сме едно цяло.

„С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръст ще се върнеш.” (Битие 3, 19)

Посипването на главата с пепел е и знак на вярата, че Господ дори от нищо може да сътвори всичко. Може да преобрази греховността на човека в святост. Посипването на главата с пепел е знак и за това колко силно ние се нуждаем от обновяване, което се случва благодарение не на човешката сила, а на силата на Господ, който живее човека. Това е знак, че ние искаме най-трудните дела да оставим в ръцете на Бог, защото ние сами не можем да се справим.

Цветът е Лилав – очакването на Възкресение Христово.

Започват Великденските пости. През това време не се правят годежи, сватби и всякакви веселби. Препоръчително е да се въздържаме от местни продукти през това време. От хранителния пост са освободени децата, подрастващите до 18 годишна възраст, възрастните над 60г. и болните хора. Но освен с храна ние можем да постим и по друг начин: да се молим повече и по-усърдно; да правим добри дела; да прощаваме и да искаме прошка. Можем да кажем „НЕ!” на нещата, които искаме, но не се нуждаем. Да се откажеш от нещо, което е любимо за правене – примерно слушането на музика, срещи с приятели в близкото заведение или др. Защото Великият пост ни дава възможност да се доближим повече до Исус. Това е времето на отказ от греха, от всичко онова, което ни пречи да се приближим към Бог, към което сме се привързали повече, отколкото към Бог. Великият пост е време на Велика молитва. Да се молим по-често, отколкото обикновено и молитвата ни е друга – по-дълбока, по-зряла. В нея има повече благодарност за онова, което Бог вече е направил в нашия живот и спомняйки си всичко, което той е направил за нас, да бъдем благодарни за всяка Негова „намеса” в нашия крехък живот. Влизайки в Божия дом и правейки знакът на кръста със светена вода нека си спомняме началото на нашия път с Господ и да благодарим за безграничната Му любов. Исус казва: „Ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото където са двама или трима събрани в Мое име, там съм аз посред тях.” (Матей 18, 19-20)

По време на Великия пост ни се дава възможност да се освободим от досегашната си представа за себе си, която сами сме си измислили, и да вземем твърдо решение да се преобразим. Всички ние се нуждаем да видим себе си така, както ни вижда Бог. И ние трябва да възприемем Бог, какъвто е Той: Бог, който присъства през целия ни житейски път; Бог, който живее в нас. Да признаем, че без него ние не сме нищо.

 

Райна Параскова, гр. Плевен