eucharystia

 

 

 

 

 

 „Църквата получи Евхаристията от Христос, своя Господ, не като един от многото ценни дарове, а като най-висшия дар, защото това е дар на самия себе си, на собствената личност в нейната свята човешка същност и същевременно дар в Неговото спасително дело” (Йоан Павел II, Ecclesia de Eucharistia, 11).

       Известният американски актьор и режисьор Мел Гибсън на 35 години достига върховете на своята актьорска кариера. Получава Оскар, известност, слава и е един от най-добре платените актьори в Холивуд. Постига толкова много, че загубва най-голямото съкровище ‒ вярата в Исус Христос. Както сам твърди, тогава изпада в кошмарно състояние. Толкова кошмарно, че му се струва, че единственият изход е да скочи от прозореца и да се самоубие. Преживявайки дълбока духовна криза, при която на човек вече не му се живее, той посяга към Евангелието. Започва да го чете и да размишлява над тайната на страданията и смъртта на Христос. Тогава прави най-шокиращото за себе си откритие: Исус е жив Бог и човек и чрез своите свети рани, страдание и смърт, а също и чрез възкресението си лекува всички човешки рани, освобождава от най-големия гнет на греховете. След това откритие Гибсън с ревността на неофит започва да живее според правилата на католическата вяра. Приема дисциплинирано ежедневната молитва, редовната изповед и участие в Светата литургия всеки ден. Чрез филма „Страстите Христови” разтърсва съвестта на християните, за да осъзнаят отново каква реалност се присъства по време на всяка Света литургия – че именно тогава участваме в най-важното за човека събитие: спасението чрез страданието, смъртта и възкресението на Исус Христос.

      По време на земния си живот сме осъдени на непрекъсната борба. Това е пълната с напрежение  борба на доброто със злото, на вярата с неверието, която се разиграва във всяко човешко сърце. Няма да победим, няма да заслужим небето, ако се подчиним на унинието и се предадем. Понякога може да имаме впечатлението, че злото доминира в обкръжаващия ни свят, обаче св. Йоан в Откровението ни предава много утешителна новина: благодарение на единението с Христос със сигурност ще победим. Тази  битка се разиграва в страданието, смъртта и възкресението на Исус Христос и се подновява в тайната на Евхаристията, за да могат хората от всички поколения да участват в нея и да побеждават в своя живот.  

       Разумният войник не тръгва на битка неподготвен. Също така няма да надмогнем демоните, ако не сме подготвени, ако нашата вяра е слаба и неутвърдена. Духовната борба продължава, а Исус ни призовава към решителни действия, към подреждане на дома на сърцето ни, тъй като намираме неприятелите в собствената си душа, а това са: егоизмът, мързелът, горделивостта, ревността, чревоугодието (неумереността в яденето и пиенето, лъжата, алчността, користолюбието, злобата, похотта, непрощаването и т.н. Трябва най-напред да идентифицираме своите собствени грехове, лошите желания, пороците и да започнем да ги изкореняваме със силата на Исус Христос.

      Задача с първостепеннo значение е грижата  винаги да бъдем в състояние на освещаваща благодат /милост. Обезателно е решението след тежък грях да следва веднага  своевременна изповед, без да я оставяме за по-късно. Редовната изповед, предшествана от искрено проведена равносметка на съвестта и живот в молитва, дава неоценима помощ в подготовката към плодоносно участие в св. Литургия. 

o. Ярослав М. Барткиевич OFM Conv