Братя и сестри, верни в Христа енориаши,
през изминалите седмици преживяваме ситуация, която за повечето от нас е непозната и извънредно положение, от което повечето от нас не си дават сметка, за сериозността на въпроса и действията, които трябва да последват в настоящия момент. Със сигурност епидемията и кризата със здравето на много хора е знак на времето, в което живеем. Можем да приемем, че това за всеки християнин е своеобразно посипване на главите с пепел, а вземайки под внимание, че преживяваме Постно време в Църквата, можем да отбележим, че обстоятелствата от появилата се епидемия насочват надеждите ни, очите ни и сърцата ни към Бога, търсейки в Него надежда и упование. Създалата се ситуация е един вид пост за всеки един от нас. Всяко лишение от нещо, самотата и липсата на нормалния начин на живот, се превръщат в един вид пустиня – място, където Исус е постил и се е молил. Това всичко можем да преобразим в красив оазис, вместо да го наричаме нещастие и несправедливост тогава, когато го приемем за дребна жертвичка, възнаграждаваща обидите към Бога.
В продължение на две хилядолетия Църквата обслужва болни и нуждаещи се, дори и по време на епидемии, без да се отказва от проповядване на Евангелието и отслужване на тайнствата. През вековете, когато избухват епидемии от чума, холера или черна шарка, католиците по света са се държали по следния начин: ходели са на църква, приемали са тайнствата, търсели са помощ в Бога. Организирали са се служби, шествия и покаятелни поклонничества за отстраняване на нещастието. Днес в някои части на света, от страх пред заразата, се забранява от йерархията публичните Евхаристии, погребения и достъпа на верните до тайнствата. Прецедент, на когото биха завидели мнозина бивши партийни членове. По този начин се укрепва в съзнанието на хората образа на Църквата като място с повишен риск и като огнище на потенциална епидемия, от което е по-добре да се стои далеч. Евхаристията престава да се третира като Хляб на Живота и започва да се асоциира като източник на възможна инфекция. Сякаш Бог заразява чрез Светото Причастие, което се превръща в докосване на смъртта. Това е така, защото основното послание, което ни се дава със затварянето на църквите на много места и липса на отслужване публично на тайнствата, създава усещането, че вярата в Бог вече не е в състояние да отговори на нашите нужди. Българската Православна Църква не отменя никакви богослужения в светлината на появилата се пандемия и много ясно и конкретно обяснява в становището си защо е така. Можем да прочетем, също така, на уебсайта на нашите събратя от Кипърската Православна Църква: „Що се отнася до даването на Светото Причастие, позицията на Църквата е известна - Причастието не символизира, а е Тялото и Кръвта на Христос. Би било богохулство да мислим, че Христовото Тяло и Кръв могат да предават вируси и болести. Опитът от много векове на християнството не свидетелства за това”.
Факта, че Евхаристията е най-мощното оръжие и че е възможно да се спре епидемията чрез молитва и покаяние на верните е идея, която не идва на ум на никого. По този начин забравяме за историята на Църквата, която - особено в Италия - ни напомня за десетките храмове, построени в знак на благодарност към Бога за спирането на опасни епидемии, много по-опасни от сегашните. Можем да припомним далечната 1576 г., когато до голяма степен обществото по време на голямата чума е имало сериозни проблеми, свързани не само със санитарните условия, които все още не са били на високо ниво, но преди всичко морално, социално и икономически. Градовете, оставени на милостта на чумата са пустошеели, търговията е била в застой, магазините – затворени, забавленията са изчезнали от улиците на градовете, често е имало недостиг на храна. През този период миланският архиепископ св. Карол Боромей не е забранил литургията, защото е знаел, че това е най-доброто място за грешниците. Именно той е вървял бос с въже около врата си, водейки лично покаятелните шествия по улиците на града, молейки за края на епидемията. Св. Григорий Велики папа през VI в. благодарение на непреставащите молитви и шествия в Рим е успял да измоли Божията помощ, която побеждава чумата. Молитвата не е била никакъв медикамент на спиртна основа против дезинфекция и бактерии, а основа във вярата и надеждата в победата и помощ на защитните сили на хората. Ако някой попита за силата на Църквата, този епизод показва как вярата е помогнала на хората да преодолеят изключителното тогава силно зло.
Италианският професор по канонично право Фабио Адерно отбелязва: „Отказа от извършване на тайнствата като утеха на душите в нужда, както за живите, така и за починали е много сериозно и умишлено отхвърляне на Христовата мисия на Църквата от нейното духовенство, което е призвано да изпълнява задължението си да предоставя на хората достъп до тайнствата, за спасение при всякакви обстоятелства, по време на мир, война, и ако е необходимо рискувайки живота си".
Друг италиански писател Антонио Сочи припомня, че започвайки своя понтификат, папа Франциск призовава църквата да се превърне в „полева болница“. И изведнъж, когато се оказва, че Църквата наистина може да стане тази полева болница, тя се превръща в затворена крепост. Духовници, които до вчера проповядваха, че трябва да се строят мостове, а не стени, сега се затварят зад стените. А добрият пастир не трябва ли да приеме миризмата на стадото като е винаги с него? „Какво свидетелство би било това, пише Сочи, ако тези дни духовниците биха били в служба на болните”?
Посланието, което днес достига до много хора, независимо дали го осъзнават или не е: по-добре е да оставим Бог сам в щастие и нещастие, при болест и здраве, защото Той така или иначе винаги е безполезен. Ако не се нуждаем повече от всякога от Него в такъв момент, кога трябва да изпитаме такава нужда?
Светият отец папа Франциск, цитиран от „Радио Ватикана” отбелязва: „През тези дни се присъединяваме духовно към болните и семействата, страдащи от тази пандемия. Но днес бих искал също да се молим за пастирите, които трябва да придружават Божия народ в тази криза: нека Господ им даде силата и способността да изберат най-добрите средства за помощ. Драстичните мерки не винаги са добри, затова нека се молим, та Господ да даде на пастирите способността и пастирското проникновение, за предприемането на мерки, чрез които да не оставят сам светия предан Божи народ. Нека Божия народ да се чувства придружен от пастирите и от утехата на Словото Бог, от тайнствата и молитвата“.
Вземайки под внимание всичко отбелязано до тук, позицията на Църквата и приетата извънредна ситуация в нашата страна, взехме следните решения за пасторалната дейност в нашата енория „Дева Мария от Фатима” в гр. Плевен до следваща промяна на ситуацията:
- Приоритет е безопасността и здравето на нашите верни. Призоваваме за стриктно изпълнение на препоръките от държавата, относно нарастващата епидемия, които са изключително навременни и ефикасни до момента.
- В настоящата ситуация ви припомняме, че както болниците лекуват заболявания на тялото, така и църквите служат за лечение на духовни заболявания, така че за нас е немислимо да не се молим в нашите църкви. Затова църквата остава отворена през деня и свещениците ще бъдат на разположение на всеки, който иска да има допълнителна възможност за изповед или друг вид молитва.
- Не се отменят тайнствата в светилището, реда на службите, молитвите и обожаването на Светото причастие, както и Кръстния път всеки петък. Отменят се часовете по вероучения за деца и младежи, срещи и дейности на Каритас Плевен и на енорийския пасторален съвет, както и всякакви други събирания на групи в енорията.
- Апелираме към хората, които са на възраст, чувстват се зле или имат кашлица, придружена с треска, да стоят вкъщи и да участват в литургиите онлайн на сайта на енорията: fatima-pleven.bg. Появата в добро здравословно състояние в църквата оставяме на съвестта на всеки верен.
- По време на Светите литургии не се изисква от верните да се ръкуват в знак на мир, не се налага да използват светена вода, както и могат да вземат Свето Причастие на ръце. Поклонението на Кръста през Постното време може да се направи чрез коленичене или дълбоко поклон, без директен контакт. Трябва да се въздържаме от почитане на мощите на светците, с целувка или докосване.
- По времето на извънредната ситуация в страната след всяка Евхаристия ще се провежда обожаване на Светото причастие с допълнителна набожност към душите в чистилището.
- Всеки петък след провеждането на Кръстен път ще се дава тайнството Маслосвещение (тайнството на болните) на всички, които желаят, дори и да не са болни.
- Ще се молим на Бога през това изпитателно време, определената опасност да приключи възможно най-скоро. Ще се молим за здраве на болните, за техните семейства, за успокояване на емоциите си, за да не се появят ненужни обвинения и негативна критика. Ако действаме заедно, а не поотделно, определено ще се справим с това.
- Призоваваме да се грижим един за друг.
- Когато проследим историята на европейската цивилизация, в ситуацията на природни бедствия, войни и епидемии, тя винаги е била подкрепяна с интензивна молитва. Ние също искаме да вървим по този път!
о. Венци Николов OFMConv.
ректор на светилището