138856k4bOliConversionedisanPaoloC28-jmttb1

Нали десетимата се очистиха? А де са деветимата?

Проказата, това е била и все още продължава да е много ужасна болест. Всеки, който се е разболял от тази болест, трябвало да се отдалечи от населеното място, за да не заразява другите. Трябвало да остави най-близките си хора и да тръгне там, където не е бил вече опасен за здравите. Според живеещите по това време хора, да се разболее някой от тази ужасна болест означавало, че Бог го е наказал, и че този човек е отхвърлен от Него.

Почти всички хора, са го избягвали и никой не е искал, да се доближи до него. Всички са го гонили и са бягали от него. Такъв човек е оставал наистина сам, без никаква помощ. Може да се каже, че никой освен Бог не е бил в състояние да му помогне. Исус лекувайки тези десетима прокажени, за които чухме, е сторил голямо нещо за тях. Но само един от тях е разбрал, какво е станало с него. Осъзнал, колко голям дар е получил. Слава Богу в днешните времена тази болест е все по-рядка и медицината вече се справя с нея. Но има една болест, която много прилича на проказата, въпреки това, че е съвсем друг вид болест. Това е болестта на душата, по-точно грехът. Тази болест много прилича на проказата от старото време затова, че също разболял се от нея човек отдалечава се не само от Бога, но и от хората. И когато другите разбират от неговата болест нееднократно го отхвърлят. Отстраняват го от средата си заключвайки го в затвора или смятат го за недостоен и негоден за да се говори с него. Такъв човек нееднократно остава наистина сам. И никой не иска, или не може да му помогне. Нуждаее се от помощта, която само Бог може да му даде. Затова, че само Бог има тази невероятна сила да унищожава греховете прощавайки. Никой на този свят, не е толкова силен, за да унищожи и най-дребното престъпление, най-дребен грях. Само Бог и само Той има тази сила, която лекува душите на болните, които се обръщат към Него. Колко често и ние се нуждаехме от тази лекуващата мощ. Всеки път, когато я търсим, получаваме я. Но дали всеки път осъзнаваме, какво получаваме от Бога? Дали се връщахме към Него, за да Му благодарим? Човек, който разбира, какъв голям дар е получил, ще се старае да не го губи лесно, да го пази. Ценен дар се пази усърдно. Божието милосърдие, което получаваме всеки път по-време на изповед, е много ценен дар. Дано да го осъзнаваме винаги, и да сме благодарни.

JMB