Исусовото възнесение ни напомя, че земното съществуване не е нашата главна цел. Земята е само един малък етап по пътя към Бащинската къща. Небето – това е нашата истинска родина. До тази родина ни кани Бог. Там ни чакат ангелите и светците, там ни чакат нашите близки. Там самият Бог ще e нашето истинско и пълно щастие. Исус е напуснал земята, за да ни каже, че реалността е по-богата от тази очевидната, всекидневната и безобразната. Понякога ние се възхищаваме от тази земя, от нейните тайни и красота – колко повече трябва да тъгуваме за небесната красота.

Възнесението Господне ни дава още един мотив за надеждата. Нашият живот тук на земята ще свърши. Има такива, които си отиват от този свят с голяма жал, други с ужасен страх или безнадежност. Ние христянитe в смъртта трябва да виждаме нащето възнесение. Смъртта е за нас само преминаване от тази земя в небето. Вярата в Бога ни дава надежда за вечен живот. Само трябва да изпълняваме Неговата воля. Както Исус, който изпълнявайки Божията воля се възнесъл на небето и седи от дясната страна на Бога, така и ние следвайки Исуса и изпълнявайки Божията воля ще заемем своето място в небето. Всеки от нас има там своето място потготвено от Исуса и само от нас зависи дали ще сме там. Трябва да се радваме днес и да благодарим на Бога, за Неговата голяма любов. Трябва да се радваме затова, че имаме в небето собствен дом и никой освен нас не може да живее в него. Може тук на земята да нямаш хубава къща, а тази в която живееш може да не струва нищо. Не се притеснявай, в небето имаш прекрасна къща и за онази къща трябва да мислиш всеки ден. Само няма да забравяш, че за да я спечелиш трябва да изпълняваш Божията воля. Само това Бог иска от тебе и не Му казвай, че не е прав. Само Той има ключовете за Твоята къща и не ги търси при някой друг, освен при Него. Нека се научим и ние заедно с апостолите да гледаме към небето, тогава няма да сме привързани твърде много към земята, ще умираме спокойно и няма да смятаме, че смъртта е нещо страшно.

JMB