Ваше Високопреосвещенство, Монсиньор Анселмо Пекорари, Апостолически Нунций,
Ваше Високопреосвещенство, Монсиньор Петко Христов, Никополски Епископ,
Ваши Превъзходителства, Представители на различните Институции,
Преподобни Отци, Монаси и Монахини,
Сестри и братя в Господа!
- „Яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозета й – месечината, а на главата й – венец от дванадесет звезди” (Откр. 12,1).
Християнската традиция още от първите векове вижда в този знак на небето, освен персонификация на верния на Бога Израил и на Църквата, също и фигурата на Пречистата Божия Майка – Пресвета Дева Мария. Тя всъщност представлява по прекрасен начин чедата на обещанието, дадено на Авраам, както самата тя припомня това в молитвата „Magnificat”, и както повтаря същото Втория Ватикански Вселенски Събор: „Тя е призната за най-възвишения и изключителен член на Църквата, за неин образ и най-превъзходен пример във вярата и в любовта” (LG 53). Мисълта ни в това Светилище се отправя към Кова де Ирия, където Пресветата Дева избра да се яви на три деца – най-обикновени, но способни да се посветят изцяло на Бога и на Небесната майка. Преди 100 години Божието Провидение пожела да се притече отново на помощ на човечеството, за да го предупреди за рисковете пред една цивилизация без Бог, но с много идоли, които по различни начини се стремят да унищожат човека, създаден по образ и подобие на Бога Творец и Отец. Преди малко повече от двадесет години вашият Епископ – също поклонник във Фатима, почувства в сърцето си желанието да посвети на Посланието на Девата едно място във вашата Епархия – едно туптящо сърце, където да отеква този призив към обръщане, който остава винаги актуален.
- Мария ни дарява преди всичко благодатта да разберем, че сме „в пълнотата на времената”. Това ни припомня Свети Павел в Посланието си до галатяните: „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена” (Гал. 4,4). Тази сигурност ръководи живота на светците и мъчениците, някои от които са чеда на тази земя – България, или са свързали с нея част от живота и мисията си. Мисля за Светите Солунски братя – Кирил и Методий, толкова обзети от желанието Исусовото Евангелие да бъде чуто от народите на днешна Източна Европа; за Свети Йоан XXIII – Папа Ронкали, който прекара тук своите първи години като Апостолически Делегат; за Свети Йоан Павел II, когото имах радостта да придружавам по време на незабравимото му посещение през 2002 г. Не бих искал да пропусна и блажените мъченици – синове на тази земя: Епископ Евгений Босилков и Отците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Насилието, извършено над тях и над мнозина други, бе предизвикано от един атеистичени материалистичен политически проект, абсолютизирал една идеология, а Държавата, която го въплъщаваше, наподобяваше някакво всемогъщо същество, която не приемаше нищо различно, особено Христовото Евангелие, възвестявано в общение с наследника на апостол Петър – Римския Папа. Това насилие и извращение, представено като извършено в името на общото благо, е част от посланието на Девата към пастирчетата във Фатима: видението на ада, което те получават, е свързано с предупреждението за риска за вечното погубване на човечеството от всяко време, но всъщност говори за онова, което човекът на земята е в състояние да предизвика, когато забрави Бога, както и това, че човекът до него е негов брат. Да си припомним огромните трагедии на двата световни конфликта, милионите загинали в нацистките и социалистическите съветски концлагери, както и страданието на народите от Източна Европа.
- 100-годишнината от Явленията във Фатима ни кара да направим тъжната равносметка, че днешният човек все още не е научил техния урок: конфликтите в Близкия и Средния Изток, страданията на сирийския, иракския, египетския народ, болката особено на нашите братя християни там, нестабилността, която продължава в недалечната оттук Украйна – толкова много са адските ситуации, които човекът предизвиква на земята. Такова усещане имах преди няколко дни, когато четох едно донесение за положението на децата в Сирия след шест години на конфликт: деца, израстнали с грохота от падането на бомбите, в чиито очи липсва надежда, много от които са лишени от възможността да получат добро образование. И днес звучи словото, цитирано след избиването на невинните младенци във Витлеем: „Рахил оплакваше децата си, защото ги няма вече” (Мат. 2,18). И днешните Ироди в своите дворци и на своите конференции, все още слепи за фундаменталния тероризъм, продължават ненужните изтребления, за да запазят притежанията си и различните си интереси. И докато положението остава нестабилно, не бива да остават затворени вратите и границите за онези, които идват да хлопат на тях, бягайки от насилието.
- Като вярващи обаче, в това Светилище, както чухме в прочетеното преди малко Евангелие, ние знаем със сигурност, че при Кръста на Сина и днес стои Неговата Майка Мария. Както на Светите Франциск и Хиацинта Марту и на Божията Слугиняя Луция Душ Сантуш, Девата не се ограничава само да изобличава злото, а изисква и сътрудничество в доброто, и иска това и днес, тук, преди всичко от нас, които сме тук и я призоваваме. Тя подновява призива си за сакраментално отслужване и молитва на Броеницата – могъщо оръжие в нашите ръце. Тук, особено в България, както и в други страни, докато се молим, трябва и да чувстваме раната на Исусовото Сърце, което кърви заради разделението на Неговите чеда. Призовавайки Пресветата Троица, нека направим наша молитвата на Исус към Отца на Тайната Вечеря: „Ut unum sint” – „Да бъдат едно”. Да не се уморяваме да предаваме огъня на вярата, останал да гори в България въпреки толкова страдание, на младите поколения, започвайки от децата. Да подхранваме в тях тяхното простичко отдаване,което толкова обича Дева Мария, и което откриваме изразено в думите на Света Хиацинта: „Толкова обичам да казвам на Бога, че Го обичам! Когато Му казвам това много пъти, ми се струва, че в гърдите ми гори огън, но не ме изгаря”; или на Свети Франциск Марту: „Онова, което най-много ми хареса, беше да видя нашия Господ в онази светлина, която нашата Майка постави в гърдите ни. Толкова обичам Бога!”
Наред с молитвата, Мария подновява своето искане: Искате ли да принесете себе си на Бога, за да понесете всички страдания, които Той пожелае да ви изпрати, като дело на удовлетворение за греховете, с които Той е оскърбяван, и като молитва за обръщане на грешниците?” Това не е някакъв негативен образ, а по-скоро израз на Божието желание, изразено от Девата, всеки от нас да стане активен сътрудник на спасението, което Исус е донесъл на земята. Както казва Свети Павел, Бог ни прави „сътрудници на радостта” на всеки човек, докато даряваме Евангелието, което е Благата Вест. Докато грехът ни разделя и ни затваря в самота и отдалеченост, ние ще строим мостове на общение, на любов и солидарност; ако Той страда заради ревнивото ни притежание на неща и личности, ние ще се учим да направим един ден от нашия живот, време и ресурси дар за Него и за братята, които срещаме по нашия път и които хлопат на вратите на нашите сърца и на нашите домове. Няма друг път: Евангелието не иска нищо друго, Девата и нейното Непорочно Сърце ще могат да победят и благодарение на нашето „Да!”, което днес се задължаваме да произнесем, подновявайки обещанията на нашето Кръщение: „Не!” на дявола и на греха, „Да!” на Бога и на живота в благодат и общение!
- С думите на Папа Франциск във Фатима, за когото искаме да се молим и от името на когото ще ви дам Апостолически Благослов в края на това Отслужване, да се посветим на Светата Дева: „Бъди поздравена, наш живот и сладост; бъди поздравена, наша надежда: Дево Поклоннице, Царице на вселената! В най-съкровеното място на твоето същество – в Непорочното Ти Сърце, погледни радостите на човешкото същество на път към небесното отечество. В най-съкровеното място на твоето същество – в Непорочното Ти Сърце, погледни болките на човешкото семейство, което стене и плаче в тази долина на сълзите. С девствената си усмивка оживи радостта на Христовата Църква. Със сладкия си поглед усили надеждата на Божиите чеда!В твоите ръце, разтворени за молитва пред Господа, обедини всички хора в едно само човешко семейство”. Амин.