« Даром получихте, даром давайте» (Мт10, 8) 

Скъпи братя и сестри,

«Даром получихте, даром давайте» (Мт 10, 8). Това са думите изречени от Исус в момента, когато изпраща Апостолите да провъзгласят Евангелието, за да може Неговото Царство да се разпространи чрез жестове на безвъзмездна любов.  

Във връзка с XXVII^ия  Световен Ден на Болните, който ще бъде тържествено отслужен в Калкута, в Индия на 11 февруари 2019 година, Църквата Майка на всички нейни чеда и особено на болните напомня, че жестовете на безвъзмезден дар, като тези на Добрия Самарянин са най-надеждният начин за евангелизация. Грижата за болните се нуждае от професионализъм и доброта, безвъзмездни, навременни и обикновени  жестове като ласка, чрез които караме другия да чувства, че ни е  «скъп».

Животът е дар от Бог и както ни запитва Свети Павел: «И притежаваш ли нещо, което да не си получил?» (1 Кор 4, 7). Именно защото е дар, съществуването не може да бъде считано за просто притежание  или като частна собственост, особено в изследванията на медицината и биотехнологията, които биха могли да накарат човека да отстъпи пред изкушението да се манипулира «дървото на живота» (виж Бит 3, 24).

Когато сме изправени пред упадъчната култура и безразличието, аз държа да заявя, че дарът трябва да се счита като парадигма способна  да се противопостави на индивидуализма и съвременната социална разпокъсаност, за да се установят нови връзки и разнообразни форми на човешко сътрудничество между народите и културите. Диалогът, който се явява като презумпция на дара отваря релационни пространства за растеж и човешко развитие, които са способни да нарушат схемите установени от упражняването на властта на обществото. Даряването не е еквивалент на поднасянето, защото може да се използва, само  ако се отнася, че даваш от себе си и това не може да бъде сведено до обикновена размяна на собственост на определен предмет.  Даряването се разграничава от поднасянето,  защото съдържа себеотдаване и предполага желание за установяване на връзка. Затова дарът е преди всичко взаимна признателност, която се състои в необходимия характер на социалната връзка. В дара има отражение на Божията любов, чиято кулминация се намира във  въплъщението на Сина Исус и в изливането на Светия Дух.

Всеки човек е беден, нуждаещ се и немощен. Когато се раждаме се нуждаем от вниманието и грижите на своите родители и дори във всеки един етап от живота ни, ние никога няма да можем да се освободим напълно от нуждата за помощта на другите, никога не ще успеем да изтръгнем от себе си ограничението, че сме безпомощни пред някого или пред нещо. Това е и състояние, което характеризира нашето съществуване като «създание». Лоялното признаване на тази истина ни кани да останем скромни и да практикуваме  смело солидарността, като необходима добродетел на съществуването.

Това осъзнаване  ни подтиква към отговорна и отговаряща практика за благото, което е неминуемо лично и общо. Но това се постига само когато човек престане да възприема себе си като отделен свят, а се възприема като човек, който по своята същност е обвързан с всички останали, първоначално въприемани като «братя», за които социалната практика на солидарност пропита със смисъла за общо благо е възможна. Ние не трябва да се боим да признаем, че сме бедни и сме неспособни да се снабдим с всичко, от което бихме имали нужда, защото сами и със собствени сили ние не бихме успели да преодолеем всички наши ограничения. Нека не се боим да го признаем, защото самият Бог се смали в Исус (виж Фил 2, 8) и се сведе над нас и над нашата бедност, за да ни помогне и да ни даде тези блага, които самите ние никога не бихме имали.  

При тези обстоятелства за тържественото служение в Индия, аз искам да припомня с радост и възхищение образа на Света Майка Тереза от Калкута, пример за милосърдна любов, която направи осезаема Божията любов за бедните и болните хора.  Както заявих по случай нейната  канонизация: «Майка Тереза през целия си живот беше великодушен разпределител на Божието милосърдие, като винаги беше на разположение  за всички, а чрез приемането и защитата на човешкия живот, живот изоставен и захвърлен  още в майчинската утроба. […] Тя се сведе над наранените хора, изоставени да умрат покрай канавките на пътя, като призна достойнството, което Бог им беше  дал, тя направи така, че да се чуе техния глас от властимащите на земята, за да признаят, техните прегрешения изправени пред престъпленията  […] на бедността, които самите те причиниха. Милосърдието беше за нея  „солта’’, която придаваше вкус на всяко от нейните дела и „светлина“, която  осветяваше тъмнината на онези, които нямаха повече сълзи, за да оплачат своята бедност и да изплачат своите страдания.  Нейната мисия в перифериите на градовете и в екзистенциалните периферии продължава и в наши дни като красноречиво свидетелство за близостта на Бог към бедните и сред бедните» (Проповед, 4 септември 2016).

Света Майка Тереза ни помага да разберем, че единственият критерий за действие  трябва да бъде любовта, безвъзмездна към всички, без разлика на език, култура, етнос или религия. Нейният пример продължава да ни води, за да отваря хоризонти  на радост и надежда  за човечеството, което се нуждае от разбиране и доброта, и особено за онези, които страдат.

Човешкото великодушие е маята на дейността на доброволците, които са от огромно значение за социално –медицинския сектор и които живеят красноречиво духовността на Добрия Самарянин. Аз благодаря и насърчавам всички организации на доброволците, които се ангажират с транспортиране и подпомагане на пациенти, на тези които даряват кръв, тъкани и органи. Специален сектор, в който вашето присъствие изразява вниманието на  Църквата е този за зачитане на правата на болните, особено на тези, които са засегнати от патологии, които изискват специални грижи, без да забравяме областта на съпричастност и превенция.  Вашите услуги са от първостепенно значение в здравеопазването и в домашните грижи,  които варират от медицинска помощ до духовна подкрепа. Много болни хора са сами, възрастни с психическа или мобилна уязвимост. Аз ви насърчавам да продължите да бъдете знак за присъствие на Църквата  в светското общество. Доброволецът е безкористен приятел, на когото може да доверите своите мисли и чувства, благодарение на изслушването той ще създаде условия пациентът  да премине от болен, който е обект на пасивни грижи към състояние на активен субект и главно действащо лице във взаимоотношенията, което е способно да намери надежда и да се предразположи, за да приеме по-добре терапията. Доброволчеството представя ценности, поведения и начин на живот, които са водени от закваската на дара. Именно така се осъществява и хуманизирането на грижите. 

Измерението на безвъзмездността би трябвало да води здравните католически структури, тъй като това е евангелската логика, която характеризира тяхната дейност, както и по-напредналите така и в по-изостаналите райони в света. Католическите структури са призвани да изразяват смисъла на дара, безвъзмездност и солидарност, в отговор на логиката печалба на всяка цена, даване за притежаване,  експлоатация, която не притеснява хората.

Призовавам всички вас на различни нива да насърчавате културата на безвъзмездността и дара, която е необходима за преодоляване на упадъчната култура и културата на печалбата. Здравните католически институции не би трябвало да стават жертва на интересите на предприятието, а по-скоро да съхранят вниманието към личността, отколкото към печалбата.  Ние знаем, че здравето е относително то зависи от взаимодействието с другите и се нуждае от доверие, приятелство и солидарност; то е благо, от което можем да черпим  «в пълнота» само, ако е споделено. Радостта от безвъзмездния дар е знак за здравето на християнина. 

Аз ви поверявам всички на Мария, Salus infirmorum. Нека ни подкрепя да споделяме получените дарове в дух на диалог и взаимност, да живеем като братя и сестри, съпричастни към  потребностите едни на други, а именно да даваме с щедро сърце и да се научим как да се радваме на безкористната служба. Уверявам ви, че съм близо до всички вас в молитвата и с моята обич ви изпращам от все сърце Апостолически Благослов.

Ватикана, 25 ноември  2018 година

Тържеството на Христос Цар на Вселената

Франциск

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana