rodzina

  1. Защо докато смъртта ни раздели?

Естеството на брачния съюз изисква неговата нерушимост. Чрез тайнството на брака съпрузите сключват спорозумение, тоест обещават си да принадлежат един на друг и да отдават себе си един за друг. Фундамент на тази трайна общност е именно неотменимото даряване на самия себе си, което съпрузите извършват взаимно. Чрез тайнството на брачния съюз съпрузите не само отдават себе си един на друг, но и приемат, и дават за цял живот обет за вярна, неотменима и изключителна любов.

Неразривността на брака е потребна и необходима за благото на самите съпрузи. Това е своеобразна гаранция и подсигуряване, че другата страна остава с мен не само в щастие, но и в нещастие, тогава, когато съм нужен, и тогава, когато вече не ставам за нищо нито в брака, нито в семейството. Неразривността на брака следователно е гаранция и подсигуряване на самите съпрузи, че няма да бъдат изоставени и поставени в безизходно положение в случай на болест, старост и житейски изпитания. Затова мисълта за неразривността на брачния съюз дава на съпрузите усещането за сигурност по отношение на бъдещето.

Неразривността на брака предотвратява съпружеските изневери и е своеобразна помощ в съхраняването на съпружеска вярност. Защото тя ни напомя, че не бива да търсим нови познанства, не бива да се свързваме емоционално с трети човек.      Неразривността на брака изисква любов. Сърцето не може да се раздели. Христос е казал, че не можем да служим на двама господари, защото или ще обичаме едния, или ще мамим другия, а това вече не е любов. Истинската любов се нуждае от нерушимост на съюза, за да можем да я засвидетелстваме на един-единствен мъж или една-единствена жена.

Неразривността на брака дава на съпрузите гаранция за житейска стабилност. Те могат да полагат грижи за дома, за неговото обзавеждане, сигурни, че няма да бъдат изхвърлени от него. Съзнанието, че няма връщане назад, кара съпрузите още от самото начало да полагат постоянни усилия да уреждат живота си в любов, взаимопомощ и взаимно съгласие. Връщане назад няма, затова не можем да живеем в постоянни разправии, трябва да търсим изход, да намираме решеня за конфликтите и да отстраняваме собствените си недостатъци. Това ни принуждава да се съобразяваме с другия човек, да отстъпваме, да прощаваме, да започваме от начало.

Неразривността на брака е потребна и необходима за доброто на децата. Децата са тези, които най-много се нуждаят от трайната брачна връзка на своите родители, и те са най-ощетени, когато родителите се разделят.

По-лесно се взима решение за създаването на дете, ако се вярва в неразривността на брака, защото съпрузите са спокойни за бъдещето. Отпада опасението, най-вече на съпругата, какво ще прави сама, ако съпругът си отиде.

Благодарение на неразривността на брачната връзка по-лесно се осъществява възпитанието на децата. От самото начало детето се нуждае от любов, топлина, доброжелателност. То се нуждае също от чувство за сигурност и от образци за поведение. Развитието му се извършва правилно тогава, когато то има двама родители и е в постоянна връзка с тях. 

  1. Преживяното от съпрузите говори в полза на трайността на семейството. 

Една съпружеска двойка споделя, че си повтарят думите на брачната клетва поне два пъти седмично и то вече цели трийсет години. Може би било по-лесно да се намерят съпрузи, които си повтарят думите на клетвата по случай всяка годишнина от сватбата, но да повтарят думите на клетвата два пъти в седмицата – това в ушите на мнозина звучи като сензация. Постоянно възобновяваният обет обаче им помага да преодоляват тежките мигове, да се справят с периодите на кризи и изпитания и бе направил съвместния им път радостен и траен.

Ян и Анна не се радвали дълго на безгрижен съпружески живот. Няколко години след сватбата Анна заболяла от остър артрит, който предизвикал обездвижване на всички стави. Не можела дори да се наведе. Ян й направил спецялно легло с електрически механизъм, позволяващ да се променя хоризонталното положение на леглото във вертикално. Те са заедно вече 40 години благодарение на дълбокото убеждение, че ще спазят обета, който са дали пред себе си и Бога. Пожизненото обезателство допринесло за това Ян да бъде щастлив, мил и нежен съпруг, помагащ на Анна. Същото пожизнено обещание пред Бога и съпруга й позволило на Анна да обича, да се чувства щастлива, да изразява благодарността си към съпруга си и да укрепва домашното огнище с молитва, въпреки че тялото й било неподвижно. Брачната клетва била в основата на всички действия, които заздравявали техния съюз, утвърждавали любовта и верността. Съзнанието за обещанието, дадено на Бога и един на друг, съзнанието за значението на трайността на брачната връзка им помогнало в трудни мигове и задълбочавало тяхната любов. 

  1. Любовта се измерва не с чувството, а с действието. 

Любовта е не толкова чувство, колкото решение да се ръководим в живота си от любовта, да действаме, насърчавани от любовта. Родителите стават по различно време през нощта, за да хранят или успокояват детето не затова, че им доставя голямо удоволствие, а защото обичат детето си. Те му служат с любов, което пък създава по-голяма нежност и любов между тях. Егоистичната любов, която пита: Какво ще получа аз от това?, а не: Какво мога да направя за теб? Унищожава  щастието. Желанието за удовлетворение единствено на собствените потребности не способства за постигане на брачното щастие. Нагласа за задоволяване на самия себе си унищожава от корен посвещаването за другия човек. То е характерно за младежката незрялост, в която доминира потребността от независимост, а не за възрастните хора, които вече са осъзнали потребността от взаимна зависимост. Един от най-големити дарове, които детето може да получи от родителите си, е увереността, че майката и бащата са решили да бъдат заедно в щастие и нещастие. От страна на родителите това е свидетелство за конкретна и истинска любов. Ако детето няма тази увереност, то губи почва под краката си, губи психическото си равновесие, толкова необходимо му, за да се справи с проблемите в живота и да изгради в бъдеще собствен траен брачен съюз.

Една от най-сполучливите дефиниции на любовта дават съпрузи, прекарали дълги години съвместен живот: Любовта е всичко това, през което сме минали заедно. Както диамантът е само късчета черни въглища, слети в една цялост под въздействието на голямо налягане, така и дълбоката съпружеска любов е най-ценното съкровище, чиято цена нараства с всеки съвместно преживян ден или година. Напълно отговорно бих искал да кажа на всички съпрузи, че няма по-сполучлива рецепта за щастлив брак от това той да бъде разбиран като път завинаги заедно. Затова винаги се дръжте здраво за ръце. 

JMB