Наближава Рождество Христово, както всяка година по това време. Но дори и днес се срещат хора /предимно източноправославни/, които свързват името Коледа с коленето на животни /особено свине/. А това не само че няма никаква връзка със същността на празника, но и го опорочава.

В миналото римляните са наричали “коледа” първия ден на всеки месец. В славянския народен календар с тази дума се е означавало слънцето, което в края на декември засилва светлината си и денят започва да нараства. Но каквито и значения да търсим на тази дума, същността на празника е много ясно изразена чрез другото му название- Рождество Христово, затова, когато го изговаряме трябва да разбираме смисъла му и да не бъдем безучастни към това, което ознаменува. Защото този ден е най- ясното доказателство за Божията любов към нас.

Всеки може да се запита защо това чудо се е случило. Защо е трябвало Бог да се принизява и да приемa човешка плът? Защо е понасял страданията и обидите?

Отговорът е съвсем ясен и един за всички въпроси - Защото Той ни обича.

Днешното време повтаря далечното минало преди раждането на Христос, когато хората са потъвали в мрака на греха, злобата и отчаянието. Но както тогава, така и днес, Бог иска да ни покаже, че е с нас, че ни подкрепя. Заради нашите грехове, Той приема човешка плът чрез действието на Светия дух, като по този начин не опорочава нито себе си, нито своята майка Дева Мария.

Слиза сред нас, за да ни даде надежда за спасение и любов и извървява докрай пътя на страданието Хпристос отново заради нас, за да ни изкупи от собсвените ни грехове. Така  Той дава обещание за спасение на онези, които Го потърсят, които въпреки своите недостатъци и пороци, отворят сърцата си за Него. От онази нощ преди повече от 2 хилядолетия, сиянието на Витлеемската звезда е разкъсало мрака и е показало и продължава да показва светлия път по който можем да вървим, за да се спасим.

Раждането на Христос дава нов живот на всички нас, дава ни надежда, любов, светлина, осмисля  съществуването ни и ние вече знаем защо и как трябва да живеем. Затова от този ден настъпва Новата ера и започва летоброенето и всяка година ние си припомняме Началото, припомняме си силата на безкрайната Божия любов към нас и Неговата жертва.

Всяко Рождество Христово чрез различни обичаи споделяме радостта си от това, че сме получили дара на опрощението и избавлението, даваме си обещания за мир и любов, а символите на празника ни помагат да го изживеем по- пълно и по-ясно да изразим чувствата си.

Най- популярният символ е елхата. Обичаят, това дърво да се украсява,  тръгва от Германия. Съществуват мнения, според които украсеното дърво се прави само заради децата и за някои е смешно, дори срамно, на зряла възраст да се занимават с подобни дейности, ако в къщата нямат деца. Истината е, че елхата по особен начин символизира вечния живот- запазвайки своята зеленина през цялата година, а тъй като зеленото е и символ на очакването, коледното дърво присъства в домовете ни не само заради децата, но и заради значението на празника.

Украсата на къщата и елхата е свързана с надеждата за по- добър живот, с подготовката не само на домовете, но и на сърцата ни, за посрещането на най-знатния Гост.Тази украса се разваля едва след празника Богоявление. Защото тогава свещеникът е като Христос, който принася благодати и след неговата благословия, ние знаем, че Бог вече е в нашите сърца и домове, за да ни носи мир, добро и надежда.

Коледарите разпространяват благата вест за Рождението на Христос. По функциите си, те приличат на ангелите, които известили новината на пастирите. Затова истинският християнин трябва да се радва на посещението на тези гости и да отвори дома си за тях.

Бъдни вечер е нощта на бдението, когато очакваме да чуем вестта за раждането на Спасителя, за да отидем да Му се поклоним. Тази вечер Светото семейство трябва да бъде пример всички ни и подобно на Мария и Йосиф, да се радваме на новия живот, да приемем нашите близки и роднини и заедно да отидем на литургия, защото заради Светото семейство Рождество Христово е и ще продължава да бъде най- семейният празник.

Известен е обичаят на Бъдни вечер да се правят 12 постни ястия. Броят на ястията е 12 в чест на апостолите, които са разпространявали Божието Слово и без които нямаше да знаем нищо за Христос. Яде се постно, защото все още има очакване и бдение, въпреки, че времето на голямата радост наближава. Тази вечер трябва да бъдем като пастирите- да споделим вечерята си, но да не мислим най- вече за нея и тя да не бъде много обилна и пищна, защото ако е така, ние няма да можем да се замислим върху това, което предстои да се случи. Трябва да бъдем трезви и будни, за да се приготвим за среднощната литургия. В противен случай, ако можем да отидем до църквата, но не го направим, нямаме право да твърдим, че празнуваме Рождество Христово.

Обредният хляб обикновено представя Земята, на която вече се е появил Христос. Изобразява се Светото семейство, годишните времена с техните символни плодове и Светият Дух във формата на гълъб, който обгръща всичко и всички.

Приготвянето и разчупването на питата съдържа в себе си послание- да бъдем добри като хляба и както без него животът не може да съществува, така и хората да имат нужда от нас, а самите ние да се стремим да израстваме духовно така, както тестото втасва и всяка година да ставаме по- добри.

Неслучайно Христос осветява хляба, защото той символизира мира и свързва всички ни по особен начин. Показателно е ,че ако двама или повече души си споделят хляба, те се обичат, но ако са сърдити- няма да се хранят заедно.

Среднощната литургия е най- важният момент от Коледата. Центърът в нея е Христос, затова без литургията празникът е непълен.

Мисата се прави в полунощ, за да ознаменува случилото се преди 2 хилядолетия. Полунощ е времето, когато свършва старият ден и започва новият, времето, когато нощта се превръща в утро, време, което е свързано с новия живот и новото начало. Всичко това за нас е Христос. Витлеемската звезда, изгряла в полунощ, даде знака на хората, че след дългото им очакване в мрака, Спасителят вече е дошъл сред нас, за да ни зарадва, за да започне нов период в развитието на света, за да ни дари светлината, от която се нуждаем, заедно с надеждата, вярата и любовта.

Пещерата в църквата, край която минаваме всяка Коледа, е направена за да ни припомни къде и как се е родил нашият Спасител. Въпреки огромния дар, който ни е принесъл, Той е дошъл на този свят, като най-бедния човек – в ясли от слама, топлен от дъха на своите родители и отхвърлен от всеки дом.

Тази пещера ни припомня, че не трябва да приличаме на хората, затворили къщите и сърцата си за Него, а  трябва да бъдем като овчарите, които щом дочули радостната вест и видели знака на небето,оставили всяка работа и забързали към яслите.Така трябва да постъпим - да се поклоним на Исус и подобно на тримата крале, които Му принесли богати дарове, да Му оставим и ние своя най- голям и най- скъп за Него подарък- нашите чисти и пълни с любов сърца.