Днес започва новата литургична година. В нея ще извървим по сакраментален начин различните етапи от живота на Исус, от въплощението до възнесението Му в небето. Да си припомним някои моменти от живота  и поученията на Христа,  чрез които Той ни осветява; да честваме  в обреда и в песента на спасението, които ни донесе, да изживеем отново с Него  тайната Му и да я направим актуална за Църквата. По този начин ще изграждаме всеки ден Неговото мистично тяло, което расте в мъдрост и благодат както израсна Исус. В Предколедното време се четат най-значителните текстове от Стария Завет, по специално тези на пророк Исаия, които подготвиха първото идване на Исус, за да ни помогне по добре да Го приемем на Бъдни вечер.

Коледата има двойно значение: тя е времето на очакване на Неговото второ идване в слава за да допълни делото Му на спасение. Св. Кирил Йерусалимски  в своя Катехизис казваше: “Ние известяваме, че Христос ще дойде. Неговото идване не е единствено, съществува и второ, което ще бъде много по-славно от първото.” Първата Предколедна неделя  ни предлага именно това второ идване на Исус, което се грижи както за цялото човечество, така и за отделните  членове. Евангелският откъс  се колебае между тези две измерения, колективното и индивидуалното. Забелязващо е, че литургичната година започва с визията за краят, бъдещето, което ни очаква и да дадем смисъл на сегашното, което живеем.

 

Краят дава смисъл на началото, защото сочи направлението на хода  и целта, която го движи. Никой не се качва на влак без да знае къде ще го отведе. Исус ни предава поучението си с помощта на три картини, които подчертават три аспекта.

Трябва да разберем, че не трябва да описваме събитието на Неговото идване така както ще се реализира в детайли. Но за да посочим фактът, разбира се че се използват картини - представи взети от човешката опитност; те остават обаче неподходящи и непълни, защото за нас е трудно да си представим това, което Бог ни е приготвил. Остава също така непознато времето в което Исус ще реализира напълно Неговия план за окончателното спасение. Първата от трите картини – представи е взета от историята на Ной, втората от ежедневието на хората, третата говори за крадеца, който действа през нощта за да изненада и краде. Всички отбелязват, че събитието не е предвидимо и ще бъде напълно неочаквано. “Както беше по времето на Ной, така ще бъде при идването на Човешкият син.” Библейският разказ за потопа стана символ на отдалечението на хората от Бога и на тяхното самоунищожение.

 

Изключването на Бога от живота ни е подобно на това да разрушим основите на къщата в която живеем, или като да прережем клона на дървото на което стоим. Еколозите от доста време ни напомнят, че ние унищожаваме Земята на която живеем, защото я замърсяваме и унищожаваме по начин невъзвратим. Словото Божие ни говори, че има друг път, по-бърз за да замърсим и унищожим света: човешкият грях, като по времето на Ной, когато се живееше по безразсъден начин, така сякаш Бог не съществуваше. Тогава се стремяха да задоволяват само личните си нужди били те материални като храна, пиене, женене, никой не се интересуваше от другия, докато не дойде потопа и всичко потопи.

Исус не желае никого да заплашва, нито пък по малко да прави катаклизми. Желае само да ни поучи, че светът и обществото в които живеем не са вечни. Рано или късно ще свършат, но ние не можем да съгратим края с нашето поведение. Би било неосъзнаване на това,  което действително е ценно, и да не се приготвяме за новия свят който ни очаква. Не трябва да бъдем като щрауса, който заравя главата си в пясъка за да не вижда реалността. Понеже никой не знае денят и часът в който Христос ще дойде със сила и слава голяма, затова Исус ни напомня да бъдем бдителни. Съвременниците на евангелист Матей силно се надяваха,че промяната на света ще ги изненада докато са още живи, защото чувстваха, че живеят в един свят където цари насилието и че техният християнски живот ще бъде по труден. Но си даваха сметка, че Исус не беше открил нищо по този въпрос, казвайки, че не знае нищо, нито Той, нито ангелите, защото само Небесния Отец  знаеше за деня и часа.

 

Втората картина използвана от Исус описва Неговото идване в индивидуалния живот на всеки един от нас: “Двама ще бъдат на полето: единият ще вземат, другия ще оставят. Две жени ще мелат на мелницата: едната ще вземат, другата ще оставят”. Това идване ще бъде непредвидимо и ще настъпи в неочакван за нас момент, но винаги в ежедневието на нашето съществуване. Двамата разделени мъже един от друг работят на една нива, мястото на техния труд и са може би братя, но ще имат различна съдба. Двете жени, които мелат в мелницата разбират и двете от мелене на зърно и живеят в същия двор на къщата; това жито трябва да служи за хляб на цялото семейство. Макар живеещи в една и съща къща, те ще имат различна съдба: едната ще остане да живее, другата ще умре. Посредством тази визия Исус желае да ни покаже, че смъртта може да ни настигне във всеки един момент, дори и по начин различен за всеки един от нас. Заключението е много ясно: Бъдете винаги готови за идването на “Вашия Господ”, и за срещата си с Него, защото не знаете точно кога ще се случи това. Това идване може да пречупи по силните връзки,  които свързват хората, мъже и жени, и да раздели членовете от едно и също семейство. Никаква връзка колкото и силна да е, не е в състояние да попречи на смъртта.

 

Третата картина подчертава несигурността на времето за идването на Господа посредством представата за крадеца, който идва нощем, когато най-малко го очакват. Реалността на нощта е свързана със занаята на крадците, които обикновено действат в малките часове, когато хората спят. Но същата картина може да  се обосновава  на юдейската традиция открита от Талмуд, който представя идването на спасението в четири етапа: първата беше тази на сътворението, в която Бог сътвори светлината; втората бе нощта в която Бог сключи завет с Авраам и му даде сина си Исак; третата бе ноща на изхода, на Пасхата когато Бог ще изпрати Своя Месия. Опирайки се изрично на спасението по своята  драматичност, представата за крадеца, вдъхва страх. Иването на Господа, дори и непредвидимо като това на крадеца, ще бъде за вярващият славната среща с Бога - любов, с Отца, който му е приготвил вече място в неговия дом. Исус настоява да бдим с любов в очакването, а не да се страхуваме от Неговото идване. Литургичната година, която днес започва ни дарява разбирането за отговорността на този живот, но също и за славното очакване на Второто му и славно пришествие както и приготвянето ни за Рождество.

 

Започнахме Деветница в чест на Непорочното Зачатие на Дева Мария (8 декември).

 

На 8 декември – събота е тържеството на Непорочното зачатие на Дева Мария, храмов празник в с. Ореш. Каним всички на литургията от 18:00 ч.

 

На 9 декември ще осветим всички превозни средства от нашата енория и всички шофьори. За това каним всеки един от вас да паркира колата си на алеята пред входа на църквата и след Светата литургия от 11:00 ч. ще бъдат осветени, както и белязани със емблематичен християнски знак „риба“, който о. Венци донесе след духовните упражнения от Непокаланув, градът основан от св. Максимилиян Колбе.

 

Днешната неделя е първа от четирите недели на Предколедното време. Както и други години по същия начин и сега сме поканили различни проповедници, по особен начин и за англоговорящите посетители на нашето светилище както следва:

 

2 декември – о. Патрик Виале (Свищов)

9 декември – о. Збигниев Тенча (Бургас)

16 декември –

23 декември – о. Ярослав Барткиевич

 

На всички пожелаваме приятна и благодатна седмица!

  

о. Венци Николов OFMConv.