Майка на Църквата (Mater Ecclesiae): « “ Ето сина ти ... ето майка ти”. 
И оттогава ученикът я прибра при себе си» (Йн 19, 26-27)

 Скъпи братя и сестри,

Службата на Църквата към болните и тези, които се грижат за тях трябва да продължава с все по-нови сили във вярност към мандата на Господ (виж  Лк 9, 2-6 ; Мт 10, 1-8 ; Мк 6, 7-13), като следва  красноречивия пример на своя Основател и Учител.

Тази година темата за Световния ден на Болните ни се представя чрез думите, които Исус, извисен на Кръста, отправи към Мария, Неговата Майка и към Йоан: « “ Ето сина ти ... Ето майка ти”. И оттогава ученикът я прибра при себе си.» (Йн  19, 26-27).

1. Тези думи на Господ дълбоко осветляват Тайната на Кръста. Кръстът не представлява една трагедия без надежда, но Кръстът е мястото, където  Исус  откри Своята слава и остави своите последни желания с любов, които стават основоположни правила за християнската общност и за живота на всеки ученик.

Преди всичко тези думи на Исус поставят началото за майчинското призвание на Мария към цялото човечество. Тя ще бъде най-вече майка за учениците на своя Син и ще поеме грижата за тях и техния път. А ние знаем, че майчинската грижа било то към сина или дъщерята обхваща също така и материалните и духовни аспекти на неговото възпитание.

Неизречената болка до кръста пронизва душата на Мария (виж Лк 2,35), но не я парализира. Напротив като Майка на Господ, за нея започва един нов път за даряване. Върху Кръста, Исус се безпокои за Църквата и за цялото човечество и Мария е призвана да сподели това безпокойство. Описвайки голямото изливане на Свети Дух в деня на Петдесятница, Деяния на Апостолите ни показват, че Мария започва да изпълнява своята задача в първата общност на Църквата. Една задача, която никога няма да има край.  

2. Любимият ученик Йоан представлява Църквата, месианския народ. Той трябва да признае Мария като своя собствена майка. И в това признание е призван да я приеме, като съзерцава в нея примера как да бъде ученик, както и майчинското призвание, което Исус й повери с безпокойствата и плановете, което то обхваща: Майката, която обича и която създава деца способни да обичат според заповедта на Исус. Следователно майчинското призвание на Мария, призванието да поемеш грижата за своите деца е предадено на Йоан и на цялата Църква. Цялата общност на учениците е включена в майчинското призвание на Мария.
3. В качеството си на ученик, който споделя всичко с Исус, Йоан знае, че Учителят иска да поведе всички хора към среща с Отца. Той може да свидетелства, че Исус среща много хора болни духом, понеже са изпълнени с високомерие (виж Йн 8, 31-39), но болни и тялом. (виж Йн 5, 6). В отношението си към всички Той показа милосърдие и прошка, дори дари физическо изцеление на болните, знак за живота в изобилие в Царството, където всяка сълза ще бъде изтрита. Като Мария, учениците са призвани да поемат грижата едни за други, но не само. Те знаят, че сърцето на Исус е отворено за всички, без изключение. Евангелието на Царството трябва да бъде известено на всички и милосърдната любов на християните трябва да бъде насочена към всички нуждаещи се, просто защото тези хора са Божии чеда.    
4. Това майчинско призвание на Църквата към хората в нужда и болните се конкретизира през цялата двухилядолетна история, чрез една доста богата поредица от инициативи в полза на болните. Тази история на посвещение не трябва да бъде забравена. Тя продължава и днес още в целия свят. В страните, където съществуват достатъчно добре развити системи за обществено здравеопазване, работата на католически конгрегации, епархии и техните болници, които не само осигуряват качествени медицински грижи, но се стараят да поставят човешката личност в центъра на лечебния процес, както и да изпълняват научните изследвания с респект към живота и моралните християнски ценности. В страните, където системите за обществено здравеопазване не са достатъчно добре развити или изобщо не съществуват Църквата работи, за да осигури възможно най-голяма грижа за хората в областта на здравеопазването, за да може да елиминира детската смъртност, както и да изкорени някои твърде широко разпространени заболявания. Навсякъде тя се стреми да се грижи, дори и когато не е в състояние да излекува някого. Образът на Църквата като «полева болница», приемаща всички ранени от живота е много конкретна реалност, тъй  като в някои части на света, само болниците на мисионерите и на епархиите осигуряват необходимите грижи за населението.
5. Споменът за дългата история на службата в полза на болните дава повод за радост на християнската общност и особено за тези, които изпълняват тази служба в днешно време. Но трябва да погледнем към миналото, най-вече, за да се обогатим от него. Ние трябва да се учим от него: от щедростта, достигаща до пълна саможертва на мнозина основатели на институти в служба на болните; или от съществуващата през вековете изобретателност, подтикната от милосърдната любов чрез многобройни инициативи; както и от ангажираността в научните изследвания, за да се осигурят на болните иновативни и надеждни грижи. Това наследство от миналото помага добре да се планира бъдещето. Например, за да се предпазят католическите болници от рисковете на предприемачеството, което в цял свят се старае да се наложи в здравеопазването, за да го използва за пазарна ниша като така в крайна сметка изолира бедните. Интилигентната организация и благотворителността изискват по-скоро болният да бъде уважаван, както и да бъде зачитано неговото човешко достойнство, което винаги трябва да бъде в центъра на процеса за полагане на грижи. Тези насоки трябва да бъдат специфични също така и за християните, които действат  в обществените структури, които чрез своите услуги са призвани да свидетелстват добре Евангелието.
6. Исус остави в дар на Църквата Неговата сила за изцеление:

«А повярвалите ще бъдат придружавани от тези знамения: [...] на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват» (Мк 16, 17-18). В Деяния на Апостолите ние четем описанието на изцеленията извършени чрез Петър (виж  Деян. 3, 4-8) и чрез Павел (виж  Деян. 14, 8-11). На дара на Исус съответства задачата на Църквата, която знае, че трябва да носи на болните същия поглед като нейния Господ, един поглед изпълнен с ласка и състрадание. Пасторалата за здравето остава и винаги ще бъде главна и необходима задача да се живее с нов устрем, като се тръгне от енорийските общности и се стигне чак до най-ефективните центрове за грижи. Ние не можем да пропуснем тук нежността и постоянството, с които много семейства обгръщат своите деца, своите родители и други членове на тяхната фамилия, които страдат от хронични заболявания или имат сериозни увреждания. Грижите, които се полагат в семейството са изключително свидетелство за любов към човека и трябва да бъдат подкрепени със съответната признателност  и подходящи политики. Така лекарите и медицинските сестри, свещениците, хората със специално посветен живот и доброволците, членовете на семейството и всички, които се ангажират с грижа за болните вземат участие в тази църковна мисия. Това е споделена отговорност, която обогатява стойността на всекидневната грижа на всеки.

7. Именно на Мария, Майка на нежността, ние искаме да поверим всички болни, които страдат с тяло и душа, за да ги подкрепя в надеждата. Ние също я молим да ни помогне да бъдем гостоприемни за нашите болни братя. Църквата знае, че се нуждае от специална благодат, за да бъде на висота в своята евангелска служба в грижа за болните. Следователно, нека молитвата отправена към Майката на Господ да ни намери всички обединени в една настойчива молба, та всеки член на Църквата да  живее с любов своето призвание в служба на живота и здравето. Нека Дева Мария да се застъпи за този XXVI^ти Световен Ден на Болните; нека да помага на болните хора да живеят своето страдание в общение с Господ Исус Христос и да подкрепя тези, които се грижат за тях. На всички болни хора, здравни работници и доброволци аз дарявам от все сърце Апостолски Благослов.

Ватикана,  26 ноември  2017 година

Тържеството на Нашия господ Исус Христос, Цар на Вселената

Папа Франциск

© Copyright - Libreria Editrice Vaticana